Удареният от Стоичков: Досрамя ме, че съм българин!

Издателят на излизащия в Чикаго вестник "България Сега" Светлозар Момчилов разказа пред "Труд" как се е стигнало до инцидента между него и Христо Стоичков. Момчилов твърди, че е бил ударен от Камата при опит да вземе интервю от него на тържеството по случай 15-годишнината от създаването на Чикаго Файър - клуб, в който Стоичков игра между 2000 и 2002 година.

- Г-н Момчилов, кой ви покани на тържеството по случай 15-годишнината от създаването на "Чикаго Файър"?

- Покани ме лично президентът на фен клуба на ЦСКА в Чикаго г-н Георги Стойков. Той плати и кувертите за нас.

- Кога отидохте на коктейла в Историческия музей в Чикаго?

- На събитието отидох с малко закъснение. По това време Христо Стоичков даваше интервю за мексиканска телевизия. Приготвих камерата си за кратко видеоинтервю с него и когато той свърши с другата медия, аз извиках г-н Стоичков. Но той или не ме чу, или се направи, че не ме чува, и замина към своята маса, на която седеше с г-н Чападжиев.

- Какво стана след това?

- Приближих се и най-учтиво го попитах дали може да ми отдели 2-3 минути за интервю за наша, българска медия в Чикаго. Бях приготвил три най-обикновени въпроса, които ги измислихме заедно с нашия бивш генерален консул в Чикаго г-н Иван Сотиров, който е у нас на гости. Но Стоичков грубо ми каза: "Не. Нямаш никакъв шанс." Аз тогава го попитах учудено: "Има някакъв проблем ли? Какъв е проблемът?" Той ми отвърна: "Нямам нищо общо с вас!" Тогава аз казах: "Но все пак българската общност в Чикаго е голяма и не мисля, че вие трябва да се дистанцирате от нашата българска колония." Тогава Стоичков ми отвърна: "Не ви знам кои сте. Не ви познавам вас."

До него беше г-н Шефкет Чападжиев и аз казах: "Г-н Чападжиев много добре познава нашата медия." След което помолих Чападжиев, ако Стоичков не знае за нас, поне той да каже две думи и да му обясни, че ни познава. Но Чападжиев нищо не каза.

- Какво според вас накара Стоичков да ви посегне?

- След като Чападжиев не реагира, аз казах: "Г-н Стоичков, ние ще споменем тогава в нашия репортаж, че не сте имали желание да дадете интервю", след което си тръгнах към мястото, където ми беше оставена камерата. Тогава изведнъж Стоичков тръгна след мене и викна: "Я ела ти навънка." Един вид да се саморазправя с мен навън, за да не ни гледат хората. Задърпа ме за ревера. И в това време неочаквано ме удари в челюстта. Ситуацията излезе от контрол и аз помолих да извикат охраната, за да ме защити. Стоичков ставаше необуздан. Намесиха се останалите журналисти, за да го спрат да ме блъска, и ме помолиха да изляза, за да не се дразнел повече.

- С това ли приключи сблъсъкът ви със Стоичков?

- Не. Тъй като не можех да си тръгна веднага, аз трябваше да си взема статива и видеокамерата. Когато отидох да си ги взема, Стоичков отново дойде при мен и ме предупреди: "Ако напишеш нещо във вестника, ще ти отхвръкне главата." Аз бях в шок. Нищо не виждах, нищо не чувах. На връщане, като излязох от сградата, стоях сам в колата и не можех да повярвам на това, което ми се случи. Докато Христо Стоичков ме удряше, почувствах най-големия си срам, че съм българин.

- Къде стана всичко това?

- В коктейлната зала, където се бяха събрали гостите.

Боян Бойчев, "Труд"