Треньорът на Кличко за Кобрата: Като бик е!

снимка: Facebook/Kubrat Pulev

Мачът между Кубрат Пулев и Владимир Кличко е най-чаканото събитие в професионалния бокс за 2014-а. Срещата трябваше да се състои на 6 септември, но украинецът пренасрочи двубоя за 15 ноември.

Причината беше мистериозна контузия на ръката. Световният шампион по бокс в тежка категория получи разкъсване на левия бицепс няколко дни преди мача с Кобрата.

Един от свидетелите на тази травма е главният треньор на Кличко - Джонатан Бенкс. Наставникът работи заедно с украинеца вече втора година. Той наследи дългогодишния треньор на Владимир - Еманюел Стюърд, който почина през 2012-а.

Джонатан Бенкс даде интервю от САЩ, специално за читателите на вестник "България Днес" . Той се намира в своята родина, защото също като Владимир е активен боксьор. Неговият следващ противник е бившият световен шампион Антонио Тарвър, известен с ролята си във филма "Роки 6". Двамата ще се бият в края на септември.

- Г-н Бенкс, страхотни дискусии се разразиха около контузията на Владимир Кличко. Вие бяхте свидетел на травмата. Какво точно се случи?

- Да, тогава тренирах Владимир. Той разкъса мускулно влакно на бицепса. Нямаше как да пуска удари. Нито прав, нито какъвто и да е друг. Остана само с една здрава ръка. Защо трябва да се бие с нея, след като срещу него има един много, много корав и сериозен противник? Нямаше нужда. Беше лудост.

За мен Пулев е много добър боксьор. Бърз е и изглежда силен. Като бик е. Иска да победи. Можете да прочетете това, когато го погледнете в лицето. Не бих пуснал мой боксьор да се бие само с една ръка срещу който и да е съперник, не само срещу Пулев.

- Какви бяха думите на Кличко и неговото настроение, когато разбра, че мачът се отлага за 15 ноември?

- Беше много ядосан. Не искаше да отлага срещата. Имаше желание да приеме предизвикателството на Пулев и да защити титлата. Докторът, аз и всички останали от екипа говорихме с него, че трябва да отложи двубоя, защото няма как да се бие с една ръка.

- Къде ще поставите Пулев в сравнение с последните четирима противници на Кличко?

- За мен е на второ място. Поветкин е номер едно, защото е много титулуван боксьор с неговите олимпийска и световна титла. Той нямаше загуба, преди да се бие с Владимир. Беше спечелил и защитил световната титла при професионалистите. Пулев е по-бърз от Поветкин, но по отношение на опита руснакът има превъзходство.

- Пулев обърна внимание на липсата на постоянен допинг контрол при Владимир Кличко. Това отразява ли се на световния шампион?

- Всичко е една психологическа война. Владимир Кличко се е подлагал на допинг тестове във всяка страна, където се е боксирал. Никога не е бил хващан с допинг. Не е бил дори близко до положителен тест. Пулев излиза с тези обвинения, но за мен те са опит да му влезе под кожата. Българинът се справя добре в това отношение. Не ме разбирайте погрешно. Принципно винаги се прави всичко възможно, за да получиш, макар и малко, предимство.

- Помните ли момента, когато Владимир Кличко ви покани да бъдете негов треньор?

- Бях в Детройт и точно щях да вляза в нашата зала "Кронк", когато ми се обади. Попитах го: "Влад, какво става?". Той веднага ми отвърна: "Искам да станеш мой треньор". Моите думи бяха: "Окей". На което Владимир каза: "Само това ли ще кажеш?". Отговорът ми беше: "Какво искаш да ти кажа? Питаш ме дали искам да правя това, което правя. Нямаш проблем". Това беше нашият разговор.

- По това време вие бяхте активен боксьор, а и все още сте. Как успяхте да се трансформирате в треньор?

- Човече, просто така се случи. Благодарен съм на покойния и велик треньор Еманюел Стюърд, който ме научи. Бях непрекъснато около него, откакто съм на 15-16 години (б.а. - в момента Бенкс е на 32). Учех се всеки ден в залата и извън нея. Точно затова Владимир Кличко се обърна към мен. Да, той можеше да избере някой от известните треньори, но се спря на мен, за което съм благодарен.

- Какви са най-важните неща, на които ви научи легендарният Еманюел Стюърд?

- Показа ми всичко. Бях непрекъснато с него. На 16-годишна възраст тренирахме заедно с Ленъкс Люис. След това Еманюел ме взе в планината Биг Беър, където подготвяхме Оскар де ла Оя. В Детройт при нас се готвеше Принц Насим Хамед. Наблюдавах как тренираше тези различни бойци. Учех се и трупах опит.

За пръв път се запознах с него, когато бях почти на 14. Първият ни разговор не беше дълъг. Когато го видях си казах: "Уау, това е Еманюел Стюърд, който тренира Томи Хърнс и Ленъкс Люис. Боже мой, та този човек е бил в ъгъла на Ивендър Холифийлд и на толкова много велики шампиони".

След време ми казваше, че трябва винаги да тренирам със сърце. Едно от най-важните неща беше, че никога не започваше да се занимава с боксьори, за които не вярваше, че могат да спечелят.