Торес ли ще е козът на Ди Матео до края на сезона?

снимка: БТА

Фернандо Торес най-накрая се разписа! И то не веднъж, а цели два пъти.

 

Това е топ новината в Англия, като изключим трагичното положение на играча на Болтън Фабрис Муамба, който все още се бори за своя живот.

 

Вчера Челси разби с 5:2 Лестър, който в момента се подвизава в Чемпиъншип, а Торес бе в центъра на събитията на „Стамфорд Бридж". Испанският нападател буквално разпиля защитата на Лестър, записа две страхотни асистенции, а най-важното беше, че след повече от 25 часа суша успя да „се отпуши", вкарвайки две попадения за своя тим.

 

Но дали това може да е голямото завръщане на страшилището за всички вратари по европейските терени?

 

Може би представянето на Торес звучи преувеличено. Все пак Челси игра срещу значително по-слаб отбор, който се състезава в Чемпиъншип. Не можем да знаем дали испанецът изобщо щеше да запише каквито и да е минути, ако съперникът на лондончани в този мач се казваше например Манчестър Сити. Освен това през седмицата бившият играч на Атлетико Мадрид и Ливърпул направи нов фрапантен пропуск, който можеше да коства оставането на Челси в Шампионската лига.

 

Факт е, че въпреки доброто си представяне вчера, Торес все още струва 50 милиона на Абрамович, и то без да броим заплати, бонуси и т.н. И досега нямаше никакви индикации, че №9 в син екип може да оправдае гласуваното му доверие.

 

Но това беше досега. Вчера се забеляза нещо изключително нетипично за испанския нападател, освен, разбира се, головете, които отбеляза на „Стамфорд Бридж". На лицето на играча се забеляза усмивка, която не се беше появявала от много дълго време.

 

Но това не беше просто усмивка. Той беше доволен, облекчен, радостен и благодарен едновременно. Радостта му си личеше от километри. Торес най-накрая се разписа, най-накрая оправда част от очакванията към него, най-накрая изглеждаше като страшилището, което беше с екипа на Ливърпул и родния Атлетико.

 

Дали няма да се окаже, че след повече от година мъки по английските терени испанският голмайстор ще играе решаваща роля за представянето на Челси до края на сезона. Докато Вилаш-Боаш беше треньор, годината за лондончани изглеждаше тотално провалено. Но след неговото изгонване Ди Матео пое кормилото на „Стамфорд Бридж" и вярата му в играчите веднага даде резултат.

 

Първо Чесли се стабилизира в първенството, класира се за четвъртфинал за ФА къп, а вече е и на полуфинал след вчерашния спектакъл на Торес в Лондон. Освен това „сините" осъществиха страхотен обрат срещу Наполи за Шампионската лига и сега те имат реален шанс да играят полуфинал и в най-комерсиалния клубен турнир. А в първенството предстоят жестоки битки, тъй като Челси има реален шанс да се класира в топ 3, след като изостава на 4 точки от Тотнъм (3-о място) и на 3 от Арсенал (4-о място).

 

Серията от решаващи мачове започва още в сряда, когато отборът на Ди Матео гостува на Манчестър Сити. Може би Челси няма да се справи с кандидат-шампиона, но ако Торес излезе с тази усмивка на терена, с която го видяхме в мача с Лестър, е сигурно, че защитниците на „гражданите" ще имат много, много тежка вечер.

 

Преди повече от година Фернандо Торес дойде в Челси със статута на суперзвезда и доказан голмайстор. Очакванията испанецът да скъса мрежите на противниците на лондончани не се сбъдваха, а само в отделни моменти испанският талант показваше своите заложби. Вчера обаче той бе неудържим. Той изглеждаше решен да сложи край на мъките си и да заприлича на играча, който беше преди малко повече от година.

 

Първата стъпка е направена - той успя да реализира и да прекрати головата си суша. Сега идва ред на останалите стъпки. Торес трябва да продължи в същия дух и да се старае да вкарва още, за да върне самочувствието си, което бе ключово за невероятната му успеваемост пред гола. До края на сезона остават около два месеца. Испанецът има около 60 дни да докаже на света, че трансферът му в Челси не е най-голямата грешка в световния футбол. Важното за него е, че си върна удоволствието от играта. Може би той е и човекът, който ще върне успехите на „Стамфорд Бридж".