Топ 10 на най-добрите футболисти, които не са играли на Световно първенство

Най-големият световен футболен форум не винаги е приютявал най-добрите футболисти в света. Доказателство за това са имената на долупосочените от Goal.com световноизвестни играчи, които така и не получават шанс по една или друга причина да представят страните си. Ето ги и тях:

10. Казуйоши Миура (Япония): „Казу" е първият представител на Азия, играл в Европа. Той започва професионалната си кариера в Бразилия през 1986 г. По време на дългата си кариера, която продължава и до днес, е играл в Серия А за Дженоа и става първият носител на наградата Най-добър азиатски футболист за годината през 1993 г. Общо взето звездата му изгрява през същата година, когато се заражда японската J.League. За националния отбор на Страната на изгряващото слънце има 89 мача, в които е отбелязал 55 гола.
Обявява отказването си от националния отбор през 2000 г., само две преди домакинството на Япония заедно с Южна Корея на Световното първенство. На 42 години, „Казу" все още играе на ниво в ФК Йокохама във втория ешалон на J.League.

9. Лиъм Брейди (Ейре): Подобно на Джони Джайлс, Брейди няма късмет и играе редом с поколение, което не притежава качествата да се класира за голямо първенство.
Невероятно талантлив, е звезда в Арсенал и Ювентус, но за представителния тим кариерата му преминава и приключва безславно. Той изиграва ключова роля за класирането на Ирландия на Евро'88, но получава контузия точно преди първенството и в крайна сметка не взема участие. Отказва се от националния отбор през 1989 г., по време на квалификациите за Мондиал'90. Ейре обаче се класират за първенството в Италия и Брейди се отзовава, но е отрязан от селекционера Джак Чарлтън, тъй като специалистът смята, че футболистите, които са играли през квалификациите, заслужават да отидат на първенството. Огорчен, слага край и на професионалната си кариера.

8. Яри Литманен (Финландия): Най-добрият футболист на Финландия за всички времена печели всичко възможно на клубно ниво, но въпреки 129-те си мача за национала, никога не получава шанс да покаже класата си на световната сцена.
Финландците бяха изключително близо до класиране за баражите на Мондиал'98, а днес 38-годишният Литманен не губи надежда и продължава участието си за представителния тим.

7. Ерик Кантона (Франция): Висшата лига му е в краката през 90-те години на миналия век, но Кантона твърде често изпада в немилост в националния отбор, за да участва на голям форум. Един от случаите е под ръководството на Анри Мишел, когато след като е изваден от състава, в гнева си обижда селекционера в национална телевизия. Бива наказан да не играе в представителния тим за неопределено време.
Участва на Евро'92, ако това може да се брои за участие, имайки предвид, че Франция не печелят и точка. След това за квалификациите за САЩ'94 „петлите" са отстранени от България с незабравимия гол на Емил Костадинов в последната минута на срещата. За Франция'98 Кантона вече се е отказал от националния отбор и футбола, след като мястото му е взето от Зинедин Зидан.

6. Валентино Мацола (Италия): Трагичен инцидент слага край на живота на Мацола, заедно с този на целия отбор на непобедимия ФК Торино, който налага пълна доминация в Серия А през 40-те години на миналия век.
Всестранно развитият футболист загива заедно със съотборниците си в самолетна катастрофа в покрайнините на Торино през 1949 г. Изиграва 12 мача с националната фланелка, като в един от тези мачове на терена за Италия излизат 10 играча на „Гранде Торино". Неговият син - Сандро Мацола играе на три световни първенства, включително това през 1970 г., когато „Скуадра адзура" стига до финала, където губи от Бразилия.

5. Бернд Шустер (Германия): Подобно на Кантона, притежава невероятен талант и е преследван от скандали. Изиграва основна роля за тогавашната ФРГ за спечелването на Европейското първенство през 1980 г., когато е само на 21 години. Това се оказва всичко за кариерата му с националната фланелка, тъй като се отказва от представителния тим едва на 24 години, след серия от скандали със Германския футболен съюз.
Решението му е окончателно след лютия скандал с ГФС, когато отказва да играе за страната си в приятелска среща срещу Албания, за да присъства на раждането на сина си. Без него ФРГ стигат три пъти до финал за световни първенства, като междувременно Шустер е в зенита на кариерата си, играейки за Барселона и Реал Мадрид.

4. Райън Гигс (Уелс): Селекционерът на Бразилия Дунга коментира, че Гигс без проблеми ще влезе в състава му, но вместо това най-награждаваният британски футболист се е родил в Уелс.
Заедно с Невил Саутъл, Марк Хюз и Йън Ръш, младият полузащитник е част от силния състав по времето на Тери Йорат. Тимът е на косъм от класиране на Мондиал'94 в САЩ. Тогава „драконите" се нуждаят от победа над Румъния у дома в последния си мач от квалификациите, но изпускат златен шанс да се класират за световно за първи път от 1958 г., но Пол Бодин пропуска дузпа, когато резултатът е 1:1. Румъния в крайна сметка побеждават с 2:1.

3. Джордж Уеа (Либерия): През 1995 г. е избран за Най-добър африкански футболист на миналия век, обявен е за Играч на годината от ФИФА, като до ден-днешен е единственият награден африкански футболист, печелил наградата и става носител на Златната топка.
Уеа е много близо до класиране през 2002 г., когато Либерия остават само на точка от класиране на форума в Япония и Южна Корея. Либериецът е не само част от отбора за последния му квалификационен цикъл, но също е селекционер и плаща от своя джоб цялата подготовка на тима.
През 2002 г. в интервю коментира: „Ако единствената ми цел бе да играя на Световно първенство, щях да започна да играя за Франция. Можех и за Камерун и съм сигурен, че и в двата случая без проблеми щях да вляза в отбора и да взема участие на Световно първенство."
Джордж Уеа се пробва и в политиката, като през 2005 г. се кандидатира за президент на Либерия, но загуби изборите.

2. Джордж Бест (Северна Ирландия): Самият Пеле е заявявал, че Бест е най-добрият футболист, който някога е виждал. Труден характер, но изключително талантлив, роденият в Белфаст футболист изиграва само 37 мача с националния отбор.
За кратко е обмислян вариантът да бъде включен в състава на Северна Ирландия за Испания'82, но вече на 36 години и опустошен от алкохола, просто няма как това да се случи.
Бест умира през 2005 г. на 59-годишна възраст, след сериозна инфекция на черния дроб, в следствие на пристрастеността му към алкохола.

1. Алфредо ди Стефано (Аржентина, Колумбия, Испания): Играейки за три различни страни и спечелването пет пъти на КЕШ не са достатъчни на гения на Реал Мадрид да играе на Световно първенство.
Родината му Аржентина отказва да участва на първенствата през 1950 и 1954 г. През това време Ди Стефано изиграва четири мача за Колумбия, но от ФИФА обявяват, че той не може да представлява две страни едновременно. "Светлокосата светкавица", както е известен, взима испанско гражданство през 1956 г., но не успява да помогне на „Ла Фурия" да се класира през 1958 г.
Четири години по-късно изглежда, че е дошло и неговото време, след като Испания се класират за Световното в Чили, но точно преди форума, Ди Стефано получава контузия, която го вади от игра за първенството. Без него испанците отпадат още в груповата фаза и Ди Стефано слага край на кариерата си за националния отбор.