Топ 10 на изгубените таланти за последното десетилетие

В началото на първото десетилетие на 21-ви век от тях се очакваше да се превърнат в едни от най-ярките звезди във футбола. Вместо това, техните кариери тръгнаха наникъде. Някои от тях дори трябва да са доволни, че все още помним тяхното име.

Така започва коментарът на Goal.com за едни от най-големите таланти на най-популярната игра, на които вече като чуем името им, не можем да се сетим кои бяха те. Други останаха само с името си - като чуем нещо за тях, възклицаваме "Ех, този какъв талант беше едно време...", като отдавна сме загубили връзката къде продължава неговата кариера. Ето имената на Топ 10 на изгубените таланти за последното десетилетие:

10. Марсел Кетелер: Кетелер беше едно от най-обсъжданите и възхвалявани имена в германския футбол преди десет години. След няколко невероятни мача за Борусия Мьонхенгладбах и младежкия национален отбор на страната, той бива привлечен от Хамбургер за 5,5 млн. марки през 2000 г. Невероятно техничен и неуморен, в средата на терена той правеше каквото си иска. Кетелер отбелязва още при дебюта си за Шпортферайн и е в основата на зрелищен обрат в неговия пръв мач за Евротурнирите, влизайки като резерва на полувремето, а немците довеждат резултата от 1:3 до 4:4 срещу Ювентус, като двубоя тогава е определен за "Мача на века".

Оттогава всичко тръгва надолу. Кетелер губи мястото си в HSV, бива преотстъпен на родния му тим от Мьонхенгладбах, където не прави нищо, а в Нюрнберг лошата му игра продължава. Когато бива взет от второразредния Рот Вайс, където става ясно, че кариерата му е приключила, още преди да е започнала. През последните четири сезона сменя няколко отбора в Австрия, но продължава с неубедителното си представяне. Сега той е свободен агент и си търси отбор на 33-годишна възраст.

9. Марат Измаилов: Звездата на Измаилов изгрява за нула време, след като само за шест месеца от резерва в Локомотив Москва стига до националния отбор на Русия и през 2001 г. е считан за най-талантливия руски футболист. Бива избран за Най-добър млад играч в руското първенство за годината и е включен в състава на "Сборная" за Мондиал'2002. Изиграва основна роля в Локомотив за спечелването на титлата през 2001 г.

Брилянтен плеймейкър, притежаващ невероятна техника и поглед към гола. За съжаление той е постоянно преследван от контузии и никога не успява да изкара цял сезон в игра. От 2006 г. вече не е викан в представителния тим, а година по-късно преминава в Спортинг Лисабон, за да може да спаси кариерата си. За съжаление и в Португалия често попада в лазарета и на 27 години е на светлинни години зад Андрей Аршавин, от който едно време се смяташе, че е много по-добър.

8. Ричард Кнопер: Мнозина не са чували за него, но в началото на десетилетието той бе смятан за най-големия талант на Аякс, считан за наследник на Денис Беркамп и последовател на Яри Литманен - чийто стил на игра беше копирал до съвършенство. Защитник, но изявяващ се като плеймейкър, има невероятен поглед над играта и притежава свръхестествената способност да центрира топката от огромно разстояние с хирургическа точност в наказателното поле на съперника. Без колебание на специалистите, бе смятан за един от най-обещаващите таланти в Европа през 2000 г.

Тежка контузия през същата година го вади от терена за почти целия сезон, а когато се възстановява, новият старши-треньор на амстердамци Ко Адриаансе въобще не разчита на него. Бива преотстъпван на гръцкия Арис и Херенвеен, а след това продаден на Витес. От 2006 г. е играч на непретенциозния тим на Адо Ден Хааг. Кнопер, който вече е на 33 години, не е изиграл нито един мач за националния отбор на Холандия. Това е изключително жалко за един играч с толкова много талант, който не е отречен от никого.

7. Хавиер Портильо: Когато Портильо проби в първия отбор на Реал Мадрид през 2002 г. само на 20 години, от всички бе определян за наследника на Раул. Младият нападател бележеше наред, когато влизаше като резерва. Отбелязва 5 гола в 10 мача от Примера дивисион и 8 попадения в Купата на Краля. Когато започваше да загрява до тъч-линията, цял "Бернабеу" започваше да скандира името му. В Мадрид той се бе превърнал в идол, още преди да е развил пълния си потенциал.

С уволнението на наставника Висенте дел Боске през лятото на 2003 г. и назначаването на Карлош Кейрош, умират и мечтите му за нещо, което беше на път да се превърне в реалност. Портильо рядко получава шанс и отбелязва само веднъж през втория си сезон. След това бива преотстъпван на Фиорентина и Брюж и така и не е искан обратно в "белия балет". Остава без контракт и през 2006 г. отива в новака в Примера Химнастик, където малко си възвръща увереността. Разписва се 11 пъти, но обаче тимът от Тарагона отпада. След това отива в Осасуна, където е посрещнат като заместник на Роберто Солдадо, който е прибран от Реал Мадрид. Портильо обаче е закотвен на резервната скамейка, след като рядко отбелязва и пропуска почти 100 %-ви положения. Миналия месец той подписа с тима от Сегунда дивисион Херкулес. На 27 години, кариерата му изглежда е към своя край.

6. Фреди Аду: Роденият в Гана американец беше смятан за един от най-големите феномени във футболната история. Всички италиански грандове го искаха още преди да е навършил 12 години. На 14 той се превръща в най-младия футболист в историята, подписал професионален договор - с Ди Си Юнайтед. Той отбелязва първия си гол в МЛС още преди да е навършил 15 години, но изглежда, че медиите са тези, които убиха таланта му.

Изложен прекалено много на медийните критики и очаквания още на твърде млада възраст, той така и не съумя да отговори на надеждите, които го определяха като "Следващия Пеле". Преминаването на Аду в Бенфика през 2007 г. така и не се оказа успешно, а когато бе преотстъпен на Монако, за таланта му вече се говореше в минало време. Настоящият сезон за него започна отново под наем - но този път в Беленензеш - и той почти не получава шанс за изява в последния отбор в португалската лига. Когато през миналия месец новия треньор на Белененсеш обяви, че няма въобще да разчита на Аду, младият талант удари ново дъно в кариерата си, а въпросът за края на кариерата му се засили още повече - когато той е едва на 20 години.

5. Фабиан Карини: Карини е обявен за най-талантливия вратар по времето си. Звездата на уругваеца изгря през 1999 г., когато е едва на 19 години. Тогава той помага на родината си да стигне до финал за Копа Америка, като прави няколко спиращи дъха спасявания - особено при изпълнението на дузпи срещу Парагвай и Чили. Карини веднага е привлечен от Ювентус, където престоява повече от две години, без въобще да изиграе и един мач. След силен сезон за Стандарт Лиеж хваща окото на Интер през 2004 г., но Карини, който все още е смятан за невероятно талантлив страж, прекарва три години на "Сан Сиро", без почти никакъв шанс за изява.

Дори при преотстъпването си в Каляри той не получава титулярното място и в крайна сметка решава да се пробва в по-слаб отбор. Това решение идва твърде късно - той загубва всичкия си талант и е резерва дори в слабака от Испания Мурсия. Сега на 30 години, Карини решава да се върне в Южна Америка, за да играе за бразилския Атлетико Минейро, като най-вероятно повече да не се завърне в Европа.

4. Стефано Фиоре: Фиоре рядко получава шанс за изява в началото на кариерата си през сезон 1994-95 в легендарния тогава тим на Парма, от който част е и Христо Стоичков. Кариерата му блесва през 1999 г., когато преминава в Удинезе и кара цяла Италия да повтаря името му. Техничен, с невероятен поглед над играта и с спиращи дъха решаващи пасове, бива толкова ценен от селекционера на Италия Дино Дзоф, че той променя цялата стратегия на "Скуадра адзура", като слага Франческо Тоти да играе по-напред, а Алесандро дел Пиеро е сложен на резервната скамейка, само за да намери място за Фиоре на терена.

Фиоре бе в своя зенит на Евро'2000, където отбелязва срещу Белгия, започва всички атаки за италианците и извежда отбора до финал. През лятото на 2001 г. Фиоре е закупен от Лацио срешу 20 млн. евро. Оттогава кариерата му тръгва стремглаво надолу. Алберто Дзакерони го пуска на необичайна за него позиция, новият наставник на представителния тим Джовани Трапатони не го вика, а преминаването му във Валенсия през 2004 г. по-късно се оказва катастрофално. Той се отказва от националния отбор след Евро'2004, а преотстъпването му обратно на Ботуша така и не му помага особено да си възвърне формата. На 34 години, Фиоре играе за отбора от Серия С Козенца, чудейки се къде сбърка по пътя си към световния връх.

3. Франсиско Павон: Младият Пако Павон е собствено производство на академията на Реал Мадрид и по време на галактическия тим на "белия балет" е взет в първия отбор на Реал. Той е налаган за заместник на легендата Фернандо Йеро и в началото на кариерата си е почти неизменен титуляр. В следващите години грешките му все повече зачестяват и треньорите загубват вярата си към него. През 2004 г. става резерва, а през следващия сезон въобще отпада от първия отбор.

Сарагоса го привличат през 2007 г., но дори там не е първи избор за старши-треньора. Когато получава шанс за изява, всички започват да се чудят как Павон е бил смятан за невероятна надежда в "кралския клуб" само преди няколко години.

2. Ел-Хаджи Диуф: Пътят на Сенегал до четвъртфинала на Световното първенство през 2002 г. впечатли целия свят. А най-голямата звезда в тима беше едно младо момче, което играеше на върха на нападението на африканската страна. Невероятно бърз, безстрашен и притежаващ страхотна техника, Диуф минаваше през цялата защита на съперника като през транзитна гара. Само на 21 години, той беше един от най-големите таланти в света и Ливърпул въобще не се поколебаха да заплатят 10 млн. паунда на Ланс, за да доведат малдия гений на "Анфийлд".

С преминаването се сложи връхна точка на неговата кариера, след което тя започна да запада. Сенегалецът излизаше повече по страниците на вестниците със скандалите си, отколкото да отбелязваше голове. Всъщност Диуф отбелязва три попадения в първия си сезон и нито едно през втория си. През 2004 г. със стъпването си начело на "мърсисайдци" Рафаел Бенитес веднага се отървава от него и Диуф започва да се лута насам-натам. Едва ли Болтън, Съндърланд и настоящия му тим Блекбърн са очаровани от представянето му, въпреки че често му даваха шанс. През лятото на 2009 г. мениджърът на Роувърс Сам Алардайс даже посика скромните 1 млн. паунда за 28-годишния нападател, но оферта за него така и не постъпи.

1. Гайска Мендиета: Мендиета е просто неудържим в началото на десетилетието. Започнал кариерата си във Валенсия като ляв защитник, той се превръща в плеймейкър под ръководството на Клаудио Раниери. При Ектор Купер неговата звезда загрява още по-силно, като е най-важния играч на "прилепите", които два поредни сезона стигат до финала на Шампионската лига. Благодарение на магическите си пасове и удари към вратата, неповторимата си креативност и безкрайна енергия, два пъти е награден за Най-добър полузащитник в света за сезона и дава достатъчни основания, анализаторите да го смятат за най-добрия футболист в света.

Барселона и Реал Мадрид направиха всичко възможно да се доберат до подписа му, но Валенсия предпочете да го прати в Лацио. През 2001 г. "римските орли" заплатиха 48 млн. евро на Лос Че, превръщайки Мендиета в шестия най-скъп играч за всички времена. Точно в Рим обаче приказката за Гайска приключва. Той така и не успява да се наложи в Италия, не играе за националния отбор на Испания от 2002 г., изкарва изключително разочароващ престой под наем в Барса през сезон 2003/04, след което е пратен в Мидълзбро през 2003 г. Две години след като всички му предричаха, че ще стане най-великия футболист на десетилетието, той се превърна в куц кон на "Ривърсайд". И почти никой не писа за него, когато Гайска Мендиета реши да сложи край на кариерата си през 2008 г.