Топ 10 на футболистите, които никога не трябваше да напускат Висшата лига

Джон Хоукинс

Висшата лига на Англия често има навика да обира най-добрите футболисти из цяла Европа, но често се случва и да бъде напускана от някои от най-бляскавите си имена. Част от тези иначе страхотни футболисти, които изковаха репутацията си по английските терени, така и никога не успяха да достигнат същото ниво, когато взеха решение да напуснат мъгливия Албион в търсене на по-слънчеви дестинации.

1.Джонатан Уудгейт (от Нюкасъл в Реал Мадрид - 2004)

Ако приемем, че контузиите попречиха на Уудгейт да разкрие напълно качествата си на „Сантяго Бернабеу", включването му в тази класация се дължи на две основни причини. Първо - Уудгейт може спокойно да кандидатства за приза „най-лош дебют в историята". След като прекара близо година в лечение на тежка травма, англичанинът записа кошмарен първи мач с бялата фланелка, отбелязвайки си автогол преди да бъде изгонен от игра за втори жълт картон. И второ - през 2007 г. читателите на мадридския ежедневник Marca го определиха за „най-лошата покупка на 21 век", с впечатляващите 37 процента.

2.Томас Гравесен (от Евертън в Реал Мадрид - 2005)

Преминаването на гологлавия датчанин в редиците на „Кралския клуб" и до днес изглежда повече от изненадващо. Ръководството на мадридския гранд целеше да използва динамичния и агресивен стил на Гравесен за внасянето на някакъв ред в средната линия, но честата смяна на треньорите на „Сантяго Бернабеу" донякъде попречи на скандинавеца да задържи титулярно място в състава, въпреки че често се справяше добре с белия екип. В последствие Гравесен прекара нов неуспешен период в шотландския Селтик, преди в началото на 2009 да обяви край на кариерата си, неспособен да си намери нов клуб.

3.Емануел Пти (от Арсенал в Барселона - 2000)

През лятото на 2000 г., Барселона използва парите от скандалния трансфер на португалеца Луиш Фиго в Реал (Мадрид) за да закупи от Арсенал холандското крило Марк Овермарс и дефанзивния полузащитник Емануел Пти. Години по-късно, Пти описа трансфера си в редиците на „каталунците" като „най-голямата грешка в живота му". Когато французинът и дългата му руса опашка стъпиха за пръв на „Камп Ноу", наставникът на Барса по това време Лоренцо Сера Ферер бе толкова объркан относно качествата на Пти, че дори го попита на коя позиция играе най-добре. В последствие, явно между двамата е имало някакъв проблем с комуникацията, защото Пти заигра като централен защитник, което никак не е изненадващо - не беше особено успешен ход.

4.Майкъл Оуен (от Ливърпул в Реал Мадрид - 2004)

Понякога за нападателите казват, че най-добрите им години са между 26 и 30. Когато по време на Мондиал 98, осемнадесетгодишният Майкъл Оуен проби през защитата на Аржентина и отбеляза един от най-великите голове в цялата история на световните първенства, ние се запитахме - „Боже мой, какво ли ще бъде след 10 години" ? Отговорът на този въпрос, за съжаление не е особено бляскав. Контузиите може би донякъде отнеха от скоростта на някогашния носител на Златната топка, но нищо и никога не успя да даде подобен заден ход на кариерата му, както преминаването му в Реал (Мадрид) през лятото на 2004 г. Използван рядко и главно от резервната скамейка, скоро след това вятърът отнесе Оуен в Нюкасъл, където в момента се води люта битка за оцеляване във Висшата лига.

5.Патрик Виейра (от Арсенал в Ювентус - 2005)

Виейра може би няма да отрече, че чисто статистически кариерата му в Италия не е никак лоша - три шампионски титли за първите си три сезона в Серия А, макар и тази с Ювентус да му бе отнета след скандала „Калчополи". Но едно нещо е очевидно за всеки - французинът не е същия играч, откакто напусна Висшата лига. Скоростта и силата му започнаха да намаляват, а представянето му бе обезличено от напредването на възрастта, контузиите и най-вече - от това да не играе в шампионат, който напълно пасва на стила му на игра.

6.Лий Шарп (от Брадфорд Сити в Екзитър - 2002)

Малко след като Райън Гигс бе определен за играч на годината в Англия, интересно е да проследим какво се случи с човека, чието място уелсецът зае в редиците на „червените дяволи" през 1990 г. Съдбата на Шарп е малко по-различна от тази на останалите в списъка, защото вместо да предприеме авантюра в чужбина, през 2002 г. той напусна Висшата лига за да заиграе в долните нива на английския футбол, подписвайки за Екзитър Сити. В последствие Шарп сложи край на кариерата си на едва 32-годишна възраст. Безспорно, истинско пропиляване на талант.

7.Яп Стам (от Манчестър Юнайтед в Лацио - 2001)

Сър Алекс Фъргюсън гледа на раздялата си с грамадния холандец като на едно от най-грешните решения, които някога е взимал. В последствие, легендарният шотландец се реваншира, като покани Стам в екипа си от скаути за Южна Америка. Кой казва, че вече няма истински кавалери ?

8.Никола Анелка (от Арсенал в Реал Мадрид - 1998)

Трудно можем да кажем, че кариерата на Анелка се превърна в провал откакто французинът напусна Арсенал, имайки предвид че дори сега нападателят е важна част от състава на Челси. Но всеки, който помни добре престоя му при „артилеристите", ще се съгласи че нападателят никога повече не показа същото ниво. В същото време, феновете на „Хайбъри" му лепнаха прякора „Le Sulk" - „Нацупеният".

9.Пол Гаскойн (от Тотнъм в Лацио - 1992)

Контузии, проблеми с езика и неспособност да се адаптира към различната култура - с това донякъде се изчерпва престоя на Газа в Рим. Феновете на Лацио така и не успяха да видят най-доброто от него, въпреки моментните проблясъци, които гениалният халф имаше с небесносинята фланелка.

10.Хенрик Ларсон (от Манчестър Юнайтед в Хелзинборг (след период под наем) - 2007)

Още като футболист на Селтик, големият шведски голмайстор получаваше критики, че е поел „лесния път" играейки в не особено конкурентния шампионат на Шотландия. В последствие Ларсон отговори на критиците, осъществявайки трансфер в Барселона през лятото на 2004 г., а две години по-късно негови асистенции срещу Арсенал донесоха втората европейска титла във витрината на „каталунците". В последствие, кратък период от 3 месеца под наем в Манчестър Юнайтед дадоха шанса на Ларсон да се докаже и във Висшата лига на Англия. Което той направи със спечелването на златото в Премиършип. Шведът бе помолен да остане на „Олд Трафорд" и в бъдеще, но за съжаление на феновете на „червените дяволи" и мениджъра Алекс Фъргюсън, Хенке отново се прибра в родната Швеция. Също както направи и след двугодишния си престой в Барса.