Тодор Енев: Кариерата ми в професионалния тенис приключи

Дългогодишният национал за Купа „Дейвис" и първа ракета на България Тодор Енев от началото на септември е чест от треньорския екип на Българския национален тенис център „Карлсберг".

Ето какво разказа 30-годишният Енев за треньорската професия, за кариерата си и личния живот.

Тошко, от началото на септември си част от треньорския екип в БНТЦ. Кой ти предложи тази работа и защо прие това предизвикателство? За какво точно отговаряш?

Получих поканата лично от президента на федерацията Стефан Цветков, на когото съм изключително благодарен не само за гласуваното доверие сега за този отговорен пост, но и за цялата му подкрепа към мен през годините. Той винаги е бил един от малкото хора, които са ми помагали всячески през целия ми труден път на професионален тенисист. Факт са и напредъкът и успехите на българския тенис под негово ръководство, затова и с радост приех да бъда част от неговия професионален екип. Видях доста таланти в БНТЦ и вярвам, че с натрупания ми голям опит мога много да помгна на всички подрастващи тенисисти да се развиват в положителна насока. Отговарям за всички национални състезатели, които се подготвят в БНТЦ, от 10-годишна възраст до мъже и жени.

Миналата седмица участва на държавното отборно първенство за мъже. Това ли беше последния турнир като състезател?

Кариерата ми в професионалния тенис приключи. Но не е изключено да участвам в клубни мачове още известно време.

Какви са вижданията ти за твоето развитие в професията?

Като състезател винаги съм си поставял високи цели, така ще е и като треньор. През годините съм натрупал доста опит в едни от най-добрите академии в света, работил съм и съм се срещал с едни от най-изявените имена, знам как се подготвят тенисистите от най-високо ниво и искам да предам всичко това на младите български таланти. Разбира се, тенисът се развива много динамично, затова и адмирирам възможностите, които федерацията ни предлага за развитие чрез организирането на треньорски семинари у нас и в чужбина. Така постоянно обменяме важен опит с висококвалифицирани специалисти. Радвам се, че работя в такъв страхотен екип от съмишленици за най-доброто развитие на родния тенис.

На каква методика залагаш и какво изискваш от твоите тенисисти?

Както вече споменах, от ранната ми детска възраст имах възможност да се подготвям в едни от най-известните школи в САЩ и в Испания, отделно по турнирите из цял свят съм наблюдавал работата на треньорите на топсъстезателите и всичко, което ми е харесало и смятам за полезно, ще приложа и в моята работа. Ще изисквам спазването на дисциплина както на корта, така и извън него, защото истинският професионалист се изгражда комплексно. БНТЦ предлага много добри условия за такова изграждане, на лице е модернизираната база, работим в синхрoн с кондиционен треньор, физиотерапевти и се стараем да подсигурим всичко необходимо за развитие в съвременния тенис.

Ако те върна в годините, кое е най-голямото ти постижение като тенисист?

Не е тайна, че най-големите ми успехи са като юноша - номер 2 в световната ранглиста след Родик, спечелването на „Ориндж Боул" до 18 години, както и полуфинали на „Уимбълдън" и „Ролан Гарос", а на двойки играх финал на „Уимбълдън" и станах европейски шампион до 16 г. При мъжете за съжаление се оказа много по-трудно, но и там успях да достигна до 252-ра позиция в ранглистата, което малцина българи са го правили и на фона на убийствената конкуренция е достойно постижение. Горд съм и с дългата си 15-годишна кариера за националния отбор, където съм постигал едни от най-сладките си победи и винаги съм играл с цялото си сърце. За мен са важни и успехите ми на клубно ниво, тъй като 6 последователни години вече съм с положителен резултат и на сингъл, и на двойки като първа ракета за всичките европейски и родни клубове, за които съм се състезавал.

Има ли нещо за което съжаляваш, че не си успял да постигнеш в кариерата си?

Разбира се, че всеки професионален тенисист, още повече с моите успехи при юношите, се стреми да влезе в първите 100 на световната ранглиста. Аз не успях, но съм си направил съотвените изводи и поуки и затова и съм още по-мотивиран да направя всичко възможно да помогна на следващите български таланти да успеят. Наистина е ужасно трудно, аз дори нямах личен треньор и пътувах само с баща ми Драгомир, на когото съм безкрайно благодарен за цялата отдаденост, но в тази безмилостна борба са нужни много повече сили и аз знам, че в БНТЦ можем наистина да ги осигорим.

Как се става рекордьор на България по изиграни срещи за Купа „Дейвис"? Имаш ли паметен мач?

Помня всяка победа, защото е била извоювана с много сърцата игра. Усещането да играеш за отбора и за България, а не само за себе си, ми е давало още повече сили и мотивация, но също така трябва да имаш и правилната подкрепа. Затова искам да благодаря на всичките капитани, с които съм работил - Стефан Цветков, който първи ми гласува доверие в Пловдив, когато бях едва 15-годишен; Марк Марков, Орлин Станойчев, Ивайло Трайков и особено Огнян Илиев - изключителни професионалисти, с които заедно написахме този рекорд, както разбира се и всички момчета през годините в отбора.
Може би върхът ми е победата над Кипър в Пловдив през 2006 г. - усещането след последната точка беше невероятно, както и успешното гостуване във Финландия през 2005 г., където надделях с 8:6 в петия сет.

Наскоро сключи брак с дългогодишната ти приятелка Ина Чочева. Защо чак сега се реши на тази стъпка?

С Ина сме вече 12 години заедно, заради многото ми и чести пътувания отлагахме организирането на сватба, а и за нас беше много по-важно първо да изградим и запазим истинските отношения помежду ни. Тя е изключителен човек, който ме подкрепя винаги във всяко едно отношение. Винаги е била до мен и в най-трудните моменти, вдъхвала ми е увереност да продължавам напред и е в основата на всичките ми успехи.

Дъщеря ти Вивиан вече проявява ли интерс към тенис ракетата?

Вивиан е много жизнерадостно и енергично дете. Вече е на 2 годинки и наистина сама си търси за игра ракетите и тенис топките вкъщи, но все още е много малка за сериозни тренировки. Живот и здраве ще я насочим към тениса, но само ако тя наистина има желание, без да насилваме нещата. Всъщност, още като се роди лично аз й хвърлих пъпчето тук на кортовете, където сега е БНТЦ, като се надяваме това да й донесе много късмет и успехи.