Тодор Алексиев: Волейболът е най-добрият спорт

Последните две години Тодор Алексиев непрестанно радва руските фенове с мощна и атрактивна игра. Срещнахме се с волейболиста по време на Мачът на звездите, а българският национал говори за живота си в Русия, националния отбор на България и семейството пред championat.com.

- Тодор, какво е настроението ви днес? Харесват ли ви такива начинания, като Мачът на звездите?

- Това е страхотно шоу, предназначено да забавлява публиката, да се радват феновете. Разбира се, такива неща ми харесват много. Плюс това е още една възможност да се срещна с всички момчета, да поговорим да поиграем волейбол.

- Втората година играете за отбора, Газпром-Югра (Сургут). Защо избрахте този клуб?
- Преди си мислех, че ще играя за италианския клуб, но в един момент Пламен Константинов ми се обади и ми каза, че се нуждае от мен в Сургут и тук ще ми бъде добре. Помислих за момент и се съгласих. Наистина ми хареса - добър отбор, всички момчета са супер, приеха ме много добре. В крайна сметка реших да остана тук.

- С кой от играчите се сприятелихте?
- Не мога да назова конкретно някой, тъй като имам добри отношения с всички момчета. Винаги сме заедно.

- Как се чувствате в Сургут, където времето е доста хладно?
- По принцип, нормално. Не ме е страх от студа. Това е втората ми година тук, свикнах с него. По-голямо неудобство е факта, че семейството ми живее далеч от мен, това е тежко. Старая се, когато ми си удаде възможност, по-често да се връщам при тях.

- Как прекарвате вечерите си в Сургут?
- Няма специални забавления. Може да отидем на ресторант, да похапнем, да си поговорим с момчетата. Но основно, най-вече прекарвам свободното си време у дома, като общувам със семейството си чрез видео връзка.

- Вие дойдохте в отбора благодарение на Пламен Константинов, но сега той е в друг клуб. Как реагирахте на това?
- Всичко е нормално, имаме много добри отношения. Разбира се, аз бях разстроен, че Пламен напуска клуба. Бих искал той да остане. Но нищо не може да се направи. Щом така е по-добре, така да бъде.

- Говорихте ли с него по този въпрос?
- Не, в този моммент нямахме време да обсъждаме, защото бях зает с националния отбор на България.

- Какво мислите за работата му с отбора на Губерния (Нижни Новгород) през този сезон?
- Честно казано много се радвам за него. Искам да му пожелая да продължи с успех, така че той и съставът му да продължат да побеждават и бързо влязат в плейофите.

- Последния олимпийски сезон бе много успешен за вашия отбор. Очаквахте ли, това, което се случи?
- В началото никой не предполагаше, че ще играем добре. Но когато започнахме да тренираме заедно, все повече и повече започнах да осъзнавам, че ние действително можем да демонстрираме добро ниво на волейбол. Мога да ви уверя, че ние все още не сме показали своя максимум. Надявам се, че пред нас тепърва предстоят големи постижения.

- На Олимпиадата в Лондон, се добрахте до полуфиналите...
- Много ми се искаше да отбележим по-добри резултати. Бяхме разочаровани, че не спечелихме медали, защото бяхме много близко до тях. Остава да вярваме, че на следващите олимпийски игри ще постигнем целта си.

- Усещаше ли се силно отсъствието на Матей Казийски?
- Отборът на България завърши на четвърто място на олимпийските игри, това говори само за себе си. Разбира се, с Казийски ще бъде по-лесно, но след толкова време е трудно да говоря за това. Никой не знае как биха протекли нещата.

- Националният отбор на България се смени старши-треньора. Отрази ли се това това на отборната игра?
- Не. Всички момчета се бориха до последно и играхме като истински колектив. Побеждавахме като отбор и да губехме като отбор. Сега за треньор имаме италианския специалист, преди това до този момент той бе вторият треньор в състава. Познаваме се вече няколко години, той винаги е бил с нас. Най-важното е, че той знае какво е нужно на нашия екип, и ние знаем какво да очакваме от него. Не мисля, че играта ни ще се измени много.

- Казахте, че искате повече. И все пак, четвърто място на Олимпиадата - това е добро представяне ли е, или провал?
- Загубихме от отбора на Русия, който по-късно стана олимпийски шампион. Няма какво повече да се добави. Ако говорим за изцяло за миналия сезон, в личен план съм доволен. А с това, как всичко протече с националния - можеше да постигнем повече. Исках да спечелим медал от Световната лига и медал от Олимпиадата, но не успяхме. Това е животът, това се случва.

- Обсъждахте ли с някой от руските волейболисти, това, което се случи в Лондон?
- Не, никога. Всичко това е в миналото, сега трябва да мислим за настоящето и бъдещето.

- Имате италиански треньор. Какво мислите за това, че сега навсякъде по света, включително в Русия работят много италиански експерти? Защо е така?
- В тази страна наистина има много добри треньори. Не знам с какво е свързано това. Не мисля, че италианците са създали нещо ново във волейбола. Те просто обичат спорта, той е популярен, и те са с много сериозен подход към този процес.

- Ще играете за националния отбор на България тази година? Какви цели поставяте за себе си в пред-олимпийския сезон?
- Да, ще играя. Що се отнася до конкретни задач сега не мога да отговоря конкретно на този въпрос. Първо трябва да си поговорим с треньора и момчетата. В момента ме е грижа за други въпроси, момента за националния отбор още не е дошъл. Сега искам да достигна с тима си до плейофите на шампионата в Русия. Това е минималната ни цел. До края на редовния шампионат само три срещи. Надявам се, че ще побеждаваме, защото вече отбелязахме загуби в пет мача подред. Време е да се прекъсне черната серия.

- Вие с Теодор Тодоров имане много подобни имена. Това случайно ли е, или името е разпространено в България?
- Да, името е доста популярно у нас!

- Кои други?
- Иван например. Както при вас в Русия - Петр, Георгий, Николай...

- Говорите добре руски език. Бързо ли го научихте?
- Българският и руският език са много сходни. Бързо започнах да говоря и разбирам, не трябваше много усилия.

- В отбора ви говорите само на руски, без помощта на английски език?
- Да, само на руски.

- И с Теодор?
- С него на български език.

- Споменахте за семейството ви, което живее отделно от вас. В София ли е?
- Да, точно така!

- Разкажете ни малко за тях?
Имам две деца - син Теодор и дъщеря Никол. Жена ми Ваня, също играеше волейбол. Ние се срещнахме на игрището, когато бяхме на по двадесет години. Играхме за един клуб.

- Дъщеря ви ще играе ли волейбол?
- Надявам се. Ако тя иска да играе волейбол, мога да й помогна, но ако тя няма такова желание, тогава няма да я заставям. Бих бил щастлив, ако тя избере да се занимава със спорта.

- Какви спортове ви харесват, освен волейбол?
- Баскетбол. Майка ми е била баскетболистка. Не обичам футбола. Въпреки че, както в Русия, така и в България хората много го обичат, аз не съм фен. Харесвам също тенис, това е добър спорт. Но любимият ми спорт, разбира се е волейбол. Той е най-добрият от най-добрите.

Превод: bgvolleyball.com