"Тики-така" не тик-така

Снощи се изигра поредната серия от "Ел класико", която хвърли много ясна светлина върху това, което най-много плаши феновете на каталунците - "тики-така" не тик-така.

Реал Мадрид бе безкомпромисен на "Камп Ноу" и довърши работата, която беше започната от Милан седмица по-рано. Митът за "тики-така" е разбит, а Барселона изглежда няма отговор на стратегията, която големите отбори използват срещу каталунската машина.

Нито "росонерите", нито "кралския клуб" излязоха да се надиграват с възпитаниците на Тито Виланова. Те се подредиха перфектно в своята половина, затваряйки всякакви пространства за триото Меси-Иниеста-Шави, като и тримата бяха невидими по време на двете загуби с общ резултат 1:5. Съперниците на Барселона изчакваха своя момент да атакуват и се възползваха максимално, а специално снощи каталунците дори бяха пощадени от "белия балет" на Жозе Моуриньо.

Защо? Защото при 0:3 играчите в бяло значително намалиха темпото в своята игра, а португалецът реши за пореден път да тества стратегия с 3-ма дефанзивни халфа, вероятно с мисълта за предстоящата среща в Манчестър. Но мачът беше приключил, а голът на Жорди Алба можеше изобщо да не падне, тъй като тази комбинация между него и Иниеста беше спирана многократно в минутите преди 3-ия гол.

Барселона отново владееше топката в над 60% от игровото време, но не правеше нищо съществено с нея - от едното към другото крило, през центъра, отново по крилата и накрая коженото кълбо или беше отнемано, или излизаше в аут без да бъде създадена реална голова ситуация. Да ти се завие свят.

Меси е бледа сянка на себе си, като перфектното подреждане на защитата на Реал и Милан не му позволи да направи каквото и да е, а в мача с „белия балет" се отчете единствено с един опасен изстрел от пряк свободен удар. Напълно недостатъчно за човека, който 4 години поред и избиран за носител на Златната топка.

Иниеста и Шави пък са далеч от формата, която показваха, като особено вторият е измъчван от контузии, които определено влияят негативно на играта му. В 180-те минути срещу Реал и Милан Барселона не показа нищо интересно, нищо креативно, нищо нестандартно - магията я няма или поне вече не е същата.

Много хора ще се хванат за 16-те точки разлика между двата отбора и за това, че Барса е сигурен шампион. Да, но каталунците показаха истинското си лице един единствен път срещу Атлетико Мадрид на "Камп Ноу", а силният старт на тима се дължеше на инерцията, която отборът беше набрал, и желанието на играчите да докажат, че Гуардиола не е единствената причина за успехите на Барса.

Неоспорим факт обаче е, че Барселона няма вариативност. Милан тотално надигра Барселона за 2:0 в мач, в който каталунците нямаха положение. Каква беше реакцията на Виланова и Роура? Никаква. Същите 11, които паднаха безславно на "Сан Сиро", направиха същото и на "Камп Ноу". Голът на Алба снощи ще остане единствено за статистиката, защото всеки, който е гледал мача снощи, е абсолютно наясно, че Меси и компания се разминаха с тотален погром в своята крепост.

Виланова и Роура обаче не промениха нищо. Още при първия гол за Реал Пеп щеше да нареди своите възпитаници в 3-4-3, а Барса щеше да окупира половината на Реал без да позволява на халфовете на „белия балет" да оперират с топката. Снощи обаче, а и срещу Милан, в играта на Барса настъпи една-единствена промяна и тя беше по-скоро ход на отчаяние - Пике беше пратен на върха на атаката, пък каквото стане. Дори промяната не беше пълна, защото всеки път националът трябваше да се връща в своята половина и да си изпълнява ролята и на защитник.

Точно в тези два мача се усети силно липсата на Пеп. Той щеше да пробва няколко стратегии, да направи смените по-рано, да сложи Вия в центъра на атаката, оставяйки настрана тактиката с "фалшива деветка". Снощи не видяхме нищо подобно. Преди седмица не видяхме нищо подобно. За 180 минути митът за "тики-така" бе развенчан, а Барселона изглеждаше като отбор без ясна визия и идея как да се противопостави на отборите, срещу които стандартното вече не върви.

Въпросното "тики-така" винаги е целяло и друго - отборът да допуска по-малко голове. Колкото повече държиш топката, толкова по-малко са шансовете на другия отбор. Е, снощи Реал имаше не повече от 35% владение на коженото кълбо, което доведе до 3 гола. Пике не е същият след началото на ерата "Шакира", а Пуйол вече е на възраст, в която му трябва изключително стабилен партньор в отбрана, а не както винаги той да е единственият адекватен бранител в каталунския тим. Но този проблем е ясен вече от няколко години, но ръководството продължава да пилее пари по играчи, от които няма нужда, вместо да вземе мерки и да отговори на крещящата нужда от централен бранител.

Това обаче няма как да се промени точно в този момент. Няма как да бъде взет защитник, няма как да бъде взет и централен нападател, който да помогне на Виланова да избяга за момент от стратегията с фалшив №9. Барселона има нужда от вдъхновение. Барселона има нужда от магия. Барселона има нужда от Хосеп Гуардиола.

Този човек напусна още през лятото, но споменът за него още е жив и гори повече от всякога. Пеп беше човекът, който успяваше да мотивира играчите си до степен, в която те вече са спечелили всичко по много, но искат още и още. В очите на каталунците винаги е имало пламък, който поддържаше жива магията на Барса, но главният виновник за това не е на "Камп Ноу", а и скоро няма да се върне.

Неговият заместник - Тито Виланова, пък се лекува от рак и в момента дори е на друг континент. Той води този отбор, като от Ню Йорк дава указания на своя асистент Роура, но просто не е същото. Той не е на тренировките, той не може да мотивира своите възпитаници и не може да поддържа лични взаимоотношения с всички така, както го правеше Пеп. Разбира се, той не е виновен за това, както не е виновен и за факта, че не притежава същата аура като своя учител и предшественик.

Снощи срещу Реал Мадрид Меси, Шави, Иниеста, Бускетс - нито един от играчите на Барселона нямаше нужния емоционален заряд. Нито един от тях не излезе от стандартното. Нито един от тях не показа непримиримия дух, който направи Барселона феномена, преобърнал представата за футболната игра.

Вече я няма тоталната доминация. Вече няма пламък. Магията бавно изчезва, а митът за "непобедимите" е разбит.