Тиаго Мота: Интер ми даде нов шанс

Бразилец с италианска кръв - Тиаго Мота, е новото попълнение на италианския шампион Интер. Той беше желание №1 на Жозе Моуриньо. "Ако треньорът на Италия Марчело Липи има нужда от мен, аз съм на разположение", заяви пред "Гадзета дело Спорт" бившият играч на Барселона, Атлетико М и Дженоа. Ето какво още разказа плеймейкърът, който с екипа на състава от Генуа имаше прекрасен сезон, възнаграден с класиране в Лига Европа.

- Дядо ви по бащина линия е от Полисела, Италия, в неделя винаги сте обядвали паста, луд фен сте бил на Палмейрас (клуб, основан от италианци през 1914), а Роберто Баджо ви е бил идол ...

- Да, макар че е разказана накратко, това е историята на моето детство в Сао Пауло.

- Бъдещата ви цел място в националния отбор на Италия ли е?

- Това е моята мечта, която не крия. Ако Марчело Липи ме потърси, изобщо няма да се замислям.

- Докажете тогава, че заслужавате поканата?

- Имам италианска кръв, чувствам се италианец и искам да бъда считан като кандидатстващ за едно място в националния отбор на Италия. Паспорта го имам още преди да пристигна в Европа, така че нямам проблеми от тази гледна точка. Искам да спечеля мястото си при адзурите с изявите ми на терена, не желая подаръци от никого.

- Да предположим, че утре пред вратата ви застанат Марчело Липи и селекционерът на Бразилия Карлос Дунга. Кого ще предпочетете?

- Днес бих избрал Италия. Бях на разположение на Бразилия винаги, играх в различните младежки формации и по едно време ме брояха за бъдещ играч на Селесао. Разбира се като дете си мечтаех за националната фланелка на Бразилия, но сега нещата се промениха.

- В Италия намерихте някои стари приятели ...

- Точно така, в Италия се срещнах отново с Кака, Максуел и Майкон. Засичали сме се в младежките отбори и Майкон не можеше да повярва, че се събираме отново (смее се).

- Мечтаехте ли си да сте играч на Палмейрас?

- Да, играх там един месец, но бях принуден след това да сменя отбора, защото, за да отида на тренировка, не стигаха двата автобуса и метрото.

- И ето, че започнахте с Жувентуде.

- Не, това е Ювентус, точно както италианското Юве, само че екипите им са като тези на Торино.

- След това все още млад преминавате в Барселона. Наистина ли е така специална школата на каталунците?

- Специална е, от тактическа гледна точка работата там е, както в първия състав на Барса. Всяко момче на практика е като клонинг на титулярите. Аз например трябваше да имитирам във всичко холандеца Филип Коку. Там се чувстваш винаги въвлечен в играта, безкрайно мотивиран си, винаги си наблюдаван от някой човек на Гуардиола. Барселона разчита изключително много на юношите. С мен играеха при по-младите Пуйол и Иниеста, както и вратарят Рейна, изобщо все играчи, които постигнаха много.

- Този модел на работа Моуриньо предложи и на Интер.

- Не случайно Жозе беше координаторът между юношеския състав и първия отбор в Барса.

- Кой треньор ви даде най-много?

- Всички са важни за моето развитие, но Гасперини (треньорът на Дженоа, б.р.) ми подари нов шанс във футбола. Затова на него дължа всичко. На практика той построи състава на Дженоа, адаптирайки го на моите характеристики.

- Които са?

- Винаги съм играл със схема на игра с трима полузащитници. Имало е моменти, когато съм бил отляво, друг път отдясно. Но аз мога също да се адаптирам към всички постройки на играта, за мен на първо място е отборът и нямам лични интереси. Разбира се, харесва ми да съм в центъра на вниманието и да съм близко до вратата.

- Избрахте Интер, защото ...

- Защото е един от най-големите отбори и защото ми позволява да се целя в най-високите постижения. И най-вече защото Интер ми даде шанс за изява на голямата сцена. Шанс, който някои тежки контузии ми отнеха.

- Минало ли са вече проблемите ви с контузии?

- Да, засега се чувствам добре. Сметките ми с лошия късмет трябва отдавна да съм ги заплатил.