"Таймс": Петров хвана шанса си

Би било смешно да наречем футболист, който печели по 50 000 паунда на седмица "свещено агне", но докато Марк Хюз през лятото хвърляше пари като конфети по Нова година, едно от определените за жертвени агънца безцеремонно излезе иззад кулисите на "Сити ъф Манчестър".

За всеки един новодошъл трябваше двама да си събират багажа, нежелани останки от режимите на Свен-Йоран Ериксон и Стюърт Пиърс като Ричард Дън и Дани Милс. Клубът вече се опира на арабските милиони. Можеше и да са повече, но за тези, които останаха, животът на стадиона на „гражданите" не предлагаше сериозни перспективи. Пътят им към първия отбор оставаше запушен от някой малко по-добър и доста по-скъп.

Мартин Петров можеше вече да е забравен. За българското крило бе проправян път към Тотнъм, но когато сделката се провали, на пръв поглед се задаваха месеци на пейката. Навалицата от хора като Крейг Белъми и Робиньо не обещаваше шанс за пробив на Петров.

Той често оставя впечатлението, че е по-скоро мрачен, отколкото нацупен индивидуалист, но явно се хвана за шанса да покаже, че не е за изхвърляне, даден му от Хюз. Представянето му миналата нощ, когато започна мача от самото начало за пръв път през сезона, беше олицетворение на трудолюбие и талант. Дори начинът, по който отпразнува гола си за 2:1, беше с цел да покаже на Хюз, че разбира за какво става въпрос. С гръб към старото куче и двете ръце сочещи към името на фланелката, той недвусмислено напомни на мениджъра си, че може да разчита на таланта му. И Хюз също го разбра.

Джеймс Дъкър, "Таймс"