Тата Мартино - ход в името на еволюцията

Кой е Херардо "Тата" Мартино? Този въпрос си задават не само феновете на Барселона, а и голяма част от футболните любители изобщо. Въпросът изглежда и съвсем логичен, имайки предвид, че новият наставник на Барса никога не е работил извън пределите на Южна Америка. Досега.

Има нещо странно в начина, по който Марсело Биелса има толкова сериозно влияние върху каталунците от 2008 година насам, без изобщо да е бил част от каталунския клуб. Погледнато обаче от различна перспектива, "Локо" Биелса е с основна заслуга за успехите на Барса в последните пет години, макар и косвено. Някои биха попитали - как? Първо чрез Хосеп Гуардиола, а в последствие и чрез Тито Виланова.

Бидейки един от най-големите ментори на Пеп Гуардиола, а чрез него до голяма степен и на Виланова, философията и убежденията на Биелса бяха разположени като носещи колони в механизма за успехи на Барселона от 2008 година насам. Основната философия на каталунците за продължително владение на топката и пълен контрол над играта не е рожба на Лудия, но малките детайли, чрез които Гуардиола превърна Барса в клуб №1 на планетата - високата преса, правилото за светкавично връщане на загубените топки, интензивното движение на играчите със и без кълбото - всичко това представлява елементи, инспирирани от искреното възхищение на Пеп Гуардиола към един от големите му кумири в професията.

Защо Херардо Мартино? Не е нужно много, за да се достигне до отговор. Подобно на Тито Виланова, аржентинецът е естествено продължение на "Гуардиолизма" на "Камп Ноу". Плеймейкър във водения от Биелса Нюелс Олд Бойс през 90-те, а години по-късно и наставник на клуба, Тата Мартино е един от най-успешните последователи на "Биелсизма" в световния футбол.

Макар и различен от Лудия в някои отношения, философията и убежденията на Мартино за играта, подобно на тези на Хосеп Гуардиола, също водят началото си от Марсело Биелса. Имал щастието да попива от феноменалния интелект и неортодоксален футболен ум на Лудия, пътят на Тата Мартино към треньорската професия сякаш е начертан още от времето му на състезател.

Първо Гуардиола, а сега Мартино - последователите на Биелса получават доверие в Барселона

 Херардо Мартино или Луис Енрике? Това представляваше дилемата на Сандро Росел и компания, когато трябваше да бъде определен наследник на Тито Виланова. Макар и споделящи сходни виждания за играта и разполагащи с идентични основи на концепциите си, Енрике и Мартино бяха колкото еднакви, толкова и различни.

Няма да сбъркаме, ако кажем, че Луис Енрике бе по-безопасната опция пред Росел, заради по-близкия си допир до клуба и познаване на философията му от първа ръка. Бившият футболист на каталунците отлично знае както мантрите, така и догмите на Барса, като никога не би допуснал груба грешка в ключови решения, които евентуално да нанесат удар по идентичността на клуба. Енрике бе това, което представляваше Виланова през миналото лято - карбоново копие на предшественика си, липса на риск и естествено продължение на статуквото.

Пеп Гуардиола взе най-доброто от Биелса и го приложи в Барса, сега ред е на Мартино

Защо тогава Мартино? Защото шефовете на Барса явно забелязаха сигналите, че "лос кулес" имат нужда от развитие. Не от революция, а от еволюция. От свеж ум извън системата, от външен допир, който да има смелостта да прекрачи някои от вече установените граници, без да нарушава фундаменталните от тях. Марсело Биелса като вариант бе твърде рискован, заради същността си на темерут и твърде дръзката си индивидуалност, докато Мартино поне наглед предлагаше най-доброто от Хосеп Гуардиола - брилянтен тактически ум и смелост за иновации, придружени от умението да комуникира с играчите и да печели съблекалнята на своя страна.

"Тата е човек на диалога. Дори и резервите го обичат в отборите, които той води" казва един от асистентите на Мартино Елвио Паулоросо.

Прогнозите на специалистите са за една нова Барселона, която да върне позагубени ключови елементи от ерата "Гуардиола". Високата и безмилостна преса, с която Барса задушаваше съперниците си между 2008 и 2012 година, претърпя регрес под ръководството на Тито Виланова, за което може би до голяма степен "спомогна" и продължителното отсъствие на специалиста. Забеляза се отстъпление и относно фамозното правило за "шестте секунди" на Пеп Гуардиола, в които топката трябва да се върне във владение. Футболистите на Барселона сякаш станаха по-апатични и завладяни от конформизъм, като в съблекалнята нямаше човек, който да ги "раздруса" и да смаже механизмите. Това особено си пролича в моментите, когато начело на тима бе асистентът на Виланова Жорди Роура.

Крачката за Мартино е сериозна, но аржентинецът е готов за предизвикателства

Една от основните задачи пред Херардо Мартино е да върне това движение без топка, което футболистите на Барса позабравиха през последните 12 месеца, но което бе водещо за успешната функция на машината "Пептим". Вероятно обаче няма да липсват и свежи нововъведения в моментите, когато каталунците притежават кълбото.

Очаква се повече директност в играта на Барселона, без това да означава загърбване на философията за абсолютен контрол над топката и темпото. Повече вертикалност, лежаща върху основата на хоризонталната игра. Би трябвало да видим повече интензивност и вероятно повече тичане, подобаващи на всеки един "биелсист". Тук до голяма степен успехът на Мартино ще зависи и от способността му за успешно прилагане на ротации, за да може сравнително плиткият състав на Барселона да издържи на темпото.

Решението на Барселона крие своите рискове, но ако ходът "Мартино" се окаже успешен, Барса вероятно ще спечели повече, отколкото може да загуби. Каталунците ще направят опит да еволюират, защото това е наложително в момент на все по-жестока конкуренция както в Испания, така и в Европа.