Световно първенство по футбол 2006: Срамът на Зидан

През 2006-та година Германия осъществява голямата си спортна мечта и най-накрая получава възможността да организира Световно първенство по футбол.

Очаквано една от най-мощните държави в Европа се справи перфектно с провеждането на мащабната надпревара, която пък влезе в историята на телевизията като едно от най-гледаните събития – 26.29 милиарда души наблюдаваха пред малкия екран мачовете от Мондиал 2006, а само финалът между Италия и Франция привлече аудитория от 715.1 милиона.

Арена на финала в Германия бе Олимпийския стадион в столицата Берлин, като общо 12 съоръжения приеха мачове от Мондиал 2006.

Италия спечели 4-ата си световна титла, след като надви с 5:3 Франция след изпълнение на дузпи, а в редовното време и продълженията мачът приключи 1:1. Финалът бе последният двубой в славната кариера на легендарния Зинедин Зидан, който обаче остави следа в него заради прословутия си удар с глава в гърдите на Марко Матераци и с изкарания червен картон.

За Италия титлата има изключително значение и поради факта, че малко преди началото на Световното първенство по футбол 2006 избухва най-големия корупционен скандал Калчополи. Домакините Германия се утешават с бронзовите медали след победа над Португалия с 3:1, след като са били отстранени от Италия на полуфинал – 0:2 след продължения.

Триумфът на „Скуадра адзура“ идва по ирония на съдбата с едва първата им победа след изпълнение на дузпи, с което донякъде страната получава реванш за загубата от Бразилия в САЩ '94.

147 гола са отбелязани на на Световното по футбол 2006-та, средно по 2.3 гола на мач, което е най-ниското постижение в това отношение от 1990-та. Мирослав Клозе става топреализатор на турнира с 5 попадения, а въпреки фрапиращия червен картон на Зидан във финала, той получава приза за най-добър играч на Мондиал 2006.

Феномена Роналдо отбеляза 3 гола в Германия, с което излезе еднолично на върха в историческата класация по този показател на световни първенства – общо с 15 попадения. Той, както и националният отбор на Бразилия, обаче, се провалиха през 2006-та и отпаднаха на четвъртфиналите след 0:1 от Франция.

8 страни дебютираха на Световно първенство в Германия – Ангола, Кот д'Ивоар, Чехия, Гана, Того, Тринидад и Тобаго, Украйна и Сърбия и Черна гора (тогава една държава). Естествено, Чехия е участвала на Мондиали в миналото като част от Чехословакия и Съветския съюз, а Сърбия и Черна гора – като част от Югославия, но за първи път тези страни излъчват независими национални отбори.

Изненадващо бронзовите медалисти от предишното Световно първенство в Япония и Южна Корея – Турция – не успяват да се класират, както и европейският шампион за 2004-та Гърция.

Благодарение на участието на Австралия, която за първи път от 1976-та намери място на Мондиала, всички шест футболни конфедерации имаха представители на Световно първенство.

Азиатците обаче се провалят и не успяват да излъчат представител в елиминационната фаза, въпреки че на предишния Мондиал правят фурор.

Африканските клубове правят по-добро впечатление, като Гана стига осминафинал, където губи от Бразилия с 0:3. На полуфиналите се класират 4 европейски страни, а за Португалия участието на тази фаза е първо от 1966-та година.

Респективно за първи път от 1982-ра година две европейски страни си оспорват световната титла, а единственият футболист, пропуснал от бялата точка при рулетката на дузпите, е Давид Трезеге.

По ирония на съдбата именно той със златен гол донесе европейската корона на Франция на финала на Евро 2000 срещу Италия.

„Скуадра адзура“ допусна само два гола, с което се добра до титлата – едното инкасирано попадение бе автогол, а другото от дузпа на Зинедин Зидан. Отборният дух също помогна на италианците, като цели десетима от 21 използвани футболисти намериха мрежата на противниците.

Бранителят Фабио Канаваро получава Златната топка на Франс Футбол за номер 1 в света, което е сред най-противоречивите и критикувани решения, тъй като титлата му с Ювентус е анулирана, а първите му мачове за Реал Мадрид - меко казано неубедителни.