Световно първенство по футбол 1990: Бундесмашини

Световното първенство по футбол през 1990-та година се провежда в Италия за втори път след 1934-та. „Адзурите“ помнят триумфа си с титлата преди 56 години и не жалят средства, за да организират бляскаво и мащабно събитие – десет стадиона из целия полуостров приемат мачове от Мондиала, а церемонията на откриването е една от най-изящните с участието на великия Лучано Павароти.

22 страни се класират за Световното по футбол през 1990-та, плюс домакините Италия и действащите шампиони Аржентина. България не успява да го направи, след като завършва на последното 4-то място в квалификационата си група заедно с Румъния, Дания и Гърция.

Побеждаваме единствено „елините“ с 4:0, правим 1:1 като гости на скандинавците и с 3 точки сме далеч от лидерите Румъния, които с 9 единствени се класират на финалите.

Това е първият Шампионат на планетата излъчван в HD формат от италианската обществена телевизия РАИ.

Западна Германия печели третата си световна титла в повторение на финала отпреди 4 години срещу Аржентина, като този път Бундестимът печели с 1:0. Като цяло това е първенството с най-слаба резултатност – общо 115 гола или само 2.22 на мач.

Това е последният шампионат, в който важи правилото, че вратарят може да хване топката дори когато бранител му я връща с крак. За последно също така за победа в групите се присъждат 2 точки. За първи път в Италия '90 е показан червен картон във финала, а това е и Мондиалът с най-много червени картони – цели 16.

Още на жребия за груповата фаза се поражда мини-скандал заради позицията на Англия в Първа урна, където са поставените отбори. Испания има по-добри показатели от Англия в последните три световни първенства и съответно би следвало да получи шестата позиция при поставените, но ФИФА в последния момент решава да сложи „Трите лъва“ вместо „Ла Фурия“. По неофициални данни причината е стремежът на Световната футболна централа да прати Англия в Група F, чиито мачове се играят в Сардиния, за да има по-малко проблеми с всеизвестните хулигански прояви на английските фенове.

Самият турнир оставя противоречиви впечатления – полуфиналите и финалът са изключително драматични, в елиминационната фаза има още няколко забележителни сблъсъка, но головете са рекордно малко. Също така преобладават защитните тактики, което води до това цели 4 мача от елиминациите да бъдат решени с изпълнение на дузпи (само през 2006-та в Германия има толкова много „рулетки“).

Също така неофициално Мондиал 1990-та дава началото на използването на симулации за печелене на фаул или дузпа – най-деен в това отношение е германският стрелец Юрген Клинсман.

Камерун е сензацията на Световното първенство през 1990-та година. „Неукротимите лъвове“ дебютират на голямата сцена и постигат историческо първо за африкански тим класиране на 1/4-финалите.

Още в мача на откриването Камерун поднася истински шок, побеждавайки с 1:0 действащия шампион Аржентина. 38-годишният по това време Роджър Мила оставя дълбока следа в историята на Мондиалите с двата си гола за успеха с 2:1 след продължения срещу Колумбия на осминафиалите, които отпразнува със знаменития си танц край флагчето за корнер.

Приказката за „Неукротимите лъвове“ приключва трогателно с поражение 2:3 след продължения от Англия на 1/4-финал. Те осъществяват обрат от 0:1 до 2:1 срещу високомерните британци, та се налага топ нападателят Гари Линекер да си проси две спорни дузпи. Той ги реализира в 83-ата и 105-ата минута, за да прати Англия на полуфинал за първи път от 24 години.

Благодарение на похода на Камерун обаче не само светът научи повече за силата на африканския футбол, но и ФИФА подари място за трети отбор от Черния континент на следващото първенство в САЩ през 1994-та.

Италианците са сред фаворитите на Мондиала не само заради домакинския си статут – тяхната защита е убийствена и вратарят Валтер Дзенга поставя рекорд на Мондиали, опазвайки мрежата си суха за цели 517 минути.

Италия с три победи печели групата си (заедно с Чехословакия, САЩ и Австрия), след което бие Уругвай с 2:0 и Ирландия с 1:0, за да стигне полуфиналите. За съжаление на „адзурите“, единственият гол, който получават, им пречи да стигнат до победата – те правят равен 1:1 с Аржентина след попадения на Салваторе Скилачи и Клаудио Каниджа. При дузпите „гаучосите“ са по-съсредоточени и печелят с 4:3, за да стигнат финала за втори пореден път.

Англия също се радва на невиждан от триумфа през 66-та година прогрес на Мондиала – водени от Гари Линекер и Пол Гаскойн „Трите лъва“ преодоляват груповата фаза, след което бият с 1:0 Белгия след продължения и после Камерун с драматичното 3:2.

На полуфиналите обаче ги чака вечният враг Германия, а звездата Гаскойн си изкарва червен картон и феновете на Острова още не могат да забравят сълзите му. За ужас на англичаните в редовното време и продълженията резултатът е равен 1:1 след попадения на Андреас Бреме и Линекер.

Изходът трябва да се реши с изпълнение на дузпи, а при тях германците – както обикновено – са истински голови машини. Пропуск за Англия прави „дузпаджията“ Стюарт Пиърс и Крис Уодъл, който може би за първи път през живота си изпълнява 11-метров наказателен удар.

Италия побеждава Англия с 2:1 в битката на опечалените и печели бронзовия медал в последния международен мач на легендарния вратар Питър Шилтън. Роберто Баджо открива резултата, Дейвид Плат изравнява, но Салваторе Скилачи се разписва от дузпа за крайното 2:1.

Скилачи е талисманът на Италия на Световното и става топ реализатор с 6-те си гола, като уникалното при него е, че преди началото на Мондиала няма попадение на сметката си с националната фланелка.

Аржентина стига финала с неприветлив дефанзивен футбол, коренно различен от магията 4 години по-рано. „Гаучосите“ отбелязват едва 5 гола в целия турнир – анти-рекорд за финалист, като са и първият отбор, продължавал два пъти в по-предна фаза след изпълнение на дузпи.

Логично Аржентина става първият участник във финал, който не успява да отбележи гол (през 2010-та това прави и Холандия) и първият отбор с изгонен футболист на финал – Густаво Дедзоти (през 2010-та Джон Хейтинга от Холандия прави същото).

Велик триумф на „гаучосите“ през 90-та е този с 1:0 над Бразилия на осминафиналите с гол на Каниджа, а след това Югославия и Италия са елиминирани след дузпи. Дори магията на позагубилия блясъка си Диего Марадона не помага на Аржентина във финала срещу Германия.

Бундестимът се ползва с мощна подкрепа от местните фенове, като съвсем стратегически (или „случайно“) е сложен да играе на стадион „Джузепе Меаца“ в Милано. Трите срещи от груповата фаза, осминафиналът и четвъртфиналът с участието на Германия се провеждат именно на „Сан Сиро“ и местните фенове не спират да аплодират звездното трио от Интер – Лотар Матеус, Юрген Клинсман и Андреас Бреме.

Бундестимът излиза като лидер от група с Югославия, Колумбия и ОАЕ, а след това бие Холандия с 2:1, Чехословакия с 1:0, Англия след дузпи и Аржентина на финала с 1:0. За да бъде драмата пълна, шампионският гол е отбелязан от Бреме от дузпа в 85-ата минута.

Наставникът Франц Бекенбауер влиза в историята като втория (след Марио Загало от Бразилия), печелил Мондиал и като играч, и като треньор. С третата си титла Германия изравнява Италия и Бразилия по брой отличия, но ги превъзхожда по участия във финала – 6.