Световно първенство по футбол 1934: Политика и футбол

Второто световното първенство по футбол се провежда в Италия от 27 май до 10 юни 1934 година.

Страната домакин Италия става за първи път световен шампион след победа над отбора на Чехословакия с 2:1 във финала.

Световното първенство в Италия е първото, което се провежда в Европа и първото, в което има квалификации заради големия брой желаещи да участват в турнира.

Домакинът Италия е избран през 1932 година без да има гласуване на членовете на ФИФА. Втората кандидатура е била за Швеция.

Италианското правителство обявява 3,4 милиона италиански лири бюджет за турнира. Това е колосална сума за времената на световна икономическа криза. Целта пред италианския диктатор Бенито Мусолини е била да използва големия шум около световното първенство, за да пропагандира фашистките идеи на своето правителство.

Най-големият отсъстващ от световното първенство е отбора на Уругвай.

Първите световни шампиони бойкотират турнира като протестират за това, че много европейски държави отказват да пътуват до Уругвай четири години по-рано за първия Мондиал. Така първенството става единственото до момента, в което шампионът не защитава своя трофей.

Много е интересна схемата на квалификациите, които се играят две седмици преди началото на световното първенство. Общо взето квалфикациите са пълен хаос като държавите сами договарят мачовете си.

Има много куриозни моменти. Испания мачка Португалия с 9:0, а само няколко месеца по-рано бие и България с13:0, което е най-срамната загуба в историята на „лъвовете“.

За пръв и единствен път домакинът Италия трябва да играе квалификации като побеждава Гърция. България също играе квалификации, но пада от елитните отбори на Австрия (6:1) и Унгария (4:1)

Освен отборът на Уругвай другите отсъстващи са отново Великобритания. Англичаните смятат, че са най-добри по това време във футбола и се отнасят с пренебрежение към турнира. Отборът на Аржентина не изпраща нито един от финалистите на миналото първенство, а Бразилия пуска втория отбор. Според някои това се дължи именно на фашистката пропаганда, като това е начинът на бойкот на южноамериканците срещу системата

"Вундертимът“ на Австрия

Малко хора знаят, но отборът на Австрия е диктувал модата във футболна Европа от 1931 до 1934 година. Австрийците са непобедени до Световното по футбол като отбелязват близо 100 гола.

Единствената им загуба е от Англия в Лондон , не и без помощта на съдията, който подпира домакините. Турнето на отбора в Европа обаче изиграва лоша шега. Футболистите са изморени преди началото на световното първенство от непрестанните мачове и многото победи.

Австрия мачка своите съперници като постига победа с по 5:0 и 6:0 над Германия. Победи с 8:2 над Унгария и 4:2 над Италия във финала на тогавашното европейско първенство (Купа на Централна Европа).

Политика и Футбол

Световното първенство по футбол в Италия е първият голям спортен форум използван за политически цели от Бенито Мусолини.

Той вижда, че може да разпространи още повече идеите си за фашизма сред феновете на този нов и ужасно популярен спорт.

Това е първият шампионат, където се забелязва масово пътуване на феновете по различните градове. Над 10 хиляди австрийци и още толкова швейцарци обикалят стадионите в Италия. Около 7 хиляди холандци подкрепят „лалетата“..

Новият формат и предимството на Европа

Осем града и стадиона приемат мачовете. Стадио „Сан Сиро“ (55 000) и националният стадион в Рим (50 000) и Стадио „Джовани Берта“ (50 000) във Флоренция са трите най-големи стадиона на първенството.

Националният стадион в Рим, който приема финала на Световното първенство. Той е затворен 1953 година и разрушен през 1957 година, след като вече се появява олимпийския стадион.

От ФИФА решават да не използват групова фаза, а 16-те участника да започнат директно програмата на Световното от елиминациите. След изиграването на първите мачове се оформят 1/4 финалите. За първи път там се класират осем отбора от Европа, което означава,че Стария континент ще има своя шампион на света.

Невиждани драми и битки в елиминациите

Италия и Испания провеждат титанична битка продължила два дена. Регламентът гласи, че ако мача завърши наравно се играят продължения 30 минути.

Ако и те завършат наравно тогава мача се преиграва на следващия ден. Италианците се изявяват като големи грубияни в мача, а съдията ги подпира леко. Въпреки това „адзурите“ не спират да атакуват в продълженията на мача след 1:1 в редовното време.

В продълженията съдията дава дузпа за домакините. Джузепе Меаца застава зад топката и я праща в горния десен ъгъл, но вратаря Замора прави фантастично спасяване и целия стадион във Флоренция е смълчан. Грубата игра на италианците вади вратаря от преиграването на следващия ден както и още шест футболисти на тима. Италия печели с 1:0 след гол на Джузепе Меаца.

Австрия и Унгария правят истинско дерби като футболистите на двата отбора стигат няколко пъти до бой. Един унгарец е изгонен, а друг се контузва и Унгария остава с 9 души, след което пада от Австрия с 1:2.

Италия сменя модата в Европа

Австрия е отборът смачкал всички съперници последните 3 години, реализирайки 100 гола. Австрийците играят най-модерния футбол с бързи подавания и изстрели от близко и средно разстояние.

Не случайно са сочени за фаворити в турнира. Те обаче започват да се изхабяват заради многото пътувания и турнета из Европа. Австрийците са изморени и това оказва пагубно влияние върху представянето им в Италия. Техният тим е бил сочен за сигурен шампион.

Бенито Мусолини поръчва специална купа, която се казва "Купата на Дучето" (Копа дел Дуче), която трябва също да бъде връчена на победителите в турнира освен "Златната богиня на победата".

Те стигат с много трудни победи до полуфинала с Италия. Треньорът на Италия Виктория Поцо обаче също прави революция. Той има само двама играчи от световна класа в отбора – Джузепе Меаца и Джовани Ферари.

Поцо прави промени в тактиката като прави двамата си нападатели атакуващи халфове и нападатели от втора позиция. Той за първи път кара халфовете да е връщат да помагат в защита на своите съотборници.

Поцо взима в националния отбор малко скандално трима аржентинци играли на финала на световното първенство през 1930 година. Вицепрезидентът на ФИФА, който е италианец, подкрепя тази инициатива на Поцо, като обявява, че аржентинците са с италиански произход. Така Луиджи Монти става единственият футболист играл на два финала с два различни отбора (Аржентина и Италия)

Непобеденият австрийски тим побеждава преди това Италия с 4:2 без никакви проблеми. Викторио Поцо не крие, че е научил много от своя колега и приятел Хуго Майсъл начело на австрийците.

Стадионът в Милано „Сан Сиро“ е подгизнал от дъжда и целия терен е кален. Точно това е най-големият проблем на техничния австрийски тим и той губи своите предимства. 

В другият полуфинал Чехословакия върви по стъпките на Австрия като школа и манталитет на работа с играчите. Чехите не оставят съмнения за превъзходството си над Германия след 3:1 с хеттрик на Олдрич Нейедли, който става и голмайстор на световното първенство. Така мечтата на Мусолини за финал Италия – Германия угасва.

Финалът и късметът на Италия

За първи път финалът се предава на живо по радиото. Бенито Мусолини и цялото правителство на Италия е в ложите на стадиона в Рим. Съдиите и двата отбора поздравяват Мусолини от терена с фашисткия поздрав станал нарицателно за фашизма по време на Втората световна война.

Световните шампиони от Италия поздравяват своя лидер от терена

Италианците очакват, че ще спечелят лесно, но мачът изобщо не е толкова лесен. Първото полувреме Чехите имат инициативата в мача, но не могат да вкарат гол. Грубата игра на италианците не им помага. Чехите повеждат с гол на Антонин Пуч 20 минути преди края на мача.

След гола следват няколко фрапиращи пропуска на Нейедли и Свобода. Късметът обаче е на страната на домакините. Орси атакува по левия фланг и стреля за 1:1 десет минути преди края. В началото на първото продължение Меаца намира Скиавио близо до вратата и последния носи победата.

Медиите в Европа обявяват Чехословакия за морален победител в мача, а чешките футболисти са посрещнати от 100 хиляди души в Прага.

В 17-те мача от Мондиал 1930 са отбелязани 70 гола или по 4, 12 средно на мач. Близо 400 хиляди зрители посещават двубоите, което е по 23 хиляди срещно на мач. По този показател Италия отстъпва на Уругвай. Мачовете на италианския отбор обаче печелят много зрители като всеки двубой е наблюдаван от близо 40 хиляди души и това е една своеобразна победа за Мусолини.

Мусолини кара организаторите да дадат втора купа на шампиона, която се казва „Копа дел Дуче“ или Купата на Дучето.