Световният шампион Елис Гури: Като си представяш България, ставаш по-силен

Елис Гури триумфира със световната титла в класическата борба. На шампионата на планетата в Истанбул натурализираният у нас албанец грабна златото в кат. до 96 кг, като на финала надделя над шведа Джими Линдберг с 2:0 части (1:0, 1:1).Ето какво сподели пред в. "Труд" Гури за тежките битки на турнира, здравословните проблеми и подробности от личния му живот:

- Най-тежката схватка на първенството?

- Срещу руснака Тотров. Още след първите секунди ме хвърли до тавана на залата за пет точки. Беше шок. Върна си за европейското, когато аз го изстрелях така. Но благодарение на треньорите Братан Ценов и Стоян Добрев запазих спокойствие и без страх тръгнах да спечеля другите две части.

- А финалът с този сякаш метален човек Джими Лидберг?

- Бях спокоен, вярвах в успеха. Не можех да пропусна този шанс, знам, че историята помни само първите.

- Вярно ли е, че сте имали контузия преди световното?

- Ох, нищо не може да се скрие. Имах проблеми с дясното рамо на лагера в Унгария. Но стиснах зъби. Дори се шегувахме, че няма да мога да хвърлям съперниците до втория етаж и трябва да се оправям само до първия. Разбира се, това е шега, но нещата бяха сериозни. Обаче с доктор Стефан Стругаров се чувстваме сигурни и той направи така, че да забравя за болката.

- От колко време сте с приятелката си Климентина?

- Получих български паспорт на 10 октомври 2010 година. Как да не повярваш, че има щастливи числа... А с нея сме малко отпреди това, живеем заедно близо до спортния комплекс "Дианабад". Повече няма да ви кажа за нас.

- Имате ли хоби?

- Луд съм по италианската музика, обичам разходките, харесва ми да пътувам.

- През април на европейското в Дортмунд бяхте пред припадък на тепиха. Връщате ли се в спомените си към този критичен момент?

- Да, няма как. Бях готов за шампион, но имах четири тежки срещи за три часа. Преди последната ми се появиха черни кръгове пред очите заради преумора. Така загубих полуфинала, но сега не искам дори да мисля за загуба, преди да са завършили олимпийските игри в Лондон. Искам олимпийската титла, не я сънувам, но я виждам в мечтите си. Все по-ясно.

- Рискувахте кариерата си, като според правилата на Международната федерация по борба две години бяхте без състезателни права заради смяна на страната, за която се борите. Струваше ли си?

- Наистина беше голям риск. Но българската школа в борбата е марка по света. Само като си представиш България, и вече ставаш с 20-30 процента по-силен на тепиха. Сега аз мога да кажа - струваше си. Но ще съм напълно щастлив, ако в България хората кажат: "Струваше си да го вземем това момче, шампиона."