Страши Филипова: Вярвам, че имаме какво да покажем като отбор

Страшимира Филипова е родена през 1985 г. Завършва спортното училище на ЦСКА, като първоначално е била с профил лека атлетика, но след това завършва с профил волейбол. Много скоро след дипломирането си е поканена в националния отбор по волейбол. Дълги години наред тренира с червената фланелка на ЦСКА, а в момента играе за руския Уралочка (Екатеринбург). Ето какво сподели капитанът на женския ни национален отбор в интервю за официалния сайт на БФ Волейбол.

- От 2009 година живееш и играеш в Русия, как минава ежедневието ти?

- Да, вече 4-ти сезон играя тук в Екатеринбург. През малкото свободно време се виждам с приятели, ходя в сръбски ресторант, говоря по скайп с близките ми хора или просто се ровя из интернет.

- Мачовете, които се провеждат в момента са много тежки, как отпочиваш след тях?

- Имаме още 5 мача до края на редовния сезон, три от тях са на път. Даже между два от мачовете няма да се връщаме до вкъщи, а ще пътуваме до следващия град, за друг мач. Бяхме за една седмица в Азербайджан, където играхме 4 контроли и за съжаление нямам много време за почивка.

- Имаш ли някакъв специален ритуал преди мач, който да ти носи късмет?

- Не съм суеверна и затова нямам нужда от такива специални ритуали, не мисля, че те биха изиграли каквато и да е роля върху представянето ми на игрището.

- В много интервюта казваш, че личният ти живот е на заден план, още ли е така? Или вече гледаш да ги балансираш?

- Да, все още личният ми живот е на заден план, но не защото така съм решила. Нещата просто така се случват. Вярвам, че в един момент това ще се промени съвсем по естествен път. Хубаво е, когато нещата стават неочаквано.

- Като капитан на националния отбор, какви са очакванията ти и поставила ли си някакви цели да мотивираш отбора да стигнете по-напред в класирането на Турнира Гран При, Европейската лига и Европейското първенство?

- Най-голямото ми желание е отборът да се съхрани и всички момичета да са здрави, тогава бихме могли да работим пълноценно. Мотивацията и амбицията за резултати се гради и придобива на тренировки, всичко тръгва от там. Състезанията, които ни предстоят, са едни от най- важните. Ние извоювахме участие в състезания на изключително високо ниво, сред най-класните отбори, няма по- добро от това. Вярвам, че имаме какво да покажем като отбор.

- Колко често се връщаш в България? Какво най-много ти липсва, освен семейството и приятелите?

- Осем месеца седя в Русия. През това време не се прибирам вкъщи, защото нямам време, но имам нужда поне веднъж да се прибера през това време. Освен семейството и приятелите ми, ми липсва и българската кухня. Липсват ми разходките по улиците и хубавото време. Хубавото е, че от София можеш да плануваш различни пътешествия, като до Гърция, Италия, Франция например или просто да се разходиш из хубавите кътчета на България.

- От дълго време играеш извън България. Носила си екипите на отбори от Полша, Франция, а сега си в Русия, къде ти беше най-приятно да играеш?

- Франция винаги ми е харесвала като страна и най-добре се чувствах там.

- Коя е най-голямата ти мечта?

- Мечтите са много важни за всички хора, без значение от възрастта. Четох преди време, че френският дизайнер Пиер Карден записвал мечтите си и се стремял да ги осъществи, въпреки че е на повече от 80 години. Примерът е показателен за това, че човек винаги трябва да следва мечтите си. За мен най-важното е човек да мечтае, без значение колко големи са мечтите му. Аз лично поставям мечтите си като цели и ги изпълнявам.

- Разкажи ни някоя интересна история от тази година, която ще ти остане като траен спомен?

- Лятото по време на Олимпиадата в Лондон бях там за 4 дни. Първият ден обиколих всичко, което може да се види - магазини, центрове, стадиони, всичко. Буквално нямаше какво повече да разгледам, затова се допитах до мой приятел, който живее от много време там. Той без много да се замисля ми отговори: "Това е всичко, което може да се види". Тогава разбрах защо англичани купуват къщи в България. Страната ни е изключителна! Имаме море, Балкан, природа, езера, култура, фолклор, традиции. Много бих искала българите да имат възможности да се развиват и да бъдат щастливи в родината си, защото знам какво е, когато живееш и зависиш от друга страна.