Стойчо Стоев за малко не станал барман вместо треньор

Стойчо Стоев стана за първи път шампион на България като треньор. Роденият в Разград през 1962 г. наставник е водил доста тимове в кариерата си - Академик (Св), Хасково, Чавдар (Етр), Спортист (Своге), Миньор (Пк) и Монтана, които обаче са далеч от нивото на Лудогорец.

Затова Стоев още не може да се нарадва на големия си успех. Пътят до него обаче тръгва от "Надежда". Като футболист Стоев е почнал в Локо (Сф).

"Имам много незабравими спомени. Може би най-значимият е спечелването на Купата на Съветската армия през 1982 г. Тогава вкарах и решителния гол. Спомням си, че имахме традиция с момчетата да излизаме след всяка победа. Тогава излизахме често. Бяха страхотни спомени, но те постепенно избледняват и на тяхно място идват нови", разказва Стоев, който е ритал и в гръцкия Пансерайкос.

"Имаше забрана футболисти да играят в чужбина. Основната разлика между България и Гърция бяха парите. Не че тогава имаше колосални суми както сега, но се оправяхме", допълва Стоев пред "Стандарт".

Малко случайно Стойчо се захваща с треньорската професия.

"След като прекратих кариерата си на футболист, започнах дребен бизнес. Тъй като беше 1992 г., тогава идеи като моята бяха доста обещаващи. Имах кафене в София. В него имаше и билярд. Но това продължи около година. Не бях щастлив, а и бизнесът не ми потръгна.

Но ето че поговорката всяко зло за добро се оправдава. Ако бизнесът беше потръгнал, едва ли щях да стана треньор. Бях за известно време в първия треньорски колеж в Банкя. Там открих, че това е моята страст", разкрива Стоев.

Той е луд фен на Милан и мечтае някой ден да поеме "росонерите".

"Разбира се, това е много малко вероятно. Но искам някой ден да водя клуб от сериозна държава. Сега обаче съм концентриран върху Лудогорец. Възхищавам се на Ариго Саки", добавя Стоев.

Любимият му футболист е легендарният нападател на Австрия Ханс Кранкъл. Стойчо прекарва свободното си време в четене на книги и гледане на филми. Любимите му жанрове са криминалета и трилъри.

"Когато съм на кино или чета, се откъсвам от всички задължения. Това ме отпуска", допълва Стоев.


Със съпругата Цветелина са от 27 години заедно. Тя е била баскетболистка в Локомотив (Сф), а сега работи в застрахователна компания в София. Семейство Стоеви има и две деца. Синът Юли, който също е тренирал футбол в "Надежда", обаче е последвал примера на майка си и също се занимава със застраховки. 15-годишната Стефани учи в 31-во училище в столицата, но не пропуска тренировка по волейбол - също в Локомотив.

"Може би в нашето семейство има някаква "червено-черна" жилка", казва с усмивка Стойчо.

Бобът, шкембето и пицата пък са трите ястия, които Стоев обожава.

"В Разград готвят супер. Шкембето особено е страхотно. За съжаление аз не мога да готвя. Съпругата ми обаче е супер в кухнята. Тя редовно се шегува с мен, че не мога да си опържа дори едни яйца", добавя Стоев.