Стойчо Стоев: Обидно ми беше, че не водих Лудогорец в Шампионска лига

Треньорът на Левски Стойчо Стоев даде интервю пред „Тема Спорт". Наставникът още бе подвластен на приятните емоции от успеха над Лудогорец. Той разкри тайната как е постигната победата, върна се и на момента, когато бе освободен от треньорския пост на разградчани.

- Г-н Стоев, осъзнахте ли какво направихте в сряда вечерта, колко радост донесохте на запалянковците?

- Просто спечелихме. Знаем, че това беше полуфинал, още не сме взели купата. На финала ни чака Черно море. Но нека не мислим още сега за този мач и да го коментираме. Емоцията от успеха беше голяма от гледна точка на това, че се срещнаха два добри отбора. Лудогорец който вече 3-4 години показва класата си не само у нас, но и в Европа, и Левски, който се надявам във времето не само да достигне, но и да надмине тази класа. Мисля, че се получи справедлив резултат.

- Чувствате ли се на място в този Левски?

- Да. И то от доста време. Бързо се итегрирах в обстановката и се стремя наистина да помогна на отбора да играе красиво и хората да идват на стадиона. Искам запалянковците да знаят, че тимът ще им донесе положителни емоции с головете си, с борбата, с характера. Постепенно ще дойдат и по-сериозните успехи.

- Преди срещата имаше нагласи, че едва ли не се срещат Давид срещу Голиат, че от Левски е останало само името, а Лудогорец го превъзхожда по всички параграфи...

- При нас такава гледна точка не е съществувала. Левски в каквото и състояние да е - трябва да излезе и да опита да постигне добър резултат. Ако се е визирало това, че сме раздирани от финансови проблеми - поне засега това не влияе на футболистите. Това говори много за тях - че на първо място слагат играта и отбора.

- Къде бихте наредили тази победа, колко скъпа е за вас?

- Бих я сравнил с една победа с Лудогорец в Лига Европа, тъй като за нас мачът бе изключително важен. Хубавото е, че още от първите минути това, което исках, стана. Момчетата бяха равностоен противник на Лудогорец. Тоест нямаше глуха защита и безцелно ритане на топката. Когато можехме действахме по-бързо, пресирахме. Емоцията ми бе голяма, защото победихме благодарение на чисто футболни умения.

- Не се притеснихте да се надигравате със съперника...

- Всеки треньор си има някаква философия. Може би във времето никога не съм си позволявал да я променям спрямо отбора, в кой то работя, независимо колко е силен. Никога като треньор не съм обичал моите футболисти да играят дефанзивно. А по-скоро подчертано офанзивно и внимателно в дефанзивен план. Това им казах и на разбора - че ако ние решим да играем по-внимателно, това значи, че Лудогорец с уменията, които има, няма да има никакви проблеми с нас. Натъртих, че от първата минута трябва да играем офанзивно и да пресираме. Да не губим лесно топката, бързо да преливаме от линия в линия, но основното беше атаката.

- И все пак благодарение на какво най-много спечелихте този мач?

Понякога такива двубои се печелят от отделен детайл -грешка на противника, стандартно положение, добро отиграване на даден състезател, както бе в случая при гола. Не бива да пропускаме огромната френетична помощ на публиката.

- Като че ли за първи път в треньорската си кариера имате такава подкрепа от трибуните, така ли е?

- Основната ни задача е да върнем тези фенове на стадиона. Ние имаме нужда от тях, надявам се и те да имат нужда от нас с добрия футбол, който във времето ще показваме. Иска ми се постоянно, на всеки мач да има такава маса от фенове. Тогава ще знам, че си вършим работата, и то добре. Тогава ще съм доволен. С новия сектор се надявам, че подкрепата ще стане още по-голяма.

- Как успяхте за толкова кратко време да направите играта на тима атрактивна?

- Обикновено един отбор израства благодарение на много фактори. Най-важните са футболистите. След това идва и треньорът, който трябва да ги убеди, че това, което има като концепция и виждания, е точно, правилно и ще им донесе успехи. След като това започне да се случва - идват и резултатите. Горд съм с играчите си. На терена по никакъв начин не се почувства, че три месеца и половина не сме взимали никакви пари. Нямаше никакви индикации, че в този момент единият отбор е зле, а другият е финансово осигурен.

- Вярвате ли, че повечето играчи ще останат в състава и за догодина?

- Не мога да ви кажа. Хубавото е, че са отворени и са готови да останат, стига нещата малко да се стабилизират.

- Преди време в интервю за „Тема Спорт" бяхте казали, че искате Левски да си върне емоцията, успява ли?

- В някаква степен - да. Самият факт, че стадионът бе пълен и футболистите се стремяха адекватно да отговорят на това, което им се даваше от публиката, е добър знак. Постепенно нещата ще се случат. Радващото е, че виждам немалък напредък, който вече си личи и в двете фази на играта. Преди се допускаха много голове, а сега вече сме поизчистили тази слабост. Играем по-разумно, по-добре. Но имаме още много, докато станем много сериозен отбор.

Какво означават за вас комплиментите от играчите на съперника след мача?

- С тях една година преживяхме много хубави и незабравими моменти в първенството и Лига Европа. Бяхме едно цяло и затова постигахме тези успехи. Те го оценяват и им благодаря за искреността.

Поздрави ли ви някой от шефовете на Лудогорец?

- Не. А и не сме се видели след мача, иначе от куртоазия може би щяхме да се поздравим.

- Идва ли краят на доминацията на Лудогорец?

- Не мога да кажа. Истината е, че Лудогорец финансово, организационно и спортно-технически в момента е най-добрият отбор в България. В Левски се опитваме да тръгнем по този път, по който в момента Лудогорец върви. Спортно-технически съм убеден, че ще дойде време, в което много ще надградим, но това е свързано и с финансирането на отбора.

- Един от доводите да ви освободят от Лудогорец беше слабата подготовка. В сряда вечер Левски не отстъпваше по нищо на съперника...

- Това бяха просто недообмислени думи, хвърлени в медийното пространство. Още в следващите мачове в Шампионската лига се видя, че отборът стои добре във физическо отношение. Не беше това причината и предполагам, че хората, които разбират от футбол, знаят, че не по спортно-технически причини бях освободен от там.

- Емоцията, която ви даде Левски в този мач, замества ли донякъде отнетото ви, че не вие бяхте човекът, който води Лудогорец в групите на Шампионската лига?

- Тогава наистина ми беше неприятно и обидно, тъй като знаех какво може отборът и в какво състояние е. Знаех и аз като треньор какво мога да направя. Но всеки клуб си има собственик и той в един момент решава какво да прави -дали с треньор или футболист. Аз по никакъв начин, каквото и да кажа, не мога да променя решението на който и да е президент. Но времето в един момент показва кой е бил прав в тази ситуация - дали самият собственик или пък треньорът.

- Кой е таванът на вашия Левски?

- Все още сме малко над пода. Имаме доста време и мачове да минат, докато стигнем тавана. Още сме далеч от това, което на всички, обичащи Левски, им се иска да виждат.

- Какво искате да ви е мерило до една година?

- Ако всичко е добре, ако имаме някаква финансова стабилност и съумеем да вземем нужните футболисти - мерило ще бъде до каква степен Лудогорец вече ще ни е съперник. Не ние на тях, а те на нас.