Стойчо Младенов: Заради ЦСКА заложих на карта цялата си кариера

 

 

- Във всеки друг момент щях да отговаря, че това е провал и че историята на ЦСКА изисква винаги титла. Но върнем ли се на миналия юли, това представяне на отбора е геройско, фантастично, феноменално. Може да ви звучи пресилено, но е точно така.

 

Гробът на ЦСКА беше изкопан, но ние се изправихме. Оставихме зад себе си отбори с база и стабилни финанси като Ботев, Левски и Литекс. Те градят съставите си по 3-4 години, а ние събрахме група момчета, които сега заслужават една голяма прегръдка. Феновете го казаха най-точно - изправихме се от пепелта. Затова се радвам на оценки от специалисти, колеги и медии за представянето на ЦСКА. Да, втори сме, но това място сега е повече от немалко титли в историята.

 

 

- Сигурно е само едно - поставихме добра основа в последните десет месеца, върху която може да се гради. Има изключително важно условие - трябва да влязат финанси. Животът е такъв, че без пари лесно можем да се върнем в позицията от миналия юли. Но не вярвам, че ще стане. Не искам да го вярвам!

 

 

- Първият месец беше най-кошмарен. Накъдето се обърнех, виждах пробойни. Нямахме футболисти за един отбор. В този момент резултатите въобще не ме интересуваха. Важното беше, че играехме. Малко по малко започнахме да стъпваме на краката. Във всеки мач дебютираше нов играч. Няма да забравя как Марсиньо ме попита какъв е този Менди, който съм написал на стената за разбор. Казах му: “Ето това момче е! Вече ви е съотборник!” Не беше направил и една тренировка, а сега е любимец на публиката.

 

 

- Никога! Заради ЦСКА, заради помощниците ми и заради футболистите. Всички те заслужават поклон. В ЦСКА са се събрали най-червените сърца - Валентин Илиев, Тодор Янчев, Емил Гъргоров, Мартин Петров, Стоян Колев, Апостол Попов. Към тях се присъединиха изключителни професионалисти като Раис М'Боли и Джаксън Менди. Стана сплав, която качи ЦСКА на място, което никой ни предричаше.

 

 

- Трябва да сме искрени най-вече пред феновете ни. В момента не мога да отговоря нищо за следващия сезон. Не знам какви футболисти ще имаме. Приоритетите на ЦСКА трябва да бъдат базата в Панчарево, стадионът и школата. След като имаме тези три неща, тогава можем да търсим резултати. Не е сериозно ЦСКА да обикаля из селата, за да търси къде да тренира. Никой не започва да гради къщата си от покрива.

 

 

- Никой няма да си тръгне, без да говори първо с мен. Така направиха Жереми Фо-Поре и Омар Косоко. Стиснахме си ръце и си пожелахме успех. Ако ЦСКА е наистина стабилен клуб, никой няма да иска да си тръгне.

 

 

- Да, няма да спирам никого! Имаме крещяща нужда от финанси и това не го крием.

 

 

- Варианти има, наблюдаваме футболисти. Думата е на Александър Томов, който трябва да каже кого можем да си позволим и кого не.

 

 

- Не ме вкарвайте в полемики. На тази тема ще отговоря, след като завършим подготвителните лагери. Искаме ли да участваме в групите на Лига Европа, трябва да сме стабилни финансово и да имаме самочувствието, че можем да купим готови класни футболисти. Затова дали ЦСКА има сили да стигне дотам, ще отговоря една седмица преди първия ни мач на 17 юли.

 

 

- Накараха ме да се чувствам специален за ЦСКА. Победите над Левски са от огромно значение за всеки фен. Надявам се, че ще продължим да бием във Вечното дерби. Но затова са нужни предпоставки като редовно плащане на заплати, добри трансфери, качествена екипировка, осигурени хотели за лагери, зали за анализи... Така изглежда големият футболен клуб, какъвто ЦСКА винаги е бил. Четири отбора в България имат тези неща, а ние - не. Когато нашите съперници имат нужда от играч, отиват и го купуват. Затова се учудвам защо в Левски са недоволни от Тодор Батков. Той осигурява всичко на треньорите си.

 

 

- Не е само Египет. Имах и още една оферта, но моралното задължение към ЦСКА бе над всичко. Не можех да оставя отбора в толкова тежък момент. Когато миналия юли се видяхме отново с Александър Томов, неговото условие да помогне на ЦСКА беше аз да съм в екипа му. Не съм предател! Стиснахме си ръцете и аз изпълних своя дълг. Ако един ден си тръгна, никой няма право да ме обвинява. Аз дойдох в ЦСКА в най-тежкия момент в историята на клуба и искам да продължа. Но съм професионалист и пътищата ни някой ден може да се разделят. Тогава ще остана един от сектор "Г".

 

 

- Няма такова нещо! Такъв е житейският път на един треньор. Искам да работя в ЦСКА и го правя със сърце и душа. Може да остана една, две или пет години. А може и да се разделим. В момента съм в ЦСКА и работя по селекцията.

 

 

- Вярвам, че това правителство показва желание да реши проблема с базите. И не само на ЦСКА, а на всички клубове, поставени в неравностойно положение. От 25 години държавата в лицето на всичките си правителства е била мащеха за ЦСКА. А нашият клуб винаги е бил символът на българския спорт, не само футбол. Ако отново ни оставят в подобно положение, ЦСКА ще бъде един просешки клуб.

 

 

- Минути ли? Тогава нямаше време и за миг да мисля. Едно денонощие след срещата ни в един ресторант в квартал "Младост" вече имах футболисти, които да дойдат в ЦСКА. Нямаше време, клубът обявяваше фалит. А предишното ръководство си беше основало "ЦСКА-Радомир". Имаше президент, треньор, директор...

 

 

- Когато се съгласих, не съм мислил дали рискувам. След първите дни вече знаех, че съм заложил на карта цялата си треньорска кариера. Можеше да се провалим напълно. Първата цел на ЦСКА беше да не изпадне. После качихме малко стъпалото - да влезем в първата седмица. Апетитът дойде с яденето и помислихме за Лига Европа, а в един момент дори имаше шанс за титла. Но бързо стана ясно, че никой няма да го позволи. В момента, в който приближавахме върха, ударите под кръста започваха.

 

 

- От ЦСКА никой не може ме откаже! Цялото ми семейство притежава акции на отбора. Всички ще дарим парите за ЦСКА, след като емисията не бе успешна. Не искам да печеля, а да бъда съпричастен за спасението на моя клуб. ЦСКА е футболната ми любов. Въпреки че и са ме обиждали, особено предишните собственици. Всеки ден трябваше да търпя какво ли не. Но го правех в името на ЦСКА.