Стойчо Младенов: Някои падат с повече, но не им казват Осморчо

Старши треньорът на ЦСКА Стойчо Младенов даде интервю за вестник "24 часа", в което говори надълго и нашироко за последното Вечно дерби с ЦСКА.

- Ако през юни някой ви беше казал, че ще сте на две точки от първото място в първенството и с голяма победа над Левски, как щяхте да реагирате?

- Едва ли щях да отговоря. Дори не съм си мислил тогава за подобно нещо. Тогава търсехме играчи, комплектувахме състав. Опитвахме се да спасим клуба. Трябваше да почнем с трима или четирима плюс юноши. Нямаше как да го позволим. Може би щях да помисля, че този, който го твърди, малко е болен или пък фатален оптимист.

- Толкова ли бе тежко положението?

- Всички си спомнят митинга, който направиха феновете и който тръгна в грешна посока. Той бе в неделя. Всички, които работехме тогава, знаехме, че във вторник ще бъде пуснато писмото, че се отказваме от първенството. ЦСКА преставаше да съществува. Агитката го показа най-добре с хореографията на дербито. Наистина сме като феникс, който се изправя от пепелта. И далеч не е стъпил на краката си.

- Не реагирахте ли прекалено емоционално след победата над Левски?

- Не. Аз поне смятам, че стоя здраво на краката си. И правя крачките, които трябва да направя.

- Имах предвид с призива да ви наричат вече Тройчо?

- Това трябваше да го кажа. Доста хора си правеха кариерата на мой гръб през годините. Сега нека си понесат отговорността. Имало е треньори, които са падали и с пет, шест, осем гола. На тях защо да не им казват Осморчо?

Приемам критика, но някои хора направо преминаха всички граници. Защо сега не се появят и да оспорят мястото на Гъргоров, Вальо Илиев и Тодор Янчев? Нали бяха приключили с футбола? В крайна сметка обаче нищо не сме направили толкова голямо. Не сме спечелили световната титла. Просто взехме едно дерби. Сега обаче може да ме наричат както и да е. Няма да им обръщам внимание. Стига толкова, защото това е една от целите им. Няма как да ме изкарат извън релси. Най-големият проблем на българите е, че не може да търпим успеха.

- Това ли ни пречи най-много?

- Много неща ни пречат, но това е едно от най-важните. Някак си прекалено живеем в миналото. Кой какъв е бил, какво е направил. А останалите вече са в бъдещето.

- Какво ви изкарва извън релси?

- Малко неща. Ситуацията около ЦСКА през лятото обаче ме бе побъркала. Никога не съм се чувствал така през живота си. Близките ми най-много пострадаха в този период. Защото не бях на себе си. Но няма защо да се връщаме назад. Трябва да сме над тези неща. Клубът ни е жив. Най-важното е, че привържениците ни разбраха това и ни подкрепят. Осъзнаха къде е истината и защо се потим денонощно. Подкрепят ни с любов. Така както трябва да бъде. Обединението бе най-силното нещо, което се случи в ЦСКА. Знам, че има хора, които не харесват мен и Александър Томов. Но те загърбиха всичко в името на ЦСКА. И това отличава този клуб от всички останали.

- Не съжалявахте ли, че не победихте с по-голям резултат в дербито?

- Не. И за 1:0, и за 3:0 се дават три точки. С какъв резултат печелиш, не е важно. Защото винаги ще предпочета една грозна победа пред най-красивата загуба.

- Вие ли наредихте да се върне газта през второто полувреме, или футболистите сами го направиха?

- Има обстоятелства във всеки един мач, които не мога да разкрия. Смятам, че до 65-ата минута търсехме и четвърто, и пето попадение. Просто не се получи. Едно от обстоятелствата бе ситуацията в отбора. Много хора не я знаеха. Емил Гъргоров излезе с контузия, с която малко хора ще играят. Но самият той настоя да е на терена. Апостол Попов бе на инжекции. Валентин Илиев пострада, но също се върна на терена. Жереми Фо-Поре не бе тренирал две седмици, но също се хвърли с всички сили. Марсиньо едва стъпваше от 65-ата минута натам. Тримата от младежкия национален отбор се върнаха болни. Нормално бе в тази ситуация да се намали темпото.

- А вие от кой отбор бяхте като малък?

- От отбора, който ми е на сърцето. Този, който е постигнал уникални неща във футбола. Който е дал на България и играчи, и треньори, и ръководители. Защото клуб като ЦСКА няма в историята. Заради това е най-големият дразнител в България. И всеки се опитва да го смачка. Защото, ако го няма него, спокойствието ти е гарантирано. Но докато ЦСКА съществува, поне във футбола всички трябва да се съобразяват с него.

- Защо тогава клубът е от криза в криза?

- Защото много хора си правеха експерименти с него. Провеждаше се грешна политика. И 20 години се лутаме по пътя. В един клуб са важни собственикът и треньорът. Останалите просто работят, за да има успехи. А ние сами си правим проблемите. Кога ли ще видим един треньор в България да работи 3-4 години? Да последваме европейския пример. След това нека си понесе последствията. Но не може след един мач да искаш резултати. Това си е чисто безумие. И няма как да се получи.

- Това в ЦСКА едва ли ще се получи.

- Така е. Защото казах, че ЦСКА е дразнител. За всички. Ето в момента някой да критикува един отбор, който е на пето място в класирането, а има всичко - стадион, база, школа? И трима централни нападатели, пък играе без такъв. Няма и дума да видите за него в пресата. Но всеки проблем, дори минимален, в ЦСКА се раздухва до небесата. Дори при Левски не е така. И там имаше забавени премии, заплати. Но нито дума. Омерта. ЦСКА обаче е атакуван дори когато е първи в класирането. Давам още един пример. С положението в нашата школа единият от отборите е на първо място в елитната група. Пред всички, които имат абсолютно идеални условия. И има 4-5 момчета, които тренират с първия състав и имат невероятен потенциал. Това е още една разлика с останалите. Тези четири букви означават много. И се радвам, че и младите го разбират.

- Зададох ви въпроса за детските пристрастия заради това, което се случи с Ивайло Петев. Вие бяхте един от малкото, които реагираха.

- Няма как да не реагирам. Аз за институцията "треньор" няма да спра да се боря, докато работя във футбола. В момента тя е сведена до една изтривалка, която е удобна за всички. Тогава как да имаме добри треньори? Жалкото е, че нямаше сериозна реакция. Очаквах такава от БФС, от треньорската школа, имаше някакъв профсъюз. Работил съм извън България, но дори в Азия и Африка няма такова отношение, каквото е у нас. Там треньорът е на пиедестал. Както трябва да бъде. А ние само смятаме, че сме по-развити от тях. Напротив, на светлинни години сме от тях.

- Сега, като сте на 2 точки от върха, какви са амбициите ви до края на сезона?

- Признавам си, че дори не гледам класирането. Не ме интересува. Колкото и клиширано да звучи, старая се да играем мач за мач. Да създам спокойна обстановка около отбора, около клуба. Направихме нещо, което е само началото. Селекцията е добра, но не и това, което искам. Сгрешихме на някои места, но в тази обстановка бе нормално. Заради това трябва да работим. Още повече. Повтарям, не сме станали световни шампиони. И сме далеч от истината и това, което заслужава публиката на ЦСКА.

Гeорги Банов, "24 часа"