Стоян Коцев: Рядко ходя на мачове на Славия, Херо ще пребори болестта

Стоян Коцев - легендарният треньор на "Славия", който изведе "белите" до историческия дубъл през 1996 г., се пребори с най-тежката болест. Последните години бяха отдадени на тази битка, а не на подготвянето на играчи и отбори за победи. И въпреки пенсионната си възраст - 66 години, не мисли да се отказва от футбола...

- Как се чувствате, господин Коцев?

- А вие как ме намирате? Пенсионер, който мина през големи перипетии. Но, виждате - на крак съм, достатъчно здрав да искам да работя като треньор. Футболът е най-голямата ми болест. За разлика от другата тя никога няма да ме пусне.

- Имате ли предложения за работа?

- Питат ме от време на време. Чакам нещо по-добро. Ако се появи, и аз ще се появя на треньорската скамейка. Иначе през повечето време съм на вилата в Скравена до София. Там се чувствам най-добре.

- Как се преборихте с болестта? Какво бихте казали на Димитър Димитров-Херо, който сега е в подобна ситуация?

- След всичко, през което минах, разбрах едно - най-тежката болест се побеждава първо в главата. Човек не трябва да унива, да смята, че всичко свършва. Напротив - твърдата увереност, че ще се излекуваш, е поне половината от победата. Другото е работа на лекарите, които в моя случай се справиха добре. Прекарах тежка коремна операция. Малко съм по-слаб, силите ми не са като на 50-годишен. Но съм в кондиция и готов за работа. А Херо съм сигурен, че ще се справи. Той е голям мъж и треньор! Желая му успех!

- Ходите ли на мачовете на любимата "Славия"?

- Рядко, въпреки че публиката ми се радва и ме подкрепя. Не искам да влизам в центъра на вниманието в "Славия". Сега имат добър отбор и млад, амбициозен треньор - Мартин Кушев. Знаете ли, че Кушев аз го взех навремето в "Славия"? И аз го направих нападател и голаджия. Като дойде, играеше халф, а с неговите страхотни физически данни и сила беше идеален за таран. Пробвахме го на този пост и като започна да вкарва голове... Пожелавам му успех от цялото си сърце.

- Какво бихте го посъветвали?

- Убеден съм, че Кушев и Йордан Петков, както и Наско Желев, имат всички качества да се справят много добре. След първоначалните колебания нещата в "Славия" тръгнаха много добре. Имат добра програма както до Нова година, така и за втория полусезон. Кушев има честта и привилегията да води отбора в един специален сезон за "Славия" - 2012-2013. Тогава клубът става на един век. Сегашният шампионат е много важен като база за следващия. При добри резултати Кушев ще е треньор и в юбилейния сезон. Пожелавам му да се справи и да донесе много радост на славистите. Съвети не искам да му давам. Подкрепям го и съм му фен. И ще му кажа, че шампионският сезон 1995-1996 също го започнахме много колебливо...

- Да, вие сте и фен на "Славия". На финала за купата с ЦСКА (б. а. - загубен с 0:1) бяхте в агитката.

- Там ми е мястото. Облякох костюма и отидох на стадиона да дам подкрепата си на любимия клуб. Той ми е дал толкова много. Съжалявам, че не спечелихме купата. Определено можеше да се получи.

- Сега "Славия" и ЦСКА се паднаха един срещу друг за Купата на България. Какво ще кажете на футболистите в бяло?

- До мача има доста време, но "Славия" е в по-добра изходна позиция, защото напрежението при "белите" със сигурност ще е по-малко. А имат и психологическото предимство, защото за една година победиха два пъти ЦСКА, което не е правил нито един друг български отбор за това време. Нека просто го направят за трети път! Ще е хубав реванш за загубения финал преди 6 месеца.

- И все пак какво ще кажете на треньорското ръководство на "Славия"?

- Ще им кажа, че съм доволен, защото най-после от години "Славия" има здрава защита и много сериозна двойка централни бранители - Живко Желев и Даниел Златков. Към победата се тръгва от сигурен тил. Няма как да биеш, ако ти вкарат три гола, нали?

- В какви отношения сте с клубния президент Венцеслав Стефанов?

- В нормални. Рядко се виждаме, защото той е много зает. Пожелавам му да не жали усилия отборът да постигне нещо сериозно за стогодишнината на "Славия". Всички слависти го заслужават и го искат.

- Вярно ли е, че преди да заиграете в "Славия", сте били за няколко дни в "Левски"?

- Така беше. Като играч на Ботевград вече се бях разбрал със "Славия", дал бях молба и дума, беше през 1967 година. Но дойдоха от "Левски" и без да ме питат много-много, ме взеха. Изкарах 3 дни в "Левски", предстоеше мач с руски отбор, "Динамо" или ЦСКА от Москва, не помня точно. Помолих да ме пуснат да отида до Ботевград да си взема футболните обувки, с които бях свикнал да играя. Вместо да взема рейса за Ботевград - право в "Славия". В треньорската стая бе тогавашният треньор Добромир Ташков. Като ме видя, каза, че вероятно съм дошъл да си изтегля молбата. Отвърнах, че съм дал дума на "Славия". Скриха ме в една квартира, където живях няколко дни, без да излизам. Дори храна ми носеха. През това време от "Левски" ме търсили навсякъде. Така заиграх в "Славия". Не съжалявам, но съм убеден, че ако бях в "Левски", щях да получа повече възможности за националния. Тогава беше така - ако си в ЦСКА и "Левски", е по-лесно да си в националния отбор. То май и сега е така.

- И 15 години след дубъла на "Славия" тук-там се шушука, че титлата е спечелена "извън терена"...

- Това още тогава го измисли Томас Лафчис, за да оправдае неуспеха си. Ние бяхме най-силният отбор, а на полусезона, когато дойде и доказан лидер и голмайстор като Наско Сираков, вече нямаше кой да ни спре. Наскоро гледах отново записа от финала за купата с "Левски", в който Лафчис извади отбора (б. а. - при 1:0 за "Славия").Гледайте го и вижте как свири съдията Митко Митрев. Свири много добре. Прави грешки, които са съвсем допустими и резонни. А Лафчис извади отбора. За нещо несравнимо с нещата, които сега се случват като съдийски грешки на мачове на някои отбори. Който иска да гледа непредубедено, ще види, че "Славия" бе най-стабилният отбор и заслужено направи дубъл.

"Труд"