Стоичков на 47: Болно ми е, че замесиха името ми в черно тото

Христо Стоичков е без съмнение най-успелият български футболист. Носител на "Златната топка", голмайстор на световното първенство в САЩ 94, идол на цяла Каталуня заради головете си и титлите с екипа на Барселона. Легенда на ЦСКА. В момента е треньор на Литекс.

В навечерието на днешния си 47-и рожден ден Ицо, който не се слави като фен на журналистите, даде за "Стандарт" пространно интервю от Анталия, където е на лагер. В него Камата говори за всичко, като се започне от настоящите му мечти и амбиции и се мине през семейството, политиката, черното тото, Шампионската лига, БФС и се завърши виждането му за развитието на Банско, на което е почетен гражданин.

- Каква равносметка си прави Христо Стоичков на 47-ия си рожден ден?

- Равносметката може да е само позитивна, защото вярвам в семейството и приятелите си. През тези години съм видял много хубави неща и се надявам занапред да е така.

- Има ли Христо Стоичков още върхове за изкачване, или нещо, което още трябва да учите?

- Естествено, че всеки ден трябва да се учи човек. Старая се максимално да бъда информиран и да знам какво става в нашата държава. Интересувам се и от събитията на Запад и най-вече в Испания и Барселона. Общо взето, се старая да бъда перфекционист.

- Кои са най-близките върхове, които искате да покорите?
- Върховете идват от само себе си, защото в тези години съм виждал хора, които изкачват върховете много бързо. Когато обаче застанат отгоре, много бързо падат. Аз в моя живот винаги съм се стремял да изкачвам върховете бавно, но славно.

Важното е да можеш да се задържиш дълго, а това наистина е трудно. Може би в годините така съм се поддържал, че да съм максималист, и когато съм на върха, знам откъде съм тръгнал. Това вероятно е и причината толкова дълго да съм се задържал там.

- Доволен ли сте от работата ви като треньор на "Литекс" и какви са амбициите ви в Ловеч?

- Първо съм доволен, че имам възможността да работя с млади момчета. С един отбор, който дава надежди, че всичко това, което се върши, те ще го постигнат. Въпреки че бях "предаден" от някои миналата година и не успяхме да се класираме в УЕФА. Това обаче си е за тях. Господ забавя, но не забравя.

- Доволен ли сте от зимната подготовка на "Литекс"?

- Отлична подготовка е най-малкото, което мога да кажа. В Гърция ни предоставиха перфектни условия за тренировка, за което съм благодарен на всички, които помагаха на отбора. Първият етап, най-трудният в подготовката, мина перфектно. Показателите на състезателите са повече от добри. В сравнение с миналата година има растеж с 15%, а това е много важно. Вторият етап ни минава тук в Анталия, където всичко отново е страхотно. Само може да завиждаме на турците, че преди 15-ина години ги учехме на тези неща, а сега за жалост ние трябва да се учим от тях.

- Наскоро бе лансирана една идея паузите в първенството да са по-малки и да има повече мачове. Вие как гледате на тази възможност?
- Първо, за да направиш нещо такова, трябва да има качество. А когато се бориш за количество, както е в момента ситуацията в българския футболен съюз, никога не може да стане това. При тях ги интересува повече количеството и как да откраднат някой и друг глас за изборите.

Не може отбор, който няма дейност, да има право на глас на изборите. Виж на Запад. В страни като Швейцария, Австрия, Шотландия са по-малко отбори в елитната лига, но се играе истински футбол. "Глазгоу Рейнджърс", който имаше задължения, го изхвърлиха, без да се страхуват. А у нас се опираме винаги на някой друг и гледаме да вземем ваканционен билет за пътуване нанякъде на почивка, а пък във футбола каквото ще да става. Затова и футболът ни е на това дередже.

- Минавало ли ви е някога през ума, че освен треньор може да сте и собственик на отбор?

- Всичко е възможно. Когато човек си има цели в живота и ги преследва, те неизменно идват. Така че рано или късно и това може да стане.

- А мислили ли сте да станете президент на БФС?

- Футболният съюз дотам е затънал, че не виждам как ще се оправи. Виждате какви скандали вървят по света с уговорени мачове, виждате и огромния скандал за спечелването на домакинството на световното от Катар. Така че нещата не са много розови. Аз преди много години съм казал, че футболът се превърна в една комерсиална дейност. Никой в последните 15 г. не си помисли, че трябва да произвеждаме. Ние гледаме само как ден за ден да скалъпим. Как да сложим за един ден вратовръзката и да се снимаме с някой.

- Каква е рецептата на Христо Стоичков за справянето с тази голяма комерсиализация на футбола и у нас?

- Да си честен човек, да искаш да си максимално свързан с тази игра. Да си я играл на високо ниво. Да си си изкарал парите по честен начин. Да не си зависим от това как ще си получаваш заплатата. Защото нито един президент във федерация или клуб не получава заплата. А у нас се взимат такива неща.

Аз лично не виждам къде е логиката, когато оглавяваш обществена организация, да получаваш заплата. Ръководителят се избира от хората. Те не гласуват той да взима заплата. Не може ти да си решаваш еднолично, и то както ти е за твое добро. Според мен тази порочна практика трябва да се прекрати веднъж завинаги. Трябва да се обърне внимание какво става във футболния съюз, какво става по нашите стадиони. И ако искаме да правим нещо хубаво, то да се задължат и общините, и президентите да направят нещо хубаво.

Тези, които нямат възможности, нямат място в нашия футбол. Защото така докараха и черното тото. Аз не си спомням през живота си да съм играл черно тото, а отведнъж и мен ме намесиха, че съм участвал в такива игри. Това ми е болното на мен. Много е лесна една бърза ПР акция, а след това няма резултати.

- В световен мащаб големите пари във футбола ли докараха до там нещата, че сега да има грандиозен скандал с уговорени над 380 мача в цяла Европа?

- Естествено, че в основата са големите пари. Ето например Шампионската лига. Вече не е Шампионска лига, а Комерсиална лига. Не може един отбор, който не е шампион на страната си, да играе там. А вече виждаме как и вторите, и третите, даже в някои страни и четвъртите са в Лигата. Ама няма казвам се "Барселона", "Реал", "Манчестър Юнайтед", "Милан" или ПСЖ. Като не си станал шампион, няма да участваш в лигата.

Ето, в Испания "Валенсия" и "Атлетико" не са ставали от години шампиони, но въпреки това играят в Шампионската лига. Нямаме Шампионска, а Комерсиална лига. В същото време отбори като ЦСКА, "Левски", "Литекс" и "Локомотив" (Пловдив) не могат да отидат директно в групите, защото нямали добър коефициент. Чакай, когато говорим за Шампионска лига, в нея ще играят само шампиони в страните си. Другите могат само да подпират това колело във футбола.

- Може ли след време да видим Стоичков на политическата сцена?
- Аз никога не съм се борил и натискал да стана политик, защото когато кажеш политик, значи казваш, че си омацан. Аз вярвам, че има много кадърни политици, които не са омацани, но във времето ги карат да бъдат такива по една или друга причина. Аз не искам да цапат моето име и един ден да ме сочат с пръст, че Стоичков е направил еди-какво си в политиката.

Желанието през годините ми е било да бъда лоялен към себе си. Дал съм си гласа за човек, който може да оправи държавата. Като виждам, че не става работата, спокойно мога да му кажа: аз гласувах за теб и за тази партия, но виждам, че нищо не правиш. Така че аз затова съм безпартиен. Навремето ме изключиха и досега нямам партия. Мога да симпатизирам и съм го правил във времето на едни хора. После съм симпатизирал на други, а сега на трети. Не значи, че навлизаш в политиката.

- Влияе ли политиката на футбола в България?

- Естествено, че влияе. Ето виж например, че откакто Бойко Борисов е премиер, "Левски" не е ставал шампион (б.а. смее се и допълва, че това е в кръга на шегата). Според мен политиците трябва да се разграничат от спорта. Политиката не се прави със спорта. А спортът прави политика. Спортът обединява много хора. Спортът изгражда приятелството. За това нека оставим спортът да се развива. Естествено, че държавата трябва да помага, но не да се облагодетелства чрез едно или друго от спорта.

- През годините винаги не сте долюбвали журналистите. По ирония на съдбата обаче дъщеря ви Мика стана журналистка. Как гледате на това и давате ли ѝ съвети?

- Давам ѝ съвети да бъде честна и откровена. Да не досажда на хората. Щерка ми никога не е забравила думичките "Ако обичаш", "Може ли" и "Благодаря" за разлика от тези "журналисти", които през годините са минали по пътя. Според мен една думичка е много важна за това как ще се представиш, как ще бъдеш приет. Затова я съветвам да е лоялна към работата си, да уважава хората около себе си, също така и да бъде усмихната. Да е загрижена за това, което се случва около нея, и в същото време да налага своя стил на работа, да слуша по-големите около себе си. Да бъде честна с това, което върши. Направиш ли нещо, което да не изглежда реално, то веднага лешоядите скачат. Това са съветите ми към нея. Да уважава колегите си и  да слуша един много важен човек като Любо Нейков, който в момента много й помага.

Пламен Вълков, "Стандарт"