Стартира процесът за "виновника" на 17 ноември 1993 година

Днес стартира процесът за "виновника" за поражението на Франция за паметната за всички българи 1993-та година. Давид Жинола и Жерар Улие ще събудят лошите си спомени, които датират от един от най-мрачните дни за френския футбол - 17-ти ноември 1993-та година. Датата, която за родните футболни фенове остава като една от най-великите или можем да я наречем денят в който „Господ стана българин".

Улие и Жинола ще се срещнат, но не на познатия футболен терен, а в съдебната зала. В нея Давид Жинола ще се изправи срещу своя бивш наставник в опит да затвори една от най-неприятните страница в живота си, споменът за която несъмнено ще го преследва до самия му край.

Случката е от стадион „Парк де Пренс" и квалификационния мач за Световното първенство през 1994-та година в САЩ между България и Франция. В края на срещата резултатът е 1:1 и равенството е достатъчно на „петлите", за да се класират на световните финали. Жинола владее топката и е инструктиран от Улие да я задържи около ъгловото флагче.

Крилото обаче не се вслушва в съветите на своя треньор и решава да подава. Това решение се оказва фатално. Неуспешният пас на френския национал е овладян от българския отбор и след това топката отива към Любослав Пенев (сега селекционер на България), който дава перфектен пас на Емил Костадинов, който от своя страна препарира вратаря на „петлите" Бернар Лама и класира България на Мондиала. Именно заради това Улие после обвинява Жинола, че тима не се класира заради него.

Последствията са жестоки за Жинола, който безмилостно е охулен в цяла Франция, с изключение на Пари Сен Жермен, където остава любимец. Най-позорното е, че пресата нарича бившото крило на Нюкасъл „убиец на френския футбол", коментар, който кара играча да потърси спасение в Англия.

Проблемът обаче идва от това, че тогава Жерар Улие също е сред хората, твърдели, че действията на Жинола на футболното поле са били „престъпни".

„До края на живота ми ще ме свързват с този грешка. Ако на времето Жерар Улие не беше казал онези неща, сега нямаше да ме обвиняват. Ситуацията засегна личния ми живот, децата ми, изтърпях много неща. Беше непоносимо. Стига толкова. Отвратен съм от всичко", заяви набеденият за грешник играч пред BBC през 2010-та година.

Въпреки думите на футболиста и изминалото време, бившият мениджър на Ливърпул показа в книгата си „Тайните на треньора", че не е променил мнението си и все още чувства болка от случилото се.

В коментарите си Улие всъщност не вини Жинола за това, че в последните секунди е потъсил атаката, а по-скоро отразява поведението на футболиста по време на срещата. Неспособен да се пребори за титулярно място в националния отбор по нормален начин, Жинола е мърморел пред своя треньор, че Ерик Кантона, който откри резултата в онази злополучна нощ и бившият носител на Златната топка Жан-Пиер Папен не са по-достойни от него за място на терена.

„ПСЖ играе на „Парк де Пренс". А ПСЖ е враг на Олимпик Марсилия. Когато Жинола каза, че той трябва да играе вместо Папен и Кантона...той е копеле, защото всеки път, когато някой измежду Папен и Кантона докоснеше топката, той беше освиркван", споделя бившият наставник на френският национален отбор.

Улие е на мнение, че липсата на подкрепа от пословично капризната парижка публика допълнително е усложнила задачата на отбора да се постигне нужния резултат за класиране на Световното първенство в САЩ.

Може би Жинола би се вслушал в думите на 64-годишният специалист или най-малкото би ги пренебрегнал, ако те бяха представени по-тактично. Вместо това крилото реши да затвори устата на Улие като се обърне към съда и го обвини в „публична обида и клевета".

„Жерар Улие е призован като обвиняем. Преди две години той се изложи в телевизионно предаване и ние му показахме жълт картон, като го призовахме да покаже повече тактичност.
От тогава мина доста време и Давид Жинола реши да му покаже и червен картон. Давид бе принуден да напусне Франция в посока Англия, а синът му, който тогава стартираше във футбола, отнесе много подигравки на терена, заради това поведение. Да използваш такива думи, да ги напишеш в книга, което я прави много продаваема, е сериозно обвинение", заяви през ноември Жан-Клод Гуидичели, адвокатът, който представлява Жинола.

Каквото и да се случи в съдебната зала в Тулон през следващите дни, седмици или месеци, едно нещо е сигурно: аферата, която опетни играта във Франция през последните почти двадесет години завинаги ще бъде запомнена като едно от най-големите противоборства, а Жинола, както сам казва, ще занесе случката в гроба си. Никога няма да му бъде дадена възможност да забрави събитията от 17-ти ноември 1993-та година.

Така докато французите разчистват сметки и имена, за нас българките както и за хората по света виновника в този мач се казва -  Емил Костадинов - човекът, който разплака цяла Франция.