Сръбкиня разплака сънародниците си с писмо до Ноле

Световният №1 в тениса Новак Джокович, на когото Сърбия възлагаше надежди да донесе не един, а два златни олимпийски медала в Рио, отпадна в първия кръг на сингъл и във втория на двойки. И както често се случва на Балканите, социалните мрежи в западната ни съседка се разделиха "за" и "против" Джокович. По този повод една от най-известните блогърки Саша Симович написа открито писмо до тенисиста. Публикуваме го не защото България има личност от мащаба на Джокович, а по причини, свързани много повече с манталитета на двата народа, отколкото със спортния им потенциал

"Скъпи Новаче, извини ни.  Извини ни, задето в твоята родина има хора, които могат да те зачеркнат заради една загуба. Извини ни, задето в твоята Сърбия, с която толкова се гордееш, има хора, които под моите статуси за победите ти могат да напишат "Хайде стига с този Новак!"  Не гледах мача ти в Рио де Жанейро. Не защото не те подкрепям и не съм имала възможност, а защото всеки път кръвното ми отива в облаците и имам чувството, че апаратът, с който го меря, ще се пръсне. Всеки път крещя пред телевизора, все едно аз съм на корта, и след твоите срещи не мога да дойда на себе си с часове. Събудих се с новината за сълзите ти в Рио и за твоето извинение към нацията. Ти няма за какво да се извиняваш! Донесъл си толкова радост на своя народ, че не е страшно дори да не спечелиш нито един мач до края на живота си. Нима човек с такова сърце и с такава харизма може да разочарова някого? Сигурно само тези, които нямат сърца. Любовта, с която играеш и с която представяш своята родина и своя народ, не може да бъде описана с думи. Това не е дадено всекиму. Много мои приятели чужденци са ми казвали, че са заобичали Сърбия заради тебе. Едно време ни познаваха заради Милошевич, бомбардировките, войните и, както те казват, "военните престъпления". Днес ти си първата и единствена асоциация за Сърбия. Благодаря, че ти пука за нашите деца, благодаря, че никога не забравяш кой си и откъде си тръгнал. Благодаря ти за всички сълзи от радост, които сме пролели заради твоите успехи. Благодаря ти, задето ни научи, че и след загуба човек може да се изправи и да продължи - по-силен и по-сигурен в себе си. Но преди всичко ти благодаря, че един ден няма да чета приказки на децата и внуците си, а ще им разкажа притчата за Новак с голямото сърце - и на тенис корта, и извън него. И последно. Срамувам се, че по тези земи има дори един човек, който може да изпита удоволствие, когато ти губиш".