Сърбите печелят, ние подмладяваме

Финали на Световна лига 2016 година

Силен волейбол пред празни трибуни в Полша. Нещо невиждано от доста години насам. Скъпи билети, отпускарски сезон, каква е причината е трудно да разберем, но е факт полупразната зала, дори, когато играеха домакините от Полша. Финалната фаза през тази година събра отборите на САЩ, Бразилия, Франция, Сърбия, Италия и Полша. От всички отбори, които взеха участие само Сърбия ще пропусне Олимпиадата в Рио. За останалите, етап от подготовката за игрите, пробване на нови състезатели в мачове с голям залог, различни схеми на игра. За Сърбия основно състезание за сезона. След като не се класираха за олимпиадата, познавайки манталитета им, беше ясно, че ще гонят максимален резултат в световната лига и го постигнаха. Историческо първо място в най-комерсиалния волейболен турнир след три загубени финала. Това което демонстрираха сръбските волейболисти в изминалите няколко дни е най-яркият пример за това да знаеш кога, какво и как да го направиш.

Без да се оплакват от системата на провеждане, без да изпадат в много полемики и излишни приказки от рода на, как системата за класиране на олимпиада е много лоша и са били ощетени. Първо взеха максималното като гости, след това в домакинския турнир си подсигуриха място на финалите в Краков. Винаги са имали ясна визия и стратегия как да се развиват, за да постигат високи резултати и стриктно са я спазвали. От 1995 година до наши дни имат спечелени една торба с медали, от всички волейболни състезания, като европейски, световни първенства, световни лиги и олимпийски игри. Имали са и своите слаби периоди, но винаги са давали максимума, на който са способни и никога не са подарявали победата на противника. Много фино и елегантно правеха подмладяването на отбора и винаги оставаха фактор на европейската и световна сцена. За отбелязване е и фактът, че изиграха тези мачове без голямата си звезда от последните години Александър Атанасийевич, но на сцената се появи дебютант и то какъв, откритието на турнира Дражен Лубурич, който направи запомнящи се мачове. Гърбич може да бъде спокоен за бъдещето на отбора, на поста диагонал на разпределителя, в лицето на Атанасийевич и Лубурич има двама взаимно заменяеми състезатели, на които може да разчита.

Въпрос на манталитет, на система на подготовка,на единна методика за изграждане на млади състезатели, което за съжаление при нас така и не се получава. Само констатираме какво правят сърбите и ги даваме за пример (как нямат състезател, който да е отказал да играе за националния отбор, колко са либерални в трансферната политика), но си я караме по стария начин, с работа на парче, без ясна стратегия и визия за развитие (борба за власт, размяна на любезности по медиите от специалисти, отворени писма и статуси в социалните мрежи). Фокусираме се върху националните гарнитури, а школите и вътрешното първенство не функционират както трябва. Не може да се отрече, че в националния отбор условията за подготовка се доближават до тези на водещите отбори в света, но ефектът се губи. Губи се, когато това продължава 2-3 месеца през лятото, а през останалото време, тези които не се продадат в чужбина трябва да тренират и играят в тъмни и студени зали в продължение на 8-9 месеца, по неясна методика и система за подготовка срещу минимално заплащане. От това страда и националният отбор, който се явява витрината на българския волейбол.

За останалите отбори Бразилия изпусна възможността да запише рекордна десета титла от световната лига. Играта, която демонстрираха на този турнир поражда въпроси като: Дали Бернардо Резенде не се изчерпа вече, като национален селекционер, или го играе умрялата лисица, като целта е златото в Рио, не отдавайки голямо значение на световната лига?

Ще съумеят ли на родна земя да издържат на конкуренцията и очакванията на феновете, отново да се окичат със златните медали от Олимпийските игри. В каквото и състояние да се намират, бразилците са фактор в световния волейбол и всички трябва да се съобразяват с това. В последните десетина години рядко минава финал на голямо първенство без тяхно участие. На Олимпиадата, подкрепяни от темпераментната бразилска публика, ще покажат на какво са способни на 100% и ще направят опит отново да покорят Олимп. Франция – след феноменалната 2015 година, където спечелиха всичко, което е възможно, френските волейболисти продължиха с добрите си изяви и през този сезон. Играта, която демонстрират е приятна за окото, много техничен и тактически грамотен волейбол, на който малко отбори могат да се противопоставят. С добрите игри, които показаха заслужено се качиха на почетната стълбичка, заемайки трето място в крайното класиране в Световната лига и давайки заявка за добро класиране на Олимпийските игри . Италия – колебливи игри през целия турнир, пропуснаха възможността да вземат отново медал (изгубиха мача за третото място срещу Франция с 0-3). Използваха целия наличен състав в игра, с идеята в Рио да бъдат конкурентноспособни на останалите топ отбори.

Останалите отбори, САЩ и домакините от Полша не успяха да се покажат в най-добрата си светлина. Показаха волейбол, който не беше достатъчен за финали и закономерно приключиха по-рано своето участие. При американците нещата са по-изчистени откъм състав, докато при поляците има много въпросителни, на които Антига & Ко трябва да намерят отговор. Най-съществен е въпросът кой ще бъде основен разпределител, Джизка или Ломач. И двата отбора имат малко време за да изчистят пропуските в играта си до началото на Олимпиадата, ако искат да оставят следа на този турнир. В олимпийска година световната лига няма такава тежест и стойност, за тези отбори, които са се класирали за олимпиадата, но пък дава ценна информация кой в какво състояние се намира непосредствено преди самите игри.

НИКОЛАЙ ИВАНОВ - бивш капитан на националния отбор на България, volleycomment.bg