Спартак (Пд) на 70, макар че май го няма

Две разхождащи се гордо бездомни кучета, малко окапали листа и мрачно време - това е картината на стадион "Спартак" в деня, в който клубът от "Кючук Париж" празнува своята 70-годишнина. Празнува ли казах? Объркал съм се. Преди година Спартак Пловдив се отказа от участие във В група. Няма го и в А областна. Но го има в сърцата на хилядите, които се се радвали и плакали след успехите и неуспехите на футболистите. Спартак е шампион на България през 1963 година, има купа на България през 1958 година, вицешампион е през 1962 година.

Може да ви се стори еретично, но именно Спартак е отборът, който дава на света тоталния футбол, а годината е 1964-а. Спарта, отборът на Тодор Диев, има 6 мача в евротурнирите - изправял се е срещу ПСВ Айндховен, Бенфика и Партизани Тирана. Сега обаче го няма дори срещу Тунджа Ягода и Атлетик Куклен.

Всичко започва преди 70 години, на 15 ноември 1947 година, но всъщност началото е доста по-рано. През различни периоди между двете световни войни в "Кючук Париж" се създават и развиват дейност множество футболни тимове, по-известните имена са: СК Славия - съществува от 1918. През 1922 в редиците му се влива отборът на СК Слава, а две години по-късно и играчите на СК Свобода. СК Македония - създаден през 1919 в района на улиците "Пере Тошев", "Скопие", "Охрид" и "Даме Груев" и играел мачовете си на поляната, където сега е градината "Бели брези". Борислав - отбор от едноименния западен квартал на "Кючук Париж", игрището му се намирало до фабрика "Балкан". Съществува до 1937 година, когато се влива в СК Ботев. 

Така на 28 юни 1929 в Шуменската бирария на Сточна гара се създава СК Шипка по предложение на Илия Пенев. Избрано е ръководство с председател Александър Лютов и секретар Хачо Бохосян, за треньор е назначен Стоян Златарев. 

На следващата година начело на клуба застава капитан Георги Петров, член на Пловдивския военен съд, но въпреки това клубът продължавал да бъде негласно свързан с Работническата партия и нейния младежки съюз (РМС). Цветовете са червени фланелки, черни или сини гащета, а игрището на отбора се намирало при сегашния надлез "Родопи". През 1934 Шипка е градски първенец и печели областния шампионат след победа на финала над Бенковски Пазарджик с 6:0. Прочути играчи на отбора са Симеон Павлов, Атанас Мастагарков, Коста Бозуков-Таро, Георги Генов-Джогата. 

На 15 октомври 1947 г. има нова промяна в името на футболния клуб - Спартак. 

В почетната ранглиста на българския клубен футбол Спартак е на 10-то място. Малко са клубовете в България, които имат шампионска титла в историята си. Спартак е един от тях. Най-силните сезони на „синьо-белите” от „Кючук Париж” са между 1953 и 1967 година. Тогава отборът е в "А" група. Спартак печели шампионата на страната (през 1962/1963), КСА (1958) и става втори през сезона 1961/1962. „Гладиаторите” играят още два финала за Купата на Съветската Армия (КСА) през 1955 и 1959, но ги губят съответно от ЦДНА (Сф) с 2:5 след продължение и Левски (Сф) с 0:1.

"Триумф за пловдивския футбол”, гърмят вестниците през шампионската 1963 година. След като Спартак печели първото място, Ботев - купата по спортсменство и сребърните медали, Диев става голмайстор на първенството, а нападението на спартаклии е най-резултатното у нас, журналистите кръщават Пловдив „новата футболна столица” на България. Спартак грабва златните медали с техника, агресия и стабилност. Това кара някои специалисти години по-късно да твърдят, че не Холандия на Кройф и Неескенс, а тимът на Спартак първи е показал на света „тоталния футбол”.

Най-добрият играч на Спартак за всички времена е Тодор Диев. Легендарният нападател става на два пъти голмайстор на шампионата през 1955 г. (с 13 попадения) и през сезона 1962/1963 (с 26 гола). Диев играе 308 мача за Спартак, в които в А група отбелязва общо 146 попадения. В "А" националния отбор има изиграни 55 мача в периода 1955 - 1965 и отбелязани 16 гола. Роден е на 28.01.1934 година, отива си от този свят на 6 януари 1995 година. Шампион на България (1963) и носител на купата (1958). Дебют в националния тим - 13.11.1955 г. срещу Чехословакия (3:0). Носител на бронз от Олимпиадата през 1956 г. Играе и на ОИ през 1952 и 1960 година. Участник на световното първенство в Чили през 1962 година. 

Във вечната ранглиста на спартаклии по изиграни мачове в „А” група лидер е Иван Иванов-Доктора с 329 мача, следва го Атанас Манолов с 313 двубоя. Голмайстор е Тодор Диев, на второ място в листата на стрелците е Христо Дишков (86 гола), трети е Михаил Душев с 45 попадения. 

В Почетната листа на българския клубен футбол Спартак (Пд) е на 10-о място: с едно първо място в шампионата, едно второ място, една КСА (Купа на Съветската Армия) (1:0 срещу Миньор (Пк) и 2 финала за същата купа. За периода 21.10.1956 - 21.09.2001 г. Спартак (Пд) е на 14-о място във вечната ранглиста на българското клубно участие в Европейските клубни турнири с общо 6 мача, от които 1 победа, 2 равенства и 3 загуби с голова разлика 4:7. Дебютът е през сезона 1963/1964 в турнира за КЕШ (Купа на Европейските Шампиони). В предварителния кръг пловдивчани отстраняват Партизан от Албания с победа 3:1 като домакин и загуба 1:0 като гост. На 1/8 финала съперник е Айндховен (Хол). 

След загуба с 0:1 като домакин и равенство 0:0 като гост Спартак отпада от турнира. В Пловдив спартаклии мачкат съперника, но губят. В реванша превъзходството на пловдивчани е очевадно. Холандците се бранят, нашите удрят две греди.

Второто участие е през сезона 1966/1967 за купата на Панаирните градове. На 1/16 финала Спартак среща силния отбор на Бенфика (Лисабон) и записва равенство (1:1) в България и загуба с 0:3 в Португалия. 

През 1967 г. Спартак (Пд) заедно с Академик (Пд) и Ботев (Пд) образуват нов клуб с името Тракия (Пловдив), който дълго време е сред най-добрите отбори в "А" група. По-късно Тракия (Пд) приема името Ботев (Пд), а Спартак трябва да гради бъдещето си наново.

Възстановяването е трудно и романтично през 1983 година. Тимът стартира от трета дивизия, бие конкурентите Академик (Сф) и Ямбол, и финишира първи с 53 точки и голова разлика 170:12. През сезона 1992/1993 отборът пак играе във "В" югоизточна аматьорска група и печели промоция в „Б” ПФГ. През сезона 1993/1994 отборът завършва втори във Южна „Б” група след Нефтохимик (Бс) и отново заиграва във "А" професионална футболна група. 

Заради безкомпромисния си стил на игра спартаклии се сдобиват с прозвището „гладиаторите”. През втория си сезон след завръщането си в "А" група спартаклии преживяват финансова криза. Отборът остава на последното място и така след завръщането си в майсторската група и две години присъствиe, клубът отново потъва в разруха. 

През август 2016 клубът обявява, че не може да намери нужните 100 000 лева за издръжка във В група и преустановява участието си в нея.

Успехи:

„А“ група:

• Шампион (1): 1962/63
• Вицешампион (1): 1961/62

Национална купа:

• Носител (1): 1958
• Финалист (2): 1955, 1959

Балканската клубна купа

• Носител (1): 1964