Соколов: Трябва да се оперирам, ако искам да играя волейбол

Звездата на националния ни отбор по волейбол Цветан Соколов даде специално интервю за БНТ, в което говори за тежката контузия и предстоящата му операция. Диагоналът на Кучине Лубе (Чивитанова) сподели, че трябва да легне под ножа, ако иска да продължи с волейбола, защото иначе може травмата да бъде усложнена.

Соколов сподели, че ще отсъства от залата около 6-7 месеца. Шансът да играе на Световното първенство в България и Италия през септември е нищожен, но волейболистът все още не губи надежда.

Накрая на един изключително тежък сезон, в който с Лубе успяхте да стигнете до пет финала - удовлетворен ли сте от това, което свършихте през тази година?

Няма как да не съм удовлетворен от факта, че за една година изиграхме пет финала. Станахме втори на Суперкупата на Италия, втори на финала на Скудетото, втори за купата, втори на Световното клубно първенство и накрая завършихме втори в Шампионска лига. Не съм удовлетворен от факта, че от пет финала не успяхме да спечелим нито един. Но сезонът беше успешен за нас от гледна точка на това, че много малко клубове са направили нещо подобно. 

За коя титла съжалявате най-много?

За изпуснатата преди четири дни. Този финал (б.р. в Шампионската лига) едва ли ще го забравя скоро. И двата отбора играхме на доста високо ниво. Нямаше спадове в играта и на двата тима. И двата отбора се бореха от първата до последната точка. Всички хора ми казват, че скоро не са гледали волейбол на такова високо ниво. Това ме радва. Оставам още три години в Лубе. Семейството ми се чувства добре в Италия. Децата ми ходят на детска градина. Сега всичко е положително от страна на семейството и това как аз се чувствам в самия отбор.

Откога започнаха проблемите с коляното?

Имах проблеми още в края на миналия сезон. Не знам дали ви е известно, че още в националния отбор имаше един период от 15 дни, в който бях на инжекции. Нещата се бяха поуспокоили до началото на сезона, когато още в първия мач получих контузия в глезена. Оттам проблемите с коляното станаха по-големи. Правех доста терапии, но не можаха да помогнат. Един от най-добрите специалисти в Италия и в Европа потвърди тезата, че трябва да се оперирам, ако искам да играя волейбол. Защото ако продължа така, вариантът да направя по-голяма беля е доста по-голям. Мога да скъсам самото сухожилие и да направя други проблеми като скъсани кръстни връзки и други такива неща.

Рискът да играете на обезболяващи на толкова високо ниво не е ли много голям?

Има такива медикаменти, които ти позволяват да играеш. Бях на доста силни обезболяващи в последните два месеца и половина. Нямах почти никакъв тренировъчен процес. Мачовете бяха моят тренировъчен процес. В момента просто няма как да продължа напред, без да направя тази операция. Тя е насрочена за 4 юни. Какво може да очаквам? Самият доктор ме попита как се чувствам от 1 до 10 и аз му отговорих 2. Той ми каза, че след една такава операция ще ми върне способностите на 9. Ще мога да тренирам без болка. Болка може и да има, но ще е много по-малка и няма да има нищо общо с това, което чувствам в момента. Казаха ми, че възстановяването ще бъде четири медицински месеца и след това ще ми трябват още два-три месеца, за да вляза в залата. Честно казано, не очаквах нещо такова. Дори с щаба на националния отбор бяхме коментирали да получа два месеца почивка в началото, да правя всевъзможни терапии и да мога да се възстановя за световното. Но в момента не губя надежда, защото всеки един организъм е индивидуален. Не мога да кажа, че няма да се възстановя, но шансовете са много-много ниски.

Малки са, но да кажем, че не забравяте и за световното първенство напълно?

Ще дам всичко от себе си да се възстановя. Възстановяването ми ще протече в Италия. Избъзикаха ме там, че всеки път, когато идва голямо първенство, нещо ми става. Първият път с рамото, а сега с коляното. Наистина много съжалявам, че няма да мога да играя пред родна публика. Много исках да играя на европейското, сега на световното... Никой не знае кога пак ще сме домакини на световно първенство. В момента може би нямам абсолютно никаква възможност да се възстановя за Мондиала. Мускулът ми на левия крак е почти атрофирал и рискът да направя нещо по-голямо е голям.

Какви са реалните възможности на този отбор?

Казали сме доста пъти, че възможностите са големи. Понякога ни липсва шанс. Една топка променя плана на целия мач. Шансовете на този отбор да направи нещо голямо са много големи. Да бъдем реалисти. Имаме проблеми с контузени състезатели, но моето мнение е, че ако играем както си знаем, можем да изненадаме всички. Сега отборът ще има различно лице. С мен на игрището отборът има един стил, сега ще има различен. Това може да е положително. Нека гледаме положително на всичко. Аз съм човек, който вижда чашата наполовина пълна, а не наполовина празна. Младите състезатели, които идват, искат много от себе си, вярват, че са добри. Това не е лошо. И в Италия също има млади състезатели, които вярват, че са добри и това им помага. Те имат самочувствието на състезатели.

Вие сам вярвахте ли си преди години?

Не си вярвах, но вярвах, че мога. Не си вярвах, че мога всичко, но вярвах, че мога много неща и че един ден ще играя на наистина високо ниво. Стараех се да го постигна. Радвам се, че го постигнах.

Колко ви помогна семейството в този момент?

То все още ми помага страшно много. Съпругата до последно ми казва "Давай, можеш!". Винаги обаче ми казва и да гледам какво се случва със здравето ми, защото съм на 28 години. Винаги са били зад мен и винаги са ме подкрепяли във всяко едно решение. Казвали са, че каквото и да реша, винаги ще са зад мен. Много благодаря на нея за това, което прави - че винаги е до мен, дава ми правилните съвети и ме подкрепя за всичко. Пожелавам си всички да сме здрави, семейството ми да е здраво. Другото може да се постигне с труд.

Много още можете да дадете...

Мога и затова ще се старая в бъдеще да го направя.