Смело сърце

9-ти август, 21:58 часа, вече 59... в залата по борба „Екс Сел" в английската столица в Лондон излизат финалистките в категория до 72 килограма в свободния стил - първо руският флаг за Наталия Воробьова и плътно зад нея българският трибагреник в чест на Станка Златева.

Първият път на Олимпийските игри в Лондон, когато националният флаг е развяван в арена на финал в някой спорт. Само няколко секунди са нужни за финалистките да изминат пътечката до тепиха, на който предстои да се проведе дългоочакваната битка за златото.

В борбата действието и екшънът се случват буквално за секунди и за части от секундата - дори олимпийски шампион може да бъде детрониран за едва 17 секунди, както го доказа Воробьова на полуфиналите срещу китайката Джиао Ван.

В борбата секундите определят съдбите на смелите сърца на тепиха, в този великолепен спорт няма място за пози, за реклами, за гръмки изказвания, за пресконференции, за внасяне на напрежение чрез медии...

Няма място за треньорски разбори в пауза между полувремената, няма технически таймаути, няма смяна на полетата, няма спиране в бокса.

В борбата може да има най-много 25 минути интервал между четвърфинал и полуфинал, така че представете си напрежението върху състезателите, които вече са преодолели трима съперници на Олимпиада, а имат по-малко от половин час да се съвземат преди да се борят за място на почетната стълбица.

В борбата няма церемонии по откриването, няма теглене на жребий, няма размяна на флагчета, няма снимки пред фотоапаратите - излизаш от тунела и за 10 секунди си на тепиха, а след по-малко от 10 вече започва борбата на живота ти.

Точно това изживя и Станка Златева вчера в Лондон - безапелационни победи в квалификациите, осминафиналите, четвърфиналите и полуфиналите, за да дойдат последните 10 секунди преди началото на финала.

За Станка Златева олимпийският финал в Лондон не беше срещу рускинята Наталия Воробьова - беше срещу призраците от миналото. От Пекин 2008-ма година, когато неособено известна китайка спря дъха на цяла България и тушира нашето момиче, за да му попречи да се окичи със заслужен медал.

Сега Станка трябваше да извърви краткия път от тунела на залата до тепиха за 10-ина секунди с идеята, че след още толкова ще започне борбата на кариерата ѝ. Един по-комерсиален спорт би отделил часове наред в подготовка и анализи на този величествен момент, но в борбата няма място дори за частица пошлост и празни приказки. Борбата е за мъжки момичета... като Станка.

Начало на финала! Още след 4-ата секунда боркините се захващат зад вратовете и започват дуел за надмощие. Треньорите покрай тях нервно подвикват и дават наставления за по-прецизни действия, а секундите от първата част летят.

Златева се отскубва няколко пъти поред от опонентката си, която се опитва да я прикове на пода. Българката успява да запази позиция и не допуска да бъде прикована. „Изправи главата!", крещи отстрани Симеон Щерев.

Златева изправя главата и поема инициативата в схватката, започва да изтласква рускинята към очертанията на тепиха. Още малко и ще стигне до пределите, за да запише точка. Първото избутване не успява, но второто постига целта - Воробьова е безпомощна и Станка повежда с 1:0 точки след 57 секунди. Остават още 63 до края на първата част. Само 63 изключително тежки секунди.

Златева има 5 световни титли и още много отличия към богата си колекция, тя знае как да издържи на разпиляните атаки на съперничката си още 63 секунди и успява. 1:0 части и ключово предимство.

Преди 4 години в Пекин изобщо не се стигна до 2-ра част на финала, защото агресивното начало от страна на българката и Джиао Ван не позволи на часовника да отброи повече от 1:58 минути. Тогава Станка имаше предимство в резултата до 73-ата секунда, преди да позволи на китайката да се изправи и да започне да я обработва за туш.

Поражението бе тежко за преглъщане, самият финал - инфарктен, а заключителните секунди на първата част - вцепеняващи за всички българи.

Изневиделица дойде тушът и сега в Лондон - няма и 60 секунди пауза преди втората част на финала. 120 секунди делят Станка от олимпийско злато, но тя трябва отново да запише точка срещу двойно по-амбицираната рускиня.

От 11-ата до 18-ата българката видимо има превес, защото е захванала съперничката си, която изглежда в безизходица с наведена надолу глава и в неестествена за тялото позиция. Съдията прекратява схватката и я рестартира, вече от изправено положение на двете опонентки.

В 40-ата секунда дуелът се преобърна на 180 градуса - Златева е прикована на пода, след като позволи на рускинята да осъществи захват през врата с едната ръка и за крака с другата. Симеон Щерев го определи като „мелница", а в случая „брашното" беше Станка, защото тя така и не се изправи повече на Олимпиадата.

Втори шок, втори кошмар, втори туш на най-престижната напдревара, но този път дори по-болезнен за нашето момиче. Златева имаше 4 секунди да осъзнае поражението си на тепиха, да се изправи и да застане до съдията, който триумфално вдигна ръката на новата олимпийска шампионка от Русия.

След това България имаше време само да зърне за 2 секунди националните флагове по трибуните и да се откъсне завинаги от олимпийския турнир по борба в Лондон. Финалът приключи за секунди, но само Станка знае как е преживяла остатъка от вечерта и как ще преживее следващите дни, месеци, години.

Смелите сърца личат в критичните моменти, а Златева демонстрира своя хъс и манталитет на победител с трите си изречения след драматичния край. Най-открояващото се беше „Съжалявам, че разочаровах всички".

Смелите сърца са единствените, които могат да споделят нещо такова след спечелване на олимпийски медал. Медал, чийто благороден метал не им е по вкуса и заради това се извиняват на родината си.

А родината е страдала от началото на Олимпиадата с едната надежда да види името си в класирането на медалите. Благодарение на смелите сърца като Станка Златева България официално е вписана сред отличилите се в Лондон.

Станка Златева не можа да се изправи между 40-ата и 46-ата секунда на втората част на финала и го загуби. Но се изправи след това - а такава постъпка е привична единствено за смелите сърца.

Даниел Любомиров, sporta.bg