СЛУЖЕБНО НАЗНАЧЕНИТЕ

"Служебно назначените" си тръгват, да го кажем направо - изнизват се. Обидени и неразбрани, също както футболните общества в София и Пловдив не разбраха защо изобщо дойдоха. Първо почна Чандъра, момчето с плажните концесии, а след него нефтеният барон Чичо Сам, сега пък Спас Русев, бившето шофьорче от УБО не можел си намери мястото, та щял и той да хваща пътя. Какъв им е пътят на тези хора е трудно да се каже, пък и не е работа на футболните фенове да знаят, има си там други играчи на държавни заплати, те да се занимават. 

 

За публиките на Ботев Пловдив и Левски София обаче от самото начало те си бяха служебно назначени домоуправители. В политическите масмедии това се нарича "спускане с парашут". Домъкнаха се като пуяци надути, на освободители се бараха, ама нещо в логическите връзки ги нямаше никакви, та затова и хората ги заподозряха от ден първи. 

 

Явно свикнали да работят под сянка и в схема, "служебно назначените" си повярваха, че само със заучени фрази и купешки думи, със скромно-гръмки обещания и без много излишни харчове ще се справят в спуснатия им мандат за действие. Важно е само да се оправдава гласуваното доверие да пазят политико-икономически интереси в мочурището от футболната фенщина, където не веднъж са избуявали в миналото общонационални вълнения. По схема, за пред тия на които се отчитат е лесно - "пара дадена, пара приета", също като някога болшевишкото "рапорт даден, рапорт приет". Обаче с публиките, тези миникопия на гражданството (не, не, не твърдя, че футболните фенове са непорочно цвете), работата е тегава и като ти липсва по възпитание и образование качеството да си отворен към обществото, съвсем оттече...Отворено и общество (???), на соросоиди мирише! Та и заради това впрегнаха цялата си клакьорска вестникарщина да опише "помията, която се излива върху добрите им намерения" - предварително да им е готов задния ход, да оправдаят изнизването си под формата на чиста и непорочна емоционална реакция на обидени и неразбрани обществени труженици, жертви на неблагодарната и коравосърдечна футболна запалянковщина.

 

Чандърчето, чичо Сам, бат`Спас са само върхове на айсберг, също като Киро Гела, Гришата, Гигата, Шиши на Мама, чичо Цецо от Белград, бат Бойко, Ахмед Доганов и други "национално отговорни експерти", звезди от клюките и възпитаници на УНИБИТ. Хората ги знаят единствено защото са общоизвестни образи, олицетворяващи цялата мафиотска кочина, която бе скроена ("реализирана" както би казал капитан Буревестников на Тодор Колев) още по соцвреме. Всеки един от тях е една голяма нула, пионка, движена от ветровете на деня, но винаги в посока на родилния комунистически интерес - "да имаме пари, много пари без да работим, а другите да бачкат за да има откъде да взимаме". Тия големи нули се натресоха и занулиха мечтите на обикновените хора от трибуните на футболните стадиони (а някои си нямат стадион дори!) да бъдат с една крачка по към Европата. Сега се изнизват, били обидени, били неразбрани....

KLETA MAJKA BALGARIQ и ти, нещастен български футболе!