Случайна среща спаси състезателната кариера на Радостин Стойчев

Радостин Стойчев вече е селекционер на националния отбор по волейбол. На 41 години софиянецът позволи най-логичното в най-успешния (като резултати) колективен спорт на България да се случи. Нямаше нищо по-редно от това двукратният световен и европейски клубен шампион да поеме представителния тим. В Италия той вече постигна всичко, и то само в рамките на три години. Още в първия си сезон с Тренто - 2007/2008, стана шампион, а освен континенталната и планетарната титла вдигна и Купата на страната. Но може би въобще нямаше да се стигне дотук, ако през 1990-а, също като във филма с Гуинет Полтроу „Плъзгащи се врати", не беше минал в точно определен момент през вратата на една... сладкарница. Става въпрос за култовото място в София - „Магура"-та. Сладкарницата срещу Националния дворец на културата среща Радостин, тогава на 21, с треньора и световен вицешампион като национал Стоян Стоев. Последният се е заел с амбициозната задача да разклати шампионския стол на ЦСКА с Миньор (Бухово). И в крайна сметка успява, като прави бум и печели златото.

Бащата на Радостин - Светослав, пък година по-късно като треньор ще влезе завинаги в историята на родния волейбол със световната титла за младежи (единствена за български колективен спорт). Точно в споменатия момент на срещата в центъра на София обаче Радо е в дупка. Той се оказва ненужен в ЦСКА. По това време разпределители на „армейците" са Пламен Христов - бронзов медалист от световното през 1986-а във Франция (под ръководството на Богдан Кючуков), Венцислав Тодоров - европейски първенец за младежи, а постепенно узрява идеята в плеймейкър да бъде преквалифициран Николай Василев - тогава посрещач. Последният ще стане основен разпределител на държавния тим в продължение на десетилетие. В крайна сметка младият Стойчев, на когото мимолетно минава дори мисълта да се откаже от волейбола, става единият стълб на Миньор. Другият е синът на Стоян Стоев - Мартин. По ирония на съдбата Марто бе само допреди 3 години начело на националния тим, като взе с него бронзови медали от първенството на планетата в Япония и Световната купа.

Та Миньор става шампион на България, като във финалите бие ЦСКА. Забравени и пренебрегнати от Левски и ЦСКА волейболисти като Стоев, Стойчев, Николай Димитров, Владислав Димитров-Сарата и Веско Гергов, удрят як шамар на „армейците". Радостин изживява и своя личен реванш срещу ЦСКА.
Това обаче е единственият му сезон в Бухово. През 1991-а той опитва късмета си в Португалия с екипа на Бенфика, след което се връща в... ЦСКА. Не успява обаче да стане отново първенец - с титлата триумфира Левски. Отскача за един сезон до Испания, където играе за Сан Лукар, после се връща у нас, за да облече екипа на Балканкар. Отборът е изкуствено създаден - президентът на Славия Иван Сеферинов-Джиго прехвърля основните си състезатели в Трън. Това всъщност е първият отбор на „белите", но с оранжево-черни екипи. Джиго така и не може да се опре на ЦСКА.

За Стойчев обаче сезонът 1994/1995 е знаменателен. Той попада в разширения състав на националния отбор, воден отново от споменатия Богдан Кючуков. Остава си обаче предимно с тренировките по време на Световната лига. След още един сезон в България - с екипа на бургаския Нефтохимик, започват митарства в Европа: с Донаукрафт е спечелена титлата и Купата на Австрия, следват периоди в Сърбия и Черна гора с екипа на Смедерево и във Франция с Тур и Шамон. Благодарение на обиколката си из Европа Радо е полиглот. Той вече няма никакви проблеми и с италианския.

В България не е бил за постоянно от 2005-а - когато спечели Купата на България със Славия. Но вече излезе от сянката, в която беше като състезател, и то с Оскар за главна треньорска роля. Успехът му като национален наставник е по-скоро въпрос на стечение на обстоятелства и добронамереност от всички страни във волейбола - ръководство, селекционер и играчи.

Едно е сигурно - Радостин разбира от волейбол и знае как да се бори със съдбата. Още Световната лига ще покаже дали е в състояние да бъде полезен на България и на... себе си. Така е с всеки, който може да падне отвисоко. А в момента Радостин Стойчев е на върха...