Скоро ЦСКА пак ще е на върха...

Бившият вратар Тодор Кючуков (37 г.) изкара няколко периода в ЦСКА – първият му беше от 1998 до 2000 г., последва втори през есента на 2001 г., а за последно бе на „Армията” и през есента на 2005 г.

След края на състезателната си кариера в Бдин Видин през 2012 г. той се насочи към треньорската професия и доскоро беше наставник на вратарите на Банско. Кючуков работи в екип с Александър Томаш (старши треньор) и Костадин Мирчев (помощник), като тримата са големи приятели още от времето им в ЦСКА. От периода на „Армията” те са много близки и до днес с Димитър Бербатов.

Тошко, Томаш и Косьо Мирчев също така са приятели и с треньорския щаб на червените в лицето на Христо Янев и Владимир Манчев, с които играят заедно на „Армията”. Кючуков даде интервю за „Тема Спорт” за ситуацията в ЦСКА и тази около Бербатов в ПАОК…

Г-н Кючуков, доколко ценен беше опитът, натрупан в Банско в периода юни 2013 – декември 2015 г.?

– За всеки бивш футболист, ориентирал се към професията, първият период е доста труден. Всеки, като играе, си мисли, че едва ли не знае всичко за футбола. И като минеш на другия край, разбираш, че не си наясно с много неща. Практиката е едно от най-добрите неща. Голямото предизвикателство е да приложиш на практика теорията, която си научил, като я представиш през своята призма. Като за първи период в екип с Томаш и Мирчев беше доста полезно за нас. Бяхме в такъв отбор като Банско, който не се бори за титла, така че имахме спокойствие да работим.

А какви бяха причините да напуснете?

– Ние имаме амбициите да се развиваме като екип. Стигнахме едно ниво и трябваше да надградим в посоката, в която смятахме, че е добра за нас, или просто трябваше да си тръгнем. И с ръководните фактори в клуба стигнахме до общото мнение, че нашите амбиции не се припокриват с техните. Така че се наложи да предприемем тази крачка да си тръгнем, за да търсим ново поле за изява, което се надявам да намерим скоро.

Как виждате ситуацията в ЦСКА, след като отборът стигна до В група?

– Дори и най-заклетият враг сигурно не е искал ЦСКА да отиде в третия ешелон. И то не заради слаби резултати, а по административен път. В годините ръководните фактори са водили такава политика, която се оказа доста грешна. Надявам се обаче с човек като Гриша Ганчев ЦСКА да поеме по правилния път, да се стабилизира административно и организационно и да се върне по най-бързия начин на мястото си. Огромният плюс на този велик клуб е не по-малко великата му публика. И заради това съм убеден, че ЦСКА пак ще бъде на върха и отново ще е фактор № 1 в българския футбол. Това е само въпрос на време, защото такава е съдбата на ЦСКА. Този клуб е бил, е и ще си остане марка № 1 на българския футбол.

А какво е мнението ви за различните варианти, които се коментират около бъдещето на клуба – за оздравяване или пък купуване на чужд лиценз?

– Както всеки цесекар и аз следя процесите, още повече че съм приятел с треньорското ръководство. Чисто юридически не мога да изкажа мнение. Но смятам, че вариантите най-добре ще се уточнят от юристите на Гриша Ганчев. Дано се намери точното лекарство, ако мога така да се изразя, чрез което ЦСКА да се върне на мястото си.

В близки отношения сте с треньорското ръководство на ЦСКА, често ли се чувате с екипа на Христо Янев?

– Да, Ицо доста често коментира нещата с нас, допитва се за съвети и доколкото можем, сме му полезни. Той се справя добре с трудната ситуация, защото трябва да мотивира футболисти, някои от които минали дори през националните гарнитури. И сега е нужно да ги накараш да играят на ниво в аматьорска дивизия. Това не е лесно, но Христо Янев се справя чудесно.Феновете винаги са зад отбора и това дава много сериозен стимул.

Какво можете да кажете за вратарите в ЦСКА?

– Логично най-голям е приносът на Стоян Колев, който със своя богат опит има на какво да научи по-младите покрай него. По-малките като възраст вратари имат отлична възможност да се учат от човек, който е врял и кипял в професията, така че нека попиват колкото могат повече.

Как ви се струва представянето на отбора през есента? Достигна до полуфинал за купата…

– Досега ЦСКА срещна отбори, които не са му от нивото, макар по документи да се водят от по-висока дивизия. Съперниците в турнира не бяха мерило за реалното състояние, в което се намира ЦСКА. Разбира се, достигането до полуфинал бе улеснено от това, че досега отборът не срещна съперник от А група. Трудно е да се направи съпоставка на този етап. Изглежда сложна задача да се стигне до трофея, но ЦСКА е съставен от добри футболисти. Истинското изпитание ще е срещу отбори от първата четворка в елита, какъвто е Берое, а доскоро такъв беше и Литекс. Тогава вече ще можем да си вадим генерални изводи.

Отличи ли се някой футболист през есента?

– Философията на отбора е да залага на колектива и чрез него евентуално да блесне някой от играчите. Впечатление безспорно направи голмайсторът на тима Преслав Йорданов който се отличи с попаденията си.

А какво е виждането ви за вратарите в България като цяло? Кой е най-добрият на този пост в момента?

– Ние сме давали доста добри вратари през годините и мисля, че това е факт и сега. Добро ниво поддържа Владо Стоянов, впечатление ми прави и младият Георги Китанов от Черно море. Има вратари с перспектива, трябва да спомена и двете момчета, които са в Англия – Митко Евтимов и Митко Митов. Вижда се, че все още раждаме таланти на този пост, въпросът е дали ги развиваме правилно. Един млад страж трябва да си извърви пътя на спокойствие и да му се вдъхва самочувствие. Ние малко куцаме в това отношение, защото търсим бързи успехи. Лошото е, че доста чуждестранни вратари започнаха да идват в България и вече изоставаме в развитието на тези кадри. Имаме добри вратари, но трябва да им се дава повече време.

Да ви върна към един любопитен момент от ноември 2011 г. – в един мач за купата с Банско срещу Левски (0:1) излязохте с екип на Тотнъм. Защо?

– Дори не осъзнавах, че това може да породи толкова много коментари. Просто в Банско бяха твърде малки екипите, не ми ставаха и реших да пазя със своя фланелка. Съдията не направи проблем и излязох с онзи екип(екипа на снимката). Не е имало провокация от моя страна, просто не ми ставаха фланелките на Банско (смее се).

Добре известно е, че вие, заедно с Томаш и Косьо Мирчев, сте много близки приятели с Димитър Бербатов. Каква е ситуацията около него в ПАОК? Доста се пише за проблеми в съблекалнята…

– Поддържаме редовно връзка с Бербатов. Моето лично мнение е, че има лично отношение от страна на треньора, с когото работи (б.а. – Игор Тудор), породено от това, че Бербатов е топфутболист от световна класа. И макар да е към края на своята състезателна кариера, се получава някакво напрежение. Може Митко да е казал нещо директно, което да не се е харесало на треньора и оттам да са тръгнали проблемите. Факт е, че има нещо, макар и да се преекспонира от гръцките медии. Но Бербатов не се чувства окей да влиза за по 15-20 минути, предвид че все още се чувства физически годен да играе от самото начало на мачовете.