Скандали навсякъде, медали - никъде

2009 година беше всичко друго само не и спортна за България. Но няма страшно - 2010 ще е още по-слаба. Какво начало само, а? Ако сте празнично настроени, може да пропуснете този текст. По света спортът е част от коледното настроение, у нас е отдушник на ниски страсти и развъдник на омраза.

Всяка година в този период си говорим едни и същи лакърдии и търсим нещо хубаво, за което да се хванем. Но понеже въображението ни все по-често отказва, стигаме до поредната заупокойна молитва. Искате ли нещо хубаво, един шоколадов бонбон? Добре!

Матей Казийски

Още? Радостин Стойчев, Силвано Пранди, Драган Нешич. И още малко. Националните отбори по волейбол и Детелин Далаклиев. Доста е постна българската спортна баница с толкова малко късмети.

Нали уж имаме министерство, цяла армия спортни ръководители, треньори, деятели и спортисти? Имаме дръжки. На този фон волейболните национали наистина са герои. Спечелиха медал от европейското първенство и се класираха за световното. За тяхната стойност две мнения няма. Матей Казийски е извънземен. Клубен шампион на Европа и на света. Най-добър играч и на двете първенства. Ако има български треньор с отлична кариера в истински спортна държава, без съмнение това е

Радостин Стойчев

В италианския Тренто Стойчев показва как трябва да се работи. Показва, но само на тези, които имат очи, да гледат. У нас набедените за волейболни корифеи продължават да злорадстват по негов адрес. Както и за Драган Нешич. Аз поне не подлагам на съмнение направеното от сърбина. Треньорът на женския национален отбор извади всичко налично от един отбор, зад който практически няма национално клубно първенство. Взе максимума на европейското първенство и не успя в световните квалификации. Но работи съвестно и осигури прогрес. Малко преди Коледа волейболистите на ЦСКА постигнаха 2 победи в Шампионската лига, та поне малко да ни стане празнично. Какво обаче става от тук нататък?

Детелин Далаклиев

Баш героят на 2009. Цялата слава е за него. Шампион на планетата след победи над руснаци и кубинци. Голямо браво! Получи си заслуженото: награди, слава, внимание, пари, коли, апартаменти. Така трябва да е за всеки, който се труди като него. Детелин обаче е единствен. Той е лицето, но не олицетворява българския бокс. Без Далаклиев никой няма да разбере, че у нас има такъв спорт. Освен ако не се случи някой скандал. А такива в бокса дал Бог. Ама като говорим за скандали... Ето ги и тях. Допингираните крадци в българските щанги. Защо не им направят и на тях операция "Наглите"

А след това да ги закрият, та да спрат да ни излагат. Скандали ли? Чакайте, имаме в изобилие. В спортната стрелба само не извадиха пушки един срещу друг. Мария Гроздева спечели дежурния си медал, а след мишените подпука и ръководството на федерацията. Медалът на Мария обаче отдавна не е новина. Не е новина и това, че Станка Златева пак има отличие в борбата, но фамилията є май трябва да бъде сменена на Сребърна или Бронзова. Новина е, че в борбата се скараха жестоко. Къде още? Навсякъде! Медали и успехи обаче никъде. Баскетболът изпраща една безлична година, в която на клубно ниво никакъв го нямаше, а на европейското за мъже провалът на националите бе пълен. Лека атлетика, плуване, тенис, гимнастика. Спортове със световно значение, но и тук без нас. Какво предстои? На първо време зимните олимпийски игри във Ванкувър. За предизвестения провал там с какво ще се оправдаем? Най-вероятно с топлото време.