Синьо-червени страсти и оранжев възход през есента

С приключването на есенния полусезон в родния футболен шампионат, екипът на SPORTA.BG ви представя кратка ретроспекция на водещите нюанси, дали цвят и израз на картинката по българските терени.

На пръв поглед, няма как да не забележим няколко водещи тенденции, които предизвикаха сериозен обществен отзвук и съпътстваха всичките 15 кръга в "А" група - поредицата от падения и възходи на шампиона Левски, от които изпъкна добилата митичен статус "Казанска афера", сагата с „Ивановците" и оставката на Любо Пенев в ЦСКА, светкавичният възход на Литекс под ръководството на Ангел Червенков, „приказката" на Миньор и драмата на пловдивския футбол. Впечатление направиха още силните игри на воденият от Краси Балъков Черноморец, симпатичният облик на новака Монтана и "скалповете", които гладуващите футболисти на Берое взеха от два от грандовете в България, а не на последно място - и проверката на НАП във футболните клубове, също предизвикала сериозни реакции у нас.

Изненадващо или не, а може би и очаквано от някои, Левски започна новият сезон и с нов старши-треньор. Въпреки спечелената титла през миналата кампания, както и двата успеха над скромния Санта Хулия на европейската сцена, Емил Велев така и не успя да установи нормални взаимоотношения със „сините" фенове. "Сектор Б" отново пожела оставката на специалиста, виждайки неубедителната игра на своите любимци срещу сервитьорите и готвачи от Андора, а собственикът Тодор Батков и този път клекна под натиска на трибуните, една година след като същата съдба сполетя и настоящия наставник на Славия Велислав Вуцов. Заедно с Велев от „Герена" си тръгна и спортният директор Даниел Боримиров, а отговорът на адвоката бе тандемът Ратко Достанич - Георги Иванов, заели местата на двамата напуснали. За сърбина това бе втори престой на „Георги Аспарухов", няколко години след като бе помощник на сънародника си Славолюб Муслин , докато Гонзо очакваше съвсем ново и непознато досега поприще в кариерата си. Време беше да видим, дали лидерските качества и твърдият характер на тарана щяха да проработят и на шефското място на "Герена", където летвата вече беше високо вдигната от друга "синя" легенда - Наско Сираков.

Още с повторното си акостиране в София обаче, миналият и през "Овча Купел" сърбин предизвика известно недоверие в левскарите, най-вече заради меко казано притеснителния начин, по който Достанич няма склонноста да се задържа на едно място за постоянно. Лека справка показа, че за последните две години 50-годишният специалист бе сменил общо 6 отбора, като само за 2008 г. те бяха цели три. За огромно съжаление на многобройните фенове на Левски, техните притеснения се оказаха съвсем основателни, а 26-кратният шампион на България записа най-отчайващата си есен на зеления килим в цялата си история досега. Въпреки успешното влизане в групите на турнира Лига Европа, макар и след отпадане в плейофния сблъсък за влизане в Шампионската лига срещу унгарския Дебрецен, "сините" записаха ужасяваща серия от 5 поредни срещи без победа по нашите терени, отдалечили ги сериозно от лидерите в първенството.

Логично Достанич бе уволнен, може би и по-късно, отколкото бе нужно, а юздите на "Герена" бяха поети от футболиста, спортен директор, а вече и старши-треньор в едно - Георги Иванов. Поради липсата на лиценз "Про А" на пловдивчанина, формално на поста бе назначен Антони Здравков, а „сините" както става често при треньорска смяна, тръгнаха нагоре. Последваха победи над Спортист, Локомотив (Мз), Пирин, Черно море и Монтана, а надеждите за титла отново изплуваха от блатото на посредствеността, където Левски бе пратен от несъстоятелния Достанич. В отбора реабилитирани бяха централният бранител Йордан Милиев и нападателят Еньо Кръстовчев, които рядко получаваха доверието на сърбина, като първият се отблагодари на Гонзо със стабилни изяви в отбрана, докато Кръстовчев дълго време ще помни начина, по който публиката на ст. "Георги Аспарухов" скандираше името му. Сривът в резултатите на Левски обаче, последва в два от последните три мача за сезона, когато „сините" първо приеха Литекс в отложен мач от 3-ия кръг на шампионата, а в последствие и гостуваха на Сливен, където на работа отново се бе завърнал Драголюб Симонович. Левски успя да грабне едва една точка от двата двубоя, като особено скандален бе този срещу „оранжевите", където в истинска корида на „Герена" двете единайсеторки завършиха наравно 2:2, с което шампионът пропусна шанс да се доближи до лидера в класирането. Съдийството на главния съдия Николай Йорданов, самоопределил се като "бившо леке", пък ще се помни дълго, след като общественият отзвук от него предизвика дори свикването на пресконференция от страна на шефът на съдийската комисия Димо Момиров, на която скандалният рефер бе пламенно защитен от своите шефове. Краят на противоречивата за Левски есен завърши и по противоречив начин - 0:1 при гостуването на Сливен, а титлата отново се върна там, където бе и по времето на Ратко Достанич начело - далеч от шампионите.

Макар и да се намират във видимо по-добра позиция от „вечния враг" по отношение на временно класиране и точков актив, страстите в лагера на ЦСКА не бяха по-малко шумни и вълнуващи. „Червените" не успяха да използват напълно прилива на самочувствие и увереност, последвал след елиминирането на многомилионния Динамо (Москва) от евротурнирите, а на „Българска армия" почти за миг не беше спокойно. Най-шокиращият момент за „червените" несъмнено бе поражението с 0:3 от Миньор насред София, а след него последва и нова загуба, този път в Ловеч от тима на Литекс. ЦСКА имаше своите проблеми в игрови аспект, но истинските удари за отбора дойдоха извън него.

На 2 ноември наставникът на „армейците" Любослав Пенев направи нещо рядко виждано досега, отстранявайки от първия състав цели 9 от своите футболисти. Часове след загубата от Литекс, в българското медийно пространство гръмна новината, че Давид Да Силва, Иван Караджов, Йордан Тодоров, Павел Виданов, Кирил Котев, Иван Иванов, Маркиньос, Тодор Тимонов и Светослав Петров са извадени от отбора и ще се готвят отделно от останалите. Причините пък не се криеха в нещо непознато или изненадващо за родните футболисти - неспазване на режима и проблеми с дисциплината. След двубоя с швейцарския Базел в Лига Европа пък последва нов шок, за все още шокираните „червени" фенове - Любо Пенев подаде оставка, след като шефовете от „Титан" не се съобразиха с решението му отпреди няколко дни и върнаха в първия състав наказаните играчи. В крайна сметка, донякъде и заради безрезервната подкрепа и любов на публиката към него, Пенев преразгледа решението си и реши да остане начело. Предстои да видим каква ще бъде съдбата на някои от „черните овци" на ст. „Българска армия", като тази на двамата „Ивановци" например - Караджов и Иванов, не изглежда в червено. Първият вече е във видимо изгнание от страна на Пенев, а вторият си позволи да нарече съотборниците си „мишки" и други интересни неща в национален ефир, макар и после оправдавайки се, че всъщност изобщо не е подозирал, че в този момент телевизията предава този момент.

И за да бъде напълно достоверен изразът „двама се карат, третият печели", в случая наистина имаше трети отбор, който се възползва от неугледното положение на двата софийски гранда. За пръв път от много време, Литекс отново посяга сериозно за шампионската титла на България, след като „ловчанлии" завършиха полусезона в „А" група като есенен шампион. Името на промяната в Ловеч е Ангел Червенков, при когото „оранжевите" отново се превърнаха в печеливш отбор. Макар и националният селекционер Станимир Стоилов несъмнено да е човек, който държи на своите принципи и виждания относно това, как трябва да изглеждат в игрови план водените от него отбори, в Ловеч се умориха да чакат. Феновете на тима искаха точки, победи и успехи, което определено не се виждаше в „града на люляците", доказателство за което бе и домакинското поражение от Пирин още във втория кръг. Катастрофата срещу БАТЕ на европейската сцена пък само предизвика неизбежното, а именно - Стоилов да се концентрира изцяло върху ангажиментите си в представителния тим на България, докато на негово място идва натрупалият ценен опит с шотландския Хартс Ангел Червенков. Резултатите не закъсняха - Литекс пое лидерската палка, като въпреки горчивия хап срещу Берое, „оранжевите" изглеждат като твърд и сериозен фаворит за титлата, разполагайки с нужните аргументи за това.

При другите софийски отбори отново няма нищо ново или различно, което да може да се отбележи и да не съответства с представянето им в последните години. Столичният Локомотив отново гравитира около челото, но отново така и не успява да стъпи на него, докато „белите" стартираха нов сезон на амбиции и надежди, този път с нов и добре познат треньор - Вили Вуцов. „Железничарите" отново записаха рутинната си напоследък победа над Левски на ст. „Георги Аспарухов", в същото време когато Мартин Камбуров продължава да попада най-често в прегръдките на съотборниците си, докато „белите" направиха истински трансферни удари с привличането на френския вратар Райс М'Боли и бразилеца Жуниор, за когото може би все по-често ще ни се налага да говорим.

В същото време, край морето Краси Балъков и неговият Черноморец не успяха да задържат доброто темпо, което установиха в началото на шампионата. За известно време „акулите" дори се качваха и слизаха от върха, водейки битка в челото с ЦСКА, докато в един момент сривът в представянето на амбициозния интернационален тим на Бала и Бобич не стана съвсем виден. В 11-ия кръг „бургазлии" допуснаха поражение при гостуването си на Миньор, а в последствие не успяха да спечелят нито един от оставащите си четири двубоя до края на полусезона. Така от лидер в класирането, Черноморец се смъкна на четвърта позиция във временното класиране, явно подготвяйки се за по-силен маратон през пролетта. И ставайки въпрос за Миньор, там сякаш от нищото започна една своеобразна „приказка" в жълто и черно. Рубиконът за „перничани" бе гостуването на ЦСКА на ст. „Българска армия". Само седмица преди този мач, наставникът на Миньор Тони Велков бе подал оставка, след като бе замерян с всевъзможни предмети от публиката, в следствие на трите поредни загуби на „чуковете", но сякаш сентенцията на Ницше „това което не ни убива, ни прави по-силни" оказа пълно влияние и над Велков. Под ръководството на обиждания и атакуван до скоро наставник, Миньор съкруши ЦСКА с 3:0 при гостуването си на ст. „Българска армия", а в последствие спечели четири от общо петте си мача до края на полусезона. Интригуващо ще бъде да разберем, дали Миньор ще задържи тази форма и през пролетта, а нищо чудно и самият Тони Велков в съвсем скоро време да се озове в далеч по-голям клуб, в случай че запази това си представяне начело на „жълточерните".

И за край, не можем да не отбележим и трагедията на двата пловдивски клуба в българския елит. Един от най-големите футболни центрове на страната, в лицето на Локомотив и Ботев е на изкуствено дишане, в следствие на неадекватното управление на своите президенти, които всячески тласкат „канари" и „смърфове" към втория ешалон, а дори и нещо по-лошо. На ст. „Христо Ботев" край Бирената фабрика „италианската афера" сякаш няма край, като феновете на славния български клуб нагло бяха излъгани с нови собственици фантоми. Такива обаче на практика няма, а обществен враг номер 1 на половин Пловдив Димитър Христолов продължава да бъде собственик на една от институциите в родния футбол, не спирайки да го погребва, повтаряйки си „след мен и потоп". Ако не друго, в Ботев поне не могат да се оплачат от липса на екзотика. „Жълто-черните" са водени от треньор италианец, имат чернокож спортен директор, а при гостуването си на Монтана в 14-ия кръг предизвикаха истински прецедент, излизайки без нито един българин в титулярния си състав. Колкото до Локомотив, дори и без пътуващи по оста Италия - България „мастити" бизнесмени, там ситуацията не е по-малко тъжна. Очаква се през зимата „смърфовете" да се разделят с най-добрите си футболисти, с което още повече да утежнят задачата си да останат в елита и през следващия сезон. Ако не станем свидетели на драстична промяна в един от двата отбора, най-вече от ръководно естество, то по всичко личи, че дербито на „Б" група през другата кампания ще бъде това на Пловдив. Тъжна, но за момента изглеждаща съвсем реално перспектива.

В този ред на мисли, можем спокойно да определим футболната есен на България за 2009 г. като интригуваща, интересна и наситена с различни събития и емоции в двете крайности. За пръв път от много време ни предстои да видим борба за шампионската титла, не влизаща в установения двуполюсен модел в синьо и червено. Макар и дълго време Гриша Ганчев и неговият Литекс да не афишираха открито амбициите си за трета титла, сега те нямат друг избор, освен да се впуснат в надпреварата за златните медали. И какво по-добро време за това, когато пред тях стоят едни намиращи се в деликатна позиция Левски и ЦСКА, пред които стоят редица проблеми за решаване. А дали "сини" и "червени" отново ще намерят себе си през пролетта, както винаги времето ще покаже.