Що е то "добър футбол" ?

Габриеле Маркоти, "Таймс"

Препирнята между Арсен Венгер и Мартин О'Нийл миналата седмица бе забавно зрелище за неутралните зрители. Тя ми припомни нещо, което един стар и побелял холандски треньор ми довери преди доста време: "Ако си треньор и всеки ден си на открито, ако можеш да вдишваш аромата на окосената трева, ако се обградиш с 20-годишни и съзерцаваш как мъже гонят футболни топки, ти си оставаш млад. Което може да е хубаво или лошо. Не винаги е добре, ако някой 60-годишен се държи като 20-годишен".

Сами изберете кого да обвините: Венгер за изказването му, че Астън Вила е играл с дълги топки; или О'Нийл, репликирал, че Вила играе "фин футбол" и че това е "доказано статистически". По-тесногръдите анализатори може би ще оценят това спречкване като вулгарно и непристойно. А то всъщност е безcмислено. И все пак си е голям майтап да гледаш как двама от най-умните футболни мъже спорят за значението на "добър". Което по принцип си е нещо много субективно.

Втълпено ни е да приемем, че техниката, пасовете и въображението представляват "добър" футбол, защото тези качества галят окото. Ако това е вашето определение, то е очевидно, че Арсенал играе "добър футбол". Нима може да играеш "добър футбол", ако техниката, пасовете и въображението ти не са като тези на Арсенал?

Само че аз ще кажа, че е възможно. И даже ще отида още по-далеч. Може да залагаш на директен и контраатакуващ стил и пак да играеш "добър футбол". "Добрият футбол" би трябвало да е средството за постигане на определена цел, в противен случай той се превръща в безсмислен футбол. За мен "добър футбол" значи най-вече "изпълнение". Имаш ли игрови план, изпълняваш ли добре този игрови план, носи ли той резултати? Ако отговорът е "да", тогава твоят футбол е "добър футбол".

Глупаво става, когато, подобно на О'Нийл, заявиш, че можеш да докажеш статистически, че футболът ти е "добър футбол". Защото това е невъзможно. Числата не означават кой знае какво. Например ако отправиш много центрирания в наказателното поле, от това не следва автоматичният извод, че футболът ти е "добър". Това може да означава само, че имаш две изключителни крила. Или че съперникът ти непрекъснато губи топката. Или че играеш с убийствено темпо, поради което имаш по много от всичко: повече удари, повече фаулове, повече шпагати и, о, да!, повече центрирания.

И Венгер, и О'Нийл си имат свой игрови план, отборите им са организирани и изпълняват добре този план. Затова от тази гледна точка и двата отбора играят "добър футбол".

Ако се интересуваме кой играе с повече въображение, това е Венгер. По-непредсказуемият? Венгер. По-дисциплиниран тактически? О'Нийл, но на косъм. По-ефективен? Е, тогава погледнете класирането, поровете се във фишовете за заплати и трансферните разходи, и ще получите своя отговор. Кой играе по-приятно? Зависи от личните предпочитания.

Но не се заблуждавайте: и двата отбора играят "добър" футбол. Чисто и просто тази дума няма кой знае какво значение.