Шави: Ако спрем да тичаме, ще станем съвсем обикновен отбор

"Караме по магистралата към Барселона, заедно съм с брат ми, годеницата му, сестра ми, нейният годеник, плюс един приятел, който кара колата". Шави Ернандес (30 г.), най-добрият играч на каталунците на "Бернабеу" в събота, сияе и излъчва радостта, която изпитват всички барселонисти в момента. В събота халфът остана в Мадрид след дербито, а на път към Барселона даде интервю.

- Защо останахте в Мадрид след мача?

- Изникна такава възможност. Трябваше да мина допинг контрол, а треньорът ни даде почивен ден. Не беше предвидено, но с мен бяха семейството ми, приятели. Решихме да останем, след като получих разрешение от Пеп. И разбрах, че в Мадрид има повече хора от Барса, отколкото предполагах. Получих куп поздравления, включително от фенове на Реал, които ми казваха: "Харесваме те, молим те - ела в Мадрид".

- Сигурно е огромно удоволствие да изживееш подобно нещо.

- Истината е, че Барселона преживява изключително силен период, здрави сме и трябва да се възползваме от това. Имаме талант, солидарност, в отбора всички тичат, всички си помагаме, всички се подкрепяме. Да играеш в сегашната Барса, е истинска наслада. Не се успокоихме от спечеленото миналия сезон, а това говори красноречиво за отбора ни и за Гуардиола, който ни мотивира, който ни помага, който ни стимулира и не ни оставя да "заспим". Гуардиола ни заразява със своите мечти. Когато се налага да се скара, го прави, но винаги възпитано, без да показва неуважение към другия.

- Той ли е най-добрият треньор в кариерата ви?

- Да, той е най-добрият треньор в кариерата ми, заедно с Луис Арагонес. Тактически е невероятен, чете мачовете както никой друг, предвижда ходовете на съперника, а работата, която вършат той и целият му екип, е винаги изпипана.

- Това ли е най-силният ви период?

- Не само за мен, но и за целия отбор, всички знаем какво трябва да правим, всички се жертваме и играем като отбор. Имам най-добрите съотборници в кариерата си, защото, както не спирам да повтарям, аз се нуждая от сработване, от съотборници, готови да ми се открият. Истината е, че не мога да искам повече. Намирам се в най-силния си период, защото имам всичко. Титлите ни дадоха увереност, победите променят живота ти, защото печелиш самочувствие, защото се чувстваш по-необходим и ценен.

- Считате ли, че вие олицетворявате една определена футболна философия?

- Напълно, защото тази футболна идея я реализираме на практика от много години, а когато побеждаваш, удовлетворението е двойно по-голямо за всички нас, които сме тук цял живот. Преди няколко години се смяташе, че нашият стил на игра вече не струва, че трябва да се набляга на физическата сила, че трябва да имаш по-високи играчи. За щастие футболът е спорт, в който продължава да властва талантът и в който може да се побеждава с класа и с качество. Важното, решаващото, е талантът.

- Ако ви плащаха за всеки пас, щяхте да сте много богат. Не смятате ли, че съотборниците ви дължат много на вас?

- Ха, ха, ха! Какво говориш, човече! Пасът е моята специалност. Винаги съм бил подавач, но много завися от моите съотборници, които ми улесняват работата. Ако топката е у мен и те не се движат наоколо, ще трябва да се обърна и да я подам в друга посока. Но ако Меси се открие, тогава мога да му подам. Същото бе и при втория гол на Педро, като пасът трябва да е добър, но първото и най-важното е откриването. Това е. Същото стана и при другите 2 положения, при които нямаше гол. Пасът става добър само благодарение на играча, който се открива.

- Сегашната Барса сякаш не може да бъде спряна, изглежда много свежа точно в най-важния момент от сезона. В съблекалнята споделяте ли същото мнение?

- Истината е, че се чувстваме силни, а и в действителност сме силни. Върви ни, но ние сме длъжни да продължим да тичаме, да продължим да работим, да продължим да се подкрепяме и да си помагаме. Като правим това, сме силни. В момента, в който свалим гарда и престанем да полагаме усилия, ще се превърнем в съвсем обикновен отбор.

- Винаги казвате, че трябва да продължите да работите в същия дух. Това ли е тайната на отбора ви?

- Ако престанем да го правим, няма да спечелим нищо. Дори само един футболист да спре да тича, целият отбор ще го усети. Всичките 11 трябва да работят, като се започне от №1, от Меси. Лео го знае, той е първият, който дава пример за нас.

- Това се видя и на "Бернабеу", където Меси се върна да се бори за една топка почти в наказателното поле на Барса. Дори Пике го поздрави и го аплодира.

- Защото той се хвърля здраво, защото помага на отбора. Голям кеф е да видиш как играч №1 се жертва по този начин за отбора. Щом най-добрият е толкова мотивиран, останалите също сме длъжни да се включим здраво. Ако Лео не работеше, както го прави сега, нямаше да се откроява толкова и той го знае добре.

- Не ви ли изглежда странно, че аржентинските му сънародници от Реал толкова здраво го ритаха?

- Нормално е. Шаби Алонсо ми е съотборник в националния, но ме риташе по същия начин, както Арбелоа и Албиол. На терена аз също нямам приятели.

- След мача ви видяхме да разговаряте с Раул, какво си казахте?

- Той ме поздрави, много се разбираме с него. Познаваме се от много години и редовно се подкрепяме. Той е фантастичен - добър човек, много учтив. Миналия сезон ме поздравяваше всеки път, когато печелехме някоя титла. Говорихме си за неговото положение в Реал, за бъдещето му, за невероятния ни отбор. Говорихме за футбол и за лични неща. Той вече има момиченце, така че децата му станаха 5. Беше един нормален разговор между приятели.

- Интер е следващият ви съперник в Европа. В групата спечелихте без Меси и Ибрахимович, а в Милано Барса завърши наравно. Как виждате предстоящия двубой?

- Интер стана по-силен, очертава се изключително тежък полуфинал, оспорван. Те са много неудобен противник. В Милано ги превъзхождахме и въпреки това не успяхме да им вкараме нито един гол. В защита са много силни и вече познават отлично игровия ни стил. Ще ни пресират още повече, защото на "Ноу Камп" ни оставиха да играем. Виждам два изключително оспорвани мача, сериозен сблъсък, с допълнителен стимул - Моуриньо и други стари познайници като Саму (Ето'о) или Мота. Много тежък полуфинал.

- Като стана дума за Шампионската лига, имате ли специално желание да срещнете на финала Байерн на Ван Гаал, човека, който ви пусна в първия отбор на Барса?

- Разбира се, защото аз изключително високо ценя Ван Гаал. Дължа му много. Той ме пускаше да играя дори вместо Пеп, макар и едва 18-годишен. Заложи твърдо на мен, за което цял живот ще съм му благодарен. Той е невероятен тип, въпреки критиките срещу него.