Шампионска лига винаги се е изплъзвала на най-добрите

Джанлуиджи Буфон е печелил Световното първенство с Италия, Купата на УЕФА с Парма и осем титли на Серия А с Ювентус, но Шампионска лига винаги му се е изплъзвала.

Той участва във финала на най-престижния европейски клубен турнир през 2003 година. Тогава неговият Юве загуби от Милан, но Буфон може да поправи това, ако тимът му надвие Барселона в тазгодишния финал на 6 юни.

Кой според вас е най-големият футболист, който никога не е успявал да спечели Шампионска лига? Ето някои от предложенията на официалния сайт на УЕФА.

1. Златан Ибрахимович (Аякс, Ювентус, Интер, Барселона, Милан, Пари Сен Жермен) – националът на Швеция продължава да не може да спечели най-високото отличие в клубния футбол. По негови думи: „Този турнир означава много“.

В 23-годишната история на турнира никой друг няма повече участия от Ибрахимович – 109, и никога не е успявал да стигне до неговия край. Нападателят реши да напусне Интер, за да се насочи към Барселона и бе наказан от бившия си отбор, воден от Жозе Моуриньо, на полуфинала през сезон 2009/2010.

2. Михаел Балак (Кайзерслаутрен, Байер Леверкузен, Байерн (Мюнхен), Челси)

„Трудно е да си спомниш детайли от това, което е станало, когато загубиш толкова голям мач. Човек просто си спомня колко много го боли от факта“, коментира бившият капитан на Германия. Той има на сметката си два загубени финала.

Полузащитникът бе ключова част от състава на Байер Леверкузен, когато германците достигнаха дофинала, който в последствие загубиха от Реал Мадрид през 2002 година. Шест години по-късно лондонският Челси, където по това време се подвизаваше Балак, загуби от Манчестър Юнайтед след изпълнение на дузпи.

Тогава Михаел Балак направи всичко възможно и реализира своята дузпа, но Джон Тери се подхлъзна злощастно и разби мечтите на германския си колега.

3. Патрик Виейра (Арсенал, Ювентус, Интер) – той никога не достигна до нещо повече от 1/4-финал в Шампионска лига. Бившият френски национал спечели шест титли на Англия и Италия, но не успя да спечели най-великото отличие.

С Арсенал той е достигал до финала в Купата на УЕФА, където „артилеристите“ загубиха от Галатасарай след изпълнение на дузпи. Годината бе 2000-та, а Виейра изпусна дузпа.

4. Павел Недвед (Спарта Прага, Лацио, Ювентус)

„Ще бъде чудесно, ако завърша кариерата си, печелейки Шампионска лига“, бяха думите на Недвед, след като изпусна финала на Ювентус срещу Милан, който „бианконерите“ изгубиха. Той все пак има континентално отличие – с Лацио през 1999 година. Тогава „орлите“ спечелиха КНК.

5. Рууд ван Нистелрой (ПСВ (Ейндховен), Манчестър Юнайтед, Реал Мадрид) – холандският нападател държи нежелан от никого рекорд в Шампионска лига. Той е отбелязал най-много голове в турнира без да спечели трофея (56 гола в 73 участия).

Нападателят никога не е стигал по-далече от полуфиналите.

„Гордея се с всички отборни и индивидуални награди, които съм печелил, но това, което винаги ме е поддържало хищник, бе, че бях способен да работя ден след ден, година след година, за да постигна това, което постигнах“, заключи Нистелрой, оставяйки съжалението от неуспеха в този турнир на заден план.

6. Лилин Тюрам (Монако, Парма, Ювентус, Барселона) – Победителят от Световното първенство през 1998 година и от Европейското през 2000 година също бе близо да спечели Шампионска лига с „бианконерите“ по време на драмата при изпълнението на дузпи през 2002/2003 година.

7. Ернан Креспо (Парма, Лацио, Интер, Челси, Милан)

„Да спечеля Шампионска лига ще бъде сбъдната мечта за мен“, заяви той, достигайки финала през сезон 2004/2005, и реализирайки два гола, които не стигнаха на тима му. Тогавашният му отбор Милан имаше преднина от 3:0 до почивката над Ливърпул, но след почивката Стивън Джерард и компания изравниха резултата. Всички знаем какво се случи след това...

8. Фабио Канаваро (Парма, Интер, Ювентус, Реал Мадрид) – италианецът спечели Купата на УЕФА през 1999 година с Парма, но това остана единственото му европейско клубно отличие.

След като Италия и Канаваро спечелиха Световното първенство през 2006 година, футболистът бе награден със  „Златната топка“, но така и не успя да вдигне най-голямото клубно отличие на планетата над главата си.

9. Франческо Тоти (Рома)

„Винаги съм си мечтал, че ще нося фланелката на Рома до края на кариерата си“, заяви капитанът на „вълците“ и в крайна сметка сбъдна мечтата си. Под ръководството на Фабио Капело през 2001 година той помогна на отбора да спечели Серия А. Легендата не успя да спечели с клуба на сърцето си европейско клубно отличие и това може би тежи на сърцето му.

10. Сол Кембъл (Арсенал) – член на „непобедимите артилеристи“ през сезон 2003/04 в Премиършип. Защитникът, както и неговите „непобедими“ съотборници не успяха да спечелят европейско отличие за себе си, за феновете и за Арсен Венгер.

11. Роналдо (Интер, Реал Мадрид) – неговата звезда заблестя изключително силно на европейската сцена и на ниво национални отбори. Бразилецът , който е носител на Купата на Уефа през 1998 година с Интер, никога не успя да достигне до нещо повече от онзи полуфинал през 2002/03, в който неговият Реал Мадрид бе победен от Ювентус.

„Разделям се с футбола със свито сърце, което не ми дава мира заради неуспеха ми в Шампионска лига – това е трофей, който всеки иска да спечели“, бяха думите на двукратния носител на „Златната топка“ след края на кариерата му.

12. Денис Бергкамп (Аякс, Интер, Арсенал) – легендата на Арсенал е печелил на два пъти Купата на УЕФА, но във впечатляващата му визитка липсва най-важното – Шампионска лига. С „артилеристите“ той достигна до два 1/4-финал два пъти преди да реши да прекрати знаменитата си кариера.

13. Лотар Матеус (Байерн (Мюнхен), Интер) – година след като великият германски футболист се отказа от футбола, Байерн (Мюнхен) спечели Шампионска лига. И до днес той съжалява, че не е решил да спре една година по-късно.

14. Майкъл Оуен (Ливърпул, Реал Мадрид, Манчестър Юнайтед)

„Ако бях в по-малък отбор, то тогава никога нямаше да бъда въвлечен в големи футболни битки“, заяви англичанинът след слабото му представяне с екипа на Юнайтед в залеза на неговата кариера. Той бе човекът, който изгледа от резервната скамейка финала загубен от Манчестър Юнайтед с 3:1 от Барселона през 2011 година.

Кариерата му, която премина през три европейски гранда, завърши с две европейски отличия – спечелването на Купата на УЕФА и Суперкупата на УЕФА през 2001 година с Ливърпул.

15. Габриел Батистута (Фиорентина, Рома, Интер) – рекордьорът по отбелязани голове с фланелката на Аржентина никога не успя да достигне до елиминационната фаза на турнира с Фиорентина и Рома. С Интер Батистута достигна до 1/2-финал през 2003 година.

16. Лоран Блан (Интер, Манчестър Юнайтед) – в забележителната си кариера той е ставал световен шампион. Две години по-късно (2000 година) и европейски шампион. Печелил е и Купата на УЕФА, но не и Шампионска лига.

17. Алън Шиърър (Блекбърн, Нюкасъл)

„Никога не съм съжалявал, че не съм постигнал всичко във футбола“, заяви на довиждане голмайсторът на Висшата лига. Той е и един от англичаните, които са отбелязвали хеттрик в най-престижния европейски клубен турнир, но това е единственото, с което легендата на „свраките“ може да се похвали на европейксата клубна сцена.

18. Ерик Кантона (Марсилия, Лийдс, Манчестър Юнайтед) – две години, след като Кантона се отказа от футбола, тимът на сър Алекс Фъргюсън се възстанови от липсата на своя капитан, печелейки Шампионска лига. Отказването на блестящия французин дойде малко, след като Юнайтед загуби 1/2-финал в турнира от Борусия (Дортмунд) през сезон 1996/97.

19. Роберто Баджо (Милан, Интер) – десетката, която реализира 27 гола в 56 мача от Шампионска лига, спечели само едно европейско клубно отличие в кариерата си – Купата на УЕФА с Юве през 1992/93 година.

20. Джанлуиджи Буфон (Парма, Ювентус) – победа на 6 юни на неговия Юве ще го измъкне от тази класация и ще бъде една отлична награда за него и неговия забележителен принос към футболната игра.

След загубения финал от Милан през 2002/03 година, легендата трябваше да изтърпи доста мъки и дори да играе за отбора на сърцето си във второто ниво на италианския футбол. 12 години – толкова бяха нужни на „старата госпожа“ да се отблагодари на великия си страж с нов финал в Шампионска лига и с нов шанс за него да спечели най-голямото отличие на клубно ниво.