Шампионите на Европа: Борусия Дортмунд

Тази събота след заслужена победа с 2:0 над Борусия Мьонхенгладбах, съименниците им от Дортмунд бяха короновани, за втора поредна година, като футболни шампиони на Германия. В един труден сезон, в който тимът се раздели с някои от най-големите си звезди за последните пет години, в който отборът направи плахо завръщане на европейска сцена и който започна със загуба от един от най-големите врагове в немския футбол, възпитаниците на Юрген Клоп триумфираха повече от заслужено със своята осма титла в историята си.

Трансферите

Още преди началото на сезон 2011-12, треньорът на Борусия Дортмунд Юрген Клоп предупреди феновете, че защитата на титлата ще е много, много трудна. Една от основните причини за тази нотка несигурност у Клоп е трансферът на звездата на клуба Нури Шахин в испанския гранд Реал Мадрид. Заедно с Шахин клубa напусна и легендата Деде. Бранителят на жълто-черните, който носи фланелката на Дортмунд в продължение на цели 13 години, вече не можеше да се бори за място в първия състав и с мъка на сърце потегли към турския Ескишехиспор.

С напускането на Шахин в центъра на терена се отвори една дупка, която някой трябваше да запълни. Тази тежка задача се падна на едно от новите попълнения в тима - звездата на Нюрнберг от миналия сезон - Илкай Гундьоган. Заедно с него на "Сигнал Идуна Парк" пристигна и хърватинът Иван Перишич, който привлече вниманието на редица скаути с двата си силни сезона за белгийския Брюж. Целта на тези трансфери бе да се стегне халфовата линия на отбора и да се засили атакуващата мощ.

Трудното начало и мъките в Европа

Сезонът за Борусия Дортмунд започна на 23 юли 2011 година на "Фелтинс Арена" в Гелзенкирхен, където жълто-черните загубиха битката за Суперкупата на Германия от миналогодишния носител на Купата на Германия и местен враг - отгбора на Шалке 04. Срещата завърши при резултат 0:0 в редовното време, в продълженията също не бе излъчен победител и рулетката на дузпите реши всичко. Герой на срещата бе вратарят на Шалке - младият Ралф Феерман, който спаси две от дузпите на противника, изпълнени от Кевин Гроскройц и Иван Перишич. Краен резултат 4:3 за Шалке 04 и тъжно мълчание от страна на Борусия и техните хиляди фенове по трибуните.

Разочароващият старт в домашния шампионат бе придружен и от разочарования в турнира Шампионска лига, в който Дортмунд се завръщат след осемгодишно отсъствие. На 13 септември Борусия стартира с обещаващо реми 1:1 срещу английския Арсенал на собствения си "Сигнал Идуна Парк" в среща, изцяло доминирана от германския тим. Изненадващ разгром с 0:3 на гости на френския Марсилия и още по-изненадваща загуба с 1:3 при визитата на гръцкия Олимпиакос обаче попари надеждите на отбора за нещо повече от второто място в групата. Успех във втория мач с Олимпиакос върна малко европейския устрем на Борусия, но последвалата загуба с 1:2 от Арсенал на "Емирейтс Стейдиъм" в Лондон направи шансовете на Борусия за прехвърляне на груповата фаза само на хартия. Краят на авантюрата на Дортмунд в Европа бе поставен на "Сигнал Идуна Парк" от Олимпик Марсилия - който надви жълто-черните с 3:2. Загубата остави Борусия на последно място в групата и прекъсна участието на тима във всички европейски клубни турнири.

След загубата в мача за Суперкупата Борусия започна колебливо и участието си в шампионата. В първите шест мача отборът записа едва две победи, равен и цели три поражения. Загубите бяха тежки. Първата дойде на 13 август едва във втория кръг от Бундеслигата, когато дружината на Клоп бе ударена с 1:0 от Хофенхайм като гост. След успех с 2:0 над гостуващия Нюрнберг и нулево равенство с Байер Леверкузен последваха две поредни загуби. Първата - по-тежка - с 1:2 пред собствена публика от Херта Берлин. Втората - със същия резултат на гости на Хановер 96. Резултатът - шест мача, седем точки, 11-то място от 18 отбора.

Възходът, зимата и мачовете с Байерн

След двете поредни поражения през септември и 11-тото място, до което беше изпаднал отборът, Юрген Клоп хвана здраво юздите на своите възпитаници и постепенно, но съвсем уверено ги върна на пътя на победата. Септември завърши за Борусия с успех с 2:1 над костеливия Майнц, а през октомври жълто-черните записаха три поредни победи без допуснат гол и едно равенство 1:1 като гости на Щутгарт. Ноември бе най-успешен за шампионите. Победите с 5:1 над Волфсбург и с 2:0 над местния съперник Шалке 04 само подчертаха важността на успеха, постигнат между двата мача - победата над Байерн в Мюнхен.

Пред изпълнените до краен предел трибуни на "Алианц Арена" отборът на Борусия Дортмунд демонстрира невероятна дисциплина, несломим характер и истинско желание за успех. Успех, който бе донесен на Борусия от младата надежда на немския футбол и суперзвезда на тима Марио Гьотце, който порази мрежата на Мануел Нойер в 65'. Краен резултат 1:0 за Борусия и първо място за Гьотце и компания в шампионата след 14-тия кръг.

За съжаление четата на Клоп не успя да повтори подвига си от ноември и през декември. Умората от европейските клубни турнири, мачовете за Купата на Германия и тежките дербита с Байерн и Шалке си казаха думата и, макар да не загубиха мач, футболистите на Борусия Дортмунд спечелиха две от четирите си срещи преди Нова година и направиха ремита в другите две, което в крайна сметка ги остави на второ място в подреждането до началото на втория полусезон в Бундеслигата.

През зимния трансферен прозорец отбора напуснаха още двама добре познати на местната публика футболисти - нападателите Мохамед Зидан и Дамиен Льо Талек. Първият бе основен титуляр през сезон 2008-09 и сезон 2009-10, но постепенно отстъпи мястото си на по-ефективния Лукас Бариос, който пък бе изместен от младия полски стрелец Роберт Левандовски. Върху Льо Талек пък падаха големи надежди с идването му от младежката школа на Рен, но французинът така и не намери път към първия отбор на Борусия Дортмунд. Зидан напусна "Сигнал Идуна Парк" в посока Майнц, докато Льо Талек се завърна в родината си, за да защитава цветовете на Нант.

Втората част на шампионата започна по един изключителен начин за тима от Дортмунд, който с успеха над Майнц с 4:1 в последния кръг от първия полусезон, записа осем поредни победи в Бундеслигата - серия, която изведе тима начело в класирането след 20-тия кръг на шампионата. Преднината на Борусия обаче беше крехка въпреки колебливото представяне на основния и дори единствен друг претендент за титлата - Байерн Мюнхен. Всичко в тази битка на живот и смърт се сведе до един единствен двубой - този помежду им на 11 април - само преди две седмици.

Футболното зрелище на "Сигнал Идуна Парк" бе несравнимо. Трибуните - отново препълнени с екзалтирани фенове, отборите - отново в пълна бойна готовност и решени на всичко, за да победят. Героят от първата среща - Марио Гьотце, отсъстваше заради травма, но Борусия бяха първи и шансът за втора поредна титла бе съвсем реален. През първото полувреме на срещата двете единадесеторки бяха равностойни с лек превес от страна на домакините. През вторите 45' темпото се вдигна и ситуациите пред двете врати зачестиха. В 77' обаче черупката на баварския "орех" се пропука. Разбъркване след корнер доведе до шут на Кевин Гроскройц, който в последния миг бе отклонен с пета от Роберт Левандовски право в мрежата на безпомощния Нойер - 1:0. Драмата в това огнено дерби обаче не приключи. Броени минути преди края на срещата гостите от Мюнхен получиха възможността да изпълнят дузпа. Зад бялата точка застана Ариен Робен, но нервите на холандеца не издържаха и той прати топката право в ръцете на Роман Вайденфелер. "Сигнал Идуна Парк" ликуваше, Дортмунд ликуваше - всички знаеха, че с последния съдийски сигнал и успеха с 1:0 над Байерн пътят към титлата бе открит.

След повторния успех срещу Байерн, Борусия записа победи и над третия и четвъртия в класирането - Шалке 04 и Борусия Мьонхенгладбах. Последната победа, както вече споменахме, окончателно осигури така желаната втора поредна титла за отбора, ръководен от Юрген Клоп.

Шампионският тим

Основните отговорници за трофея са в състав:

Вайденфелер - Пишчек, Суботич, Хумелс, Шмелцер - Бендер, Кел - Куба, Кагава, Гроскройц - Левандовски

Към техните имена със златни букви добавяме и тези на още футболисти, допринесли до голяма степен за титлата на жълто-черните:

Лангерак, Овомойела, Сантана, Льове, Кюндоган, Лайтнер, Антонио да Силва, Гьотце, Перишич и Бариос.

Равносметката

Два кръга преди края на футболния шампионат в Германия Борусия Дортмунд е безпорен първенец с актив от 75 т. - с осем повече от втория Байерн Мюнхен. Отборът на Юрген Клоп постигна 23 победи, 6 равенства и 3 загуби и предстои да приключи сезона в Бундеслигата с гостуване на изпадналия Кайзерслаутерн и домакинска среща срещу Фрайбург.

В тези 32 мача до момента футболистите на Дортмунд са отбелязали 71 гола и са допуснали 23, като най-голямата им победа е с 6:1 при визита на Кьолн, а най-тежкото поражение с 1:2 веднъж пред собствена публика от Херта и веднъж на гости на Хановер 96. В най-резултатния си мач в Бундеслигата за сезона досега Борусия завършва 4:4 с тима на Щутгарт - единственият тим в шампионата, досега, който не е губил от жълто-черните.

Футболната година обаче не свършва дотук. Пред отбора, воден от Юрген Клоп, стои нов връх. Връх, който Борусия Дортмунд не е изкачвал от сезон 1988-89 година. Този връх е финалът за Купата на Германия, където жълто-черните, за трети пореден път тази година ще се изправят срещу единствения им истински конкурент в Германия, единственият достоен също да играе финал - Байерн Мюнхен. Срещата ще се играе на 12 май на "Олимпиащадион" в Берлин. Дали Дортмунд ще сломи Мюнхен за трети пореден път предстои да видим. Пътят към дубъла за Борусия е открит, но дори да не стигнат до него, възпитаниците на Юрген Клоп изпълниха своята мисия - да станат шампиони на Германия за втора поредна година.

След финала за Купата предстои ново трансферно лято. Кой остава и кой си тръгва решава не футболният фен, а клубното ръководство. Как ще изглежда Борусия в края на лятото, когато ще играе за Суперкупата на страната, когато ще започне нова защита на титлата и когато отново ще атакува Европа, никой не знае, но едно е сигурно - шампионът и тази година е в жълто-черен екип и носи името Борусия Дортмунд!

Георги Тотев, DIV.BG