Шакиб Бензукан: Мислех да се откажа, радвам се, че останах

Не беше лек животът на Шакиб Бензукан, откакто дойде на Герена преди година и половина. Мароканецът минаваше за трансферно попадение, с чиято помощ Левски отново да играe в Шампионската лига.

За нещастие Бензукан се контузи малко след като дойде при сините. Оттогава лошата съдба преследва бившия олимпийски национал на Мароко. За година и половина Шакиб претърпя четири контузии, оперираха го два пъти. Последната интервенция беше в Мюнхен през миналото лято. За да се възстанови напълно, ръководството на Левски реши да не картотекира Бензукан за есенното първенство.

В сряда за първи път от много време защитникът започна подготовка наравно със съотборниците си. Пред "7 дни спорт" футболистът разкри как се е чувствал по време на дългото решение и какво очаква от новия сезон.

Шакиб, здрав ли сте вече?

Да, най-накрая. Тренирам наравно с останалите футболисти от отбора. Ако всичко е наред, заминавам на лагер в неделя, където ще проведем основната част от физическата подготовка.

Сигурно сте доволен, че отново тренирате наравно с другите?

Да, много съм щастлив, разбирате защо. Отдавна не съм бил с отбора, дори и само да тичаме заедно. Знаете, че от една година и половина не съм играл. Претърпях четири контузии през това време. Също така претърпях операции, но вече съм добре.

На какво се дължат всичките травми, които преживяхте?

Не знам как стана всичко това. Може би заради пренатоварване. Преди да дойда в Левски, две години не бях спирал да играя. В този период така се случиха нещата, че нямаше никаква почивка за мен. Имах непрекъснато мачове с националния отбор и с клубния. След това започнах подготовка с Левски. Последваха мачовете с Тампере от Шампионската лига, после първенството. Така дойде първата контузия. След последната операция вече се чувствам добре. Дано нямам повече проблеми.

Обвинявате ли някого за проблемите си?

Не, никой. Аз съм си виновен за всичко. Реших, че мога да издържа без почивка повече, отколкото съм в състояние. Контузията дойде от много игра. После мускулът не успя да почине достатъчно и така дойде скъсването.

Правите ли някакви специални упражнения за възстановяване?

Да, разбира се. Точно сега започвам една програма, която ми я даде лекарят от Германия. Работя по нея, чувствам се добре.

Вашата контузия е голям малшанс. Разчитахте ли на някакви ритуали за по-бързо оздравяване?

Не, не съм правил такива неща. Разчитах само на Аллах да реши кога ще се оправя.

Тежко ли ви беше да гледате как другите тренират и играят отстрани?

Определено ми бе много гадно да гледам как другите играят, а аз не мога. Знам, че контузиите са част от футбола, но от това не ми ставаше по-леко.

Дългите контузии съсипват психиката на много футболисти. Как издържахте?

Не един път съм си мислел да се откажа от футбола и да се прибера в Мароко. Но вече няма смисъл, трябва да играя. Радвам се, че останах в Левски.

Кой ви подкрепяше най-много?

Всички помагаха. Много благодаря на хората в Левски, че не се отказаха от мен. Благодарение на тях отново мога да играя футбол.

Ще ви е страх ли да не се контузите, когато отново започнете да играете?

Имам страх да няма ново разкъсване. По време на подготовката трябва да внимавам повече и постепенно ще ми мине.

Ще ви картотекират ли през пролетта?

Доколкото знам, да.

Как виждате конкуренцията в отбора?

Футболистите в защита са добри. Ще ми е трудно да се преборя за титулярно място. Надявам се, че ще успея.

Ще стане ли Левски шампион?

Всички в отбора се надяваме. На първо място сме. Конкуренцията в първенството не е лека. Но вярвам, че ще спечелим първенството и пак да се пробваме в евротурнирите.

Чувате ли се с Юсуф Рабех?

Да. Чух се с него, преди да се върна в България. Той има някакъв проблем и затова още е в Мароко.

Година и половина сте в България. Харесва ли ви животът тук?

Свикнах вече. Има и хубави неща, и лоши. Навсякъде е така. В интерес на истината
аз не излизам много. Един път в седмицата на ресторант или на дискотека.

Как намирате жените?

Хубави са, има много. Но не трябва да мисля за това сега. Като футболист имам да работя 10-11 години. После ще мисля за жени.

Имате ли си приятелка тук?

Да. Българка е, живее в София.

Какво очаквате от новата година?

Здраве, най-вече, без да звучи като клише. Естествено, успехи с Левски. Надявам се най-накрая да стана шампион със сините. Нормално е, ако започна да играя редовно за Левски, да се върна и в националния отбор.

Как прекарахте празниците?

Бях си у дома, в Мароко. Чух се с приятелите в Левски. Искаше ми се да остана, но трябваше да уважа фамилията.