Серж Нюаджи: Не искам да ме помнят само с гола срещу Левски

Нападателят на ЦСКА Серж Нюаджи даде интервю за официалния сайт на "червените" от Анталия. Тогоанецът говори за живота си до момента и за впечатленията си от България, като сподели и какво му харесва и какво не в родината ни.

Серж подчерта, че не иска да бъде асоцииран единствено с гола си във Вечното дерби, а да остави по-дълбока следа в ЦСКА.

Също така Нюаджи посочи Иван Бандаловски като лидерът в съблекалнята и човекът, който заслужава да носи капитанската лента.

След половин година в ЦСКА вече имаш изградени впечатления за клуба. Какво очакваше преди да дойдеш в ЦСКА, какво завари и какво виждаш сега?

- Знаех, че идвам в голям отбор. Исках да се наложа и да играя. Заварих един устремен състав. Още в началото ми казаха, че целите в ЦСКА винаги са да спечелим шампионата и да представим силно в Европа.

Само на лош късмет ли отдаваш 4-то място през есента?

- До голям степен - да. Мисля,че заслужаваме повече от тази позиция. Вярвам, че ще наваксаме изоставането.

Бързо ли се адаптира към отбора?

- Да. Всички ми помагат и създадох много приятелства.

Трудно ли се справяш с българския език?

- Особено в началото ми се струваше невъзможно да науча, каквото и да било. Наистина ми беше трудно. Сега знам думи като гладен съм, боли, топло ми е...

Какво ти липсва?

- Моето семейство. Далеч съм от тях, но пък съм щастлив, че играя футбол. Това ми е работата, а тя е свързана с много пътуване и дълги отсъствия.

Как се чувстваше след мача с Левски? Оттогава мина доста време. Твоят победен гол те направи специален за привържениците на ЦСКА. С него влезе в историята на клуба. Сега от дистанцията на времето, сещаш ли се често за онзи момент?

- Това бе първият ми гол в професионалния футбол. Затова е важен и скъп за мен. Той ме легитимира в България. Но мина време и не искам да ме свързват само с него. Трябва да вкарвам колкото мога повече попадения. Това ми е целта. Ако играя ще имам шанс да бележа.

Харесва ли ти България?

- Да. Харесвам София.

Кое ти е любимото място в столицата?

- Моловете. Обичам да се разхождам по булевард „Витоша" . Да пия кафе накъде в центъра на града.

Как намираш хората, които срещаш?

- Добронамерени. Някои ме спират на улицата и говорят с мен. Поздравяват ме. Интересуват се как съм. Това ми харесва. Но не разбирам много, когато заговорят по-бързо.

След мача с Левски ли започнаха да те спират на улицата?

- Да. Тогава набрах популярност и разбрах, колко много обичате футбола в България.

Какво мислиш за нивото на А група?

- Първенството не е лошо като качество. Залага се предимно на физиката. За мен това е добър трамплин е към по-голямо първенство. Научих се да бъда по-настоятелен на терена.

Сам ли живееш в София?

- Сега - да. Преди при мен беше годеницата ми. Тя е от Франция и е на 22 години.

За какво си мислиш вечер, когато си сам вкъщи? За футбол, за живота, за годеницата...

- За всичко. Зависи от настроението, но трябва да мислиш за утрешния ден.

В какъв квартал живееше в Париж? Добър или лош за един тийнейджър?

- Живеех в предградие. Казва се Клиши. Добър квартал е. Имам много приятели там. Израснах с тях и не съм имал никакви проблеми.

Кое е най-странното нещо в България според теб?

- Храната. Тараторът е доста странен за мен. Особено като го пиете от чаша. Времето също. През повечето месеци ми е студено. Идвам от Франция, но съм живял в Ница, където е топло.

Кое бе най-трудно за теб в България?

- Да говоря езика. Всеки ден ми се налага, а не се справям добре.

Научи ли нещо ново от нас българите?

- Не се отказвате, когато си наумите нещо. Това ми харесва. Мобилизира ме. Станах по-агресивен на терена.

Как си след контузията?

- Вече се възстанових, нядявам се до началото на пролетния дял от първенството да съм готов за игра.

Умееш ли да мразиш?

- Мразя лъжците и лицемерите. Също така не харесвам, ако някой демонстрира, че не те уважава.

Ти си доста позитивен. Това говори за вътрешна сила. Защо е така?

- Защото не може да се живее с негативизъм. Ако човек постоянно мисли лоши неща, ще се побърка. Животът е труден и трябват повече усмивки.

Кой ти е любимият цвят?

- Харесвам червеното, защото годеницата ми казва, че изглеждам добре в червено (смее се). А, и във футболната академия в Ница носехме червени екипи, така че просто продължих традицията.

Сега си футболист, но ако не беше такъв, какво щеше да правиш?

- Щях да стана математик. Учех в колежа и физика, и биология. Но искам да се занимавам с финанси.

Харесваш парите...

- Да, те са важни. Кой не обича да ги има. Лично аз уважавам хора, които умеят да правят пари, чрез различни законови операции.

През 2010-та година, когато стреляха по автобуса на Того, ти извади късмет...

- Да. Не бях там. Имах повиквателна за разширения състав, но трябваше да остана в Ница.

Предпочиташ да направиш асистенция или да отбележиш гол?

- Предпочитам да вкарвам, защото съм нападател. Но не съм егоист и бих подал, ако друг е в по-изгодна позиция.

Изпитваш ли удоволствие от футбола?

- Да, защото вярвам, че ако всеки път показваш най-доброто, винаги печелиш. Дори и да не е даден мач, ще си спечелиш уважение.

Изгуби ли ЦСКА шанс за титлата?

- Отдалечихме се от нея, но сезонът е дълъг. Звучи клиширано, но е така.

Какво мислиш за атмосферата в отбора? Имате нов треньор...

- Атмосферата е страхотна, но сега е предимно работна, защото сме в такъв период. Всеки иска да се докаже пред треньора.

Мнението ти за Миодраг Йешич?

- Когато разбрах, че са го назначили, питах съотборниците си за информация. Те ми разказаха за неговите големи постижения с ЦСКА. Виждам че е отличен специалист. Има последователна методика на работа и ни казва, че каквото и да правим, накрая трябва да победим.

Капитанът на отбора важен ли е за отбора в съмременния футбол?

- За мен капитанът трябва да е връзката между треньора и отбора. Трябва да представя най-точно нуждите на отбора пред треньора и обратното. Не е задължително той да е най-добрия играч, а просто да е готов винаги да се раздава за отбора.

Сега има ли такъв човек в съблекалнята?

- Да, има - Иван Бандаловски. Той е добър човек, играч и приятел.

До края на първенството остават 15 мача. В колко от тях мислиш, че ще вземете победата?

Първо трябва да излезем на терена и да дадем най-доброто. Не мога да обещая, че ще спечелим 12 или 15 мача, но вярвам, че имаме сили да го направим. Ние сме ЦСКА.