Съдийството у нас - като в страна от Третия свят

Много големи приказки и малко талант – това е днешния ни рефер

Българския футболен съдия се подмлади, отслабна, стана елегантен и красив, но си остана същия некадърник. Колкото и Марк Бата да се опитва да го изкарва един от най-добрите в Европа и света, хората не са слепи и виждат, всъщност не виждат български футболен съдия на наистина високо равнище. Такова ниво, на което са наистина най-добрите в света, които вземат престижните наряди. А Марк Бата, когато свиреше преди 20 години много добре знае, че се конкурираше за полуфинали и финали с Атанас Узунов. А сегашните му подопечни, които той толкова добре методически подготвя стигат до някой маргинален мач в групите на Лига Европа. Останалото са младежки съревнования.

И някак нелепо прозвуча

точно 64 годишния Бата, дошъл да изкара някое евро, да се изказва за победата на България над Холандия и класирането на юношите на финален турнир. Толкова за поредния, който смята, че ние в България ядем доматите с коловете и не знаем за съществуването на бонбони тик-так. Състоянието на българското съдийство обаче е трагично. А това на страничното съдийство катастрофално. Затова започвам с така наречените байрактари, които между другото по традиция отнасят доста ругатни, защото стоят най-близо до публиката. И тези ругатни за съжаление са заслужени. 

Българският клубен футбол се развива толкова успешно, че дори нямаме телевизионна технология, за да разберем има ли засада или няма такава. Гледаме други мачове и виждаме как хората пускат веднага линията и споровете отпадат. При нас спорове се водят с дни, а дори споменатия Бата ни каза, че никой не може да каже дали има засада при първия гол на Лудогорец срещу ЦСКА. Не може да каже, защото интерпретираме, поради липса на реално доказателство. Ако същото бе станало на Евертън – Лестър щеше да е напълно ясно има или няма. У нас разсъждаваме дали този, който е валирал тревата е карал под права линия. Но, на Бата не му пука за тревата, защото му върви хонорара. До онзи ден в Румъния, сега в България, да се готви следващия, който ще го хрантути. Между другото и това говори достатъчно обидно за института на българския съдия. Не, че има нещо лошо да ползваш чужди услуги, но това завинаги те прави дестинация от третия свят. С което явно сме се примирили на всякакво ниво. Защо Бата не отиде да дава съвети в Англия, Италия или Испания!?

Не случайно сегашния мегаскандал се случи със страничен рефер. И не случайно може би с най-добрия, най-подготвения и най-модерния. Защото Веселин Мишев наистина е такъв. 20 години неуморно и неотклонно работи в тази посока. И шефа му Петър Петров май не се усети, но тези приказки за дълга пауза, дублиращи отбори и така нататък са повече от обидни. За тяхното съсловие, което е длъжно да се подкрепя в трудни моменти. Грешката си е грешка, но не може да се отнесеш така с човек, който си е вършил професионално работата 20 години. И е вървял непрекъснато нагоре. Вместо да го защити, той с някакво садистично удоволствие обяснява колко жестоко ще е наказанието. Ами не е убил човек, наказание примерно от 3 или 6 мача и да се връща. Това е отношение към най-добрият ти страничен рефер. Но, това е 

техния стил  да режат глави

Помните ли как завърши кариерата на Георги Йорданов, който четири-пет години бе съдия номер едно на България? Приключи заради един мач Левски – Литекс. Отборите, играчите, шефовете ги има, съдията вече е забравен. А Георги Йорданов работи също 20 години за името си. Миналата година се отказа най-талантливия ни рефер Цветан Кръстев. И това се забрави. Същата съдба дебне зад ъгъла и някой от сегашните международници, защото никой от тях не трябва да забравя примера с Цветан Георгиев. Особено Никола Попов, който е неговото днешно копие.

Съществува някакъв системен проблем в критериите. Слабото съдийство някак минава и остава незабелязано, а една груба грешка води до фатални последици. Същия Никола Попов, който се май се води номер едно в ранглистата онзи ден на ЦСКА –Черно море отсъди безобидно нарушение в полза на домакините. Проблемът е, че дори Бодуров, който беше замесен в ситуацията би отсъдил в полза на Черно море. И Гонзо започна да се хвърля на тъчлинията. Друг е въпроса, че на лицето на Никола Попов е изписан страх и може би той е единствения рефер в света, който свири фаул за всяко докосване и постоянно накъсва играта. Отново към страничните съдии, общо взето тяхната успеваемост при маркирането на засади е 50 на 50. Във всеки мач те допускат минимум по 3 грешки и отнемат най-красивите неща в мача. Примерът с Мишев и засадата при втория гол на Лудогорец срещу ЦСКА не е най-ярък. Имаме вдигната засада при редовен гол на Верея срещу Лудогорец, която е абсолютно виртуална. Човекът, който вкарва гол, тръгва към топката не от дълбочина, а от дълбина и го покриват пет души в зелено. Но като видят зелено реферите стават далтонисти. Лудогорец е на път да спечели 6-а поредна титла, а за тези 6 години помня само едно тяхно ощетяване на стадион „Локомотив“. Дори не коментирам това за дузпите. Това, което се вижда и с просто око, е че играчите в зелено нямат никакви притеснения да правят нарушения, защото са убедени, че последиците няма как да бъдат фатални за тях.

Всъщност дори не е необходимо да давам повече примери. През уикенда се случи нещо симптоматично, което опровергава всички приказки на Бата за неговите методически умения. Случи се на мача Берое - Локомотив Горна Оряховица. Някъде към 30-ата минута, след като при много странни обстоятелства бе показан червен картон на Иво Иванов, настана суетня около пейката на гостите. Уплашени че, реферът Ангелов бързо ще намери повод да изравни съставите, 

треньорите на Горна Оряховица 

предприеха смяна на единствения си човек с жълт картон. Това не може да се види никъде другаде по света и говори красноречиво за нивото на нашия роден съдия. Нарича се изкривяване, според правилника има огромно разстояние между жълтия и червения картон. По българските аршини, то може да бъде стеснено до указания отгоре - ако много се ритат и е напрегнато да не се дават картони и после ходи се разправяй. При нас жълт картон се дава за нищо, а в същото време може да не се извади за криминално престъпление. Това е според методическите указания – ако мачът е напечен, картони да не се вадят за щяло и нещяло, ако обаче е спокоен, тогава съдията да ги вади както му дойде. 

По същество – младите ни съдии не могат да свирят в интерес на футбола. Посипват се с хвалби, че вече няма упреци за корупция и тенденциозност, но дали щеше да е така, ако имаше истинска конкуренция в първенството? Сега е лесно, Лудогорец си прави каквото иска, а грандовете са далеч от тях. Но ако не дай си боже пак стане напечено, и видим отново истинска битка за златните медали!? Тези реферчета, които накъсват непрекъснато мачовете и се правят на интересни как биха се справили, когато отново настане касапница. С техните измислени критерии. Сега им е лесно, само как раздават картони за симулации за щяло и нещяло. 

А какво самодоволство демонстрират – подобрение има на всякакво ниво. На какво ниво, бе Бата и Петров! Нивото е на съучастници. Правите се на слепи, а точно съдиите най-добре знаят какви циркове се разиграват по нашите терени. Представям си само какво виждат и чуват съдиите по време на мач. Но нали всеки работи за хонорар. 

Жаклин Михайлов