Само в Sporta.bg: Атанас Кутев се отказа от всичко, за да създава таланти

Футболът е най-обичаният спорт. Тази игра радва малки и големи от дълги години. Децата от имат своите идоли и искат да бъдат като тях. Подражанието им се пренася на терена, а там е важно да има кой да ги въведе във футбола. Точно страстта към този спорт и желанието да работи с деца роди един млад треньор. Атанас Кутев е на 27 години, а вече тренира толкова деца, че дори от големите български школи биха му завидели. Той разкри пред Sporta.bg трудностите и риска на тази професия, която е доста неблагодарна в България и често остава встрани от прожекторите. Младият спец е от малкото провинциално градче Белица. Зад него обаче не стои стара слава, марка, емблема или стадион... при него е само желанието да предаде каквото може на децата. Кутев казва, че тези малчугани са неговата гордост.

Как реши да се захванеш с треньорската професия?

- Преди 3 години. Мой колега (бел. ред. Дарчо Чипев - дългогодишен треньор в града) ме помоли да го заместя за две седмица, защото той трябваше да замине за чужбина. Децата вече си бяха платили таксата за месеца и нямаше как да го оставим така. Познавах хлапетата по-онова време и нямах проблем, бяха около 20 от 3-4 набора. В началото беше само уж до края на месеца, но за тези две седмици децата станаха над 30, а в следващия месец вече имаше 3 групи във всяка по около 20 деца. И така започнах да се занимавам.

Защо точно с малки деца, от къде идва страстта ти към тях?

- Ами защото аз се разбирам по-лесно с деца. Няма значение дали е на 5 или на 15 години. Преди 3 години се записаха да тренират при мен 5-6 деца на 5-6 години и имаше подмятания, че са били малки и ми се присмиваха разни "доброжелатели"! Въпросните деца тренираха с 2-3 години по-големи от тях. Сега тези 5-6 деца си имат собствена група, която в момента наброява над 20 деца и те са лидерите на тази група. Виждате ли... от най-малките - до основните фигури... търпение и труд се крие зад това.

Как възприемаш треньорството, напуснал си работата си заради това?

- Треньорството е страст! Да видиш как децата започват от нищото и след известно време трудът, който си хвърлил почва да показва резултати, това е нещо, което не може да се опише. Това са твоите усилия!

Колко деца тренираш и на какви възрасти са?

- В този момент при мен тренират 55 деца, които са от цялата община. Най-големите са на по 13-14 години. С тях се надявам да играем на първенство на Футбол 11. Средната група е набор 2008/09, която е и най-многобройна - около 24 деца. Те ще играят футбол 7. Тук идва се ражда и проблем... трудно е всички да получат игрови минути, а все пак това е целта - всеки да рита. И най-малките са на по 5-6 години. Интересно е, че от тази година започнаха да се записват и момичета. Вече имам 4, които тренират здраво.

В момента учиш за треньор в НСА, до къде си с изкарването на лиценз?

- Да, почти завърших курса. Наскоро ми бе последният изпит и се надявам всичко да мине добре, за да може в края на месеца вече да бъда лицензиран треньор. Искам да благодаря за тази възможност специално на кмета на Община Белица - Радослав Ревански, защото без негова помощ това нямаше как да се случи. Във въпросната школа, мога смело да кажа, че много ми помогнаха и доста си промених погледа върху футбола. Там завързах и добри приятелства и контакти, които ще ми помагат занапред. Останах изключително доволен от този курс!

Как издържаш отбора си, ангажирал си се да направиш голям футболен турнир и си поканил доста отбори от цялата област, че дори и от София. Как го постигна – да накараш големи школи да доведат децата си в малкия провинциален град?

- В началото беше много трудно - като всяко начало. Таксата беше 10лв. ,нямаше топки и оборудване, за да може да се работи спокойно, а и по-онова време общината не помагаше с нищо. Всеки месец отделях пари за нещо - дали топки или нещо друго. Плащах от джоба си, за да идем на мач с коли и беше доста трудно. Имало е месеци, които съм работил за 50-60лв., но децата ме презареждаха и знаех, че все някога нещата ще се оправят.

От миналата година, след като стана кмет г-н Радослав Ревански, условията се подобриха значително. За турнира, който ще бъде на на 1-2 септември, се организира от Община Белица и ще бъде за "Празника на града". Това ще бъде и първият празник, а аз се надявам турнирът да стане ежегоден. Общината ще осигури на децата обяд, ще има купи, медали, индивидуални награди и най-важното е, че няма да има такса "участие", както е на повечето турнири. Когато се обадя на колега и му кажа за усилията на този турнир, получавам незабавен отговор - "давай, записвай ни". И как иначе... Три месеца преди турнира вече двете групи бяха запълнени, което е показно за това, че предлагаме страхотни условия за децата. Стадионът ни е в перфектно състояние, а и имаме два сектора с чисто нови седалки.

Всеки знае, че от този край се раждат много таланти... Пирин е известен като „люлката за таланти“ – мислиш ли, че и от твоите деца има бъдещи звезди?

- Пиринският край винаги е раждал много футболисти и ще продължи да ражда. Да се наема да кажа, че някое от децата, които тренирам, ще стане голям футболист е някак си много оптимистично. Има едно момченце, което в момента е в Левски (София) набор 2004 и на него се залагат много надежди. Има и при мен талантливи деца, но е много важно сега като влизат в пубертета, да се опазят от вредните неща. Надявам се след няколко година Община Белица да има няколко футболисти в професионалния футбол, а тези които останат тук, да играят в мъжкия отбор, защото така трябва да е!

Водил си децата на много турнири. Запознал си ги с доста легенди и футболисти от близкото минало. С кой им бе най-интересно? Несъмнено най-голямото футболно събитие през тази година бе благотворителния мач на Димитър Бербатов  и Луиш Фиго. Ти и децата бяхте на „Васил Левски“. Как се почувстваха те сред 40 000 на трибуните и големите звезди на терена, въпреки че те едва ли знаят кои са повечето от тях?

- На турнир в Сандански, зимата, децата се запознаха с Любослав Пенев и Александър Тунчев и бяха доста щастливи. Голяма радост за тях бе благотворителният мач на Димитър Бербатов. Те бяха направо очаровани от пълния стадион и най-вече от "мексиканската вълна".

Как спечели доверието на родителите... все пак повечето от децата ти са много малки ?

- Родителите, когато гледат, че децата са заинтригувани и щастливи, те също се чувстват така. Общо взето с родителите вървим ръка за ръка.

Колко далеч искаш да стигнеш, мислиш ли, че един ден можеш да изкараш ПРО и да получиш работа в българския елит? Имаш ли тази амбиция?

- Ако кажа, че не искам да стигна напред в треньорство, значи ще излъжа. За момента искам само и единствено да работя с деца - всяко нещо с времето си.

Продължаваш да играеш футбол. Креативен и техничен играч си, какво те спря да станеш професионален футболист?

- Играя, защото децата искат и аз се съобразявам с тях. Иначе, да си кажа честно, не ми се играе вече, защото сме от мач на мач и много рискуваме. Без да се тренира - не си е работа. Относно развитието ми като играч ... там историята е обичайната. Не се опазих от вредните неща, започнах да пуша, а също и да пия. Може би това е основната причина. Не спазвах режим и сега се старая децата да ги опазя от тези неща, все пак човек се учи от грешките си.

Ти си цесекар. Какво мислиш за случващото се на „Армията“ ?

- Много съм далече от случващото се и не съм запознат много. Гледам, че публиката признава ЦСКА-София и за мен това е важно, защото за мен е ЦСКА когато играе на "Армията".