Само Пламен Константинов пощаден от критиката към чужденците в Русия

„Има ли нужда Русия от чужденци във волейбола?", това е основният въпрос, който се коментира в обширен материал в руската преса, като не се има в предвид само легионерите-играчи, а по-скоро чуждите треньори, привлечени на местна земя.

В коментара се казва, че руските спецалисти, които са постигали големи успехи на международна сцена през седемдесетте и осемдесетте години на миналия век, не са получили нужното признание, като в последствие са продължили да работят в страни като Тунис, Египет и Камерун.

Европа се е обърнала към южонамерикански кадри, конкретно към Аржентина и Бразилия, като се посочват имена като Хулио Веласко, Раул Лосано и други. Именно с привличането на Хулио Веласко начело на италианския национален отбор се е сложило началото на тази "мода", като в последствие, Лосано пък е бил последователно начело на няколко страни от Стария континент. В края на краищата модата не е закъсняла да пристигне и в Русия, като напоследък са били привлечени много чужденци. Критиката обхваща дейността на всички специалисти, които са работили в Русия, като се казва, че те нищо с нищо те са допринесли за развитието на рукия волейбол.

Началото на "гастарбейтерството във волейбола" е сложено от сърбинът Зоран Гаич, който за шест-седем години в различни клубове на руския шампионат и дори за кратко начело на Сборная, ще се запомни само с второ място на Европейското първенство през 2005 година. Следва "италианската инвазия", като се изброяват различни специалисти от Апенините, включително и Даниеле Баньоли, начело на националния отбор, които не са отбелязали никакви успехи и е нямало никаква полза от тяхното присъствие.

Сред тази критика, единствено родният треньор Пламен Константинов, който води Газпром-Югра (Сургут) е пощаден от негативното отношение към чуждестранните спецалисти. За него се отбелязва, че той е единствения треньор, взел точка през този сезон от шампиона Зенит (Казан). Отчита се също, че Константинов е млад и перспективен треньор, който тепърва трупа отит в професията, като току виж може да поднесе изненади в Суперлигата.

В края на материала се отбелязва, че всички днешни специалисти са се учили от известните руски треньори от миналото, включително и невероятният Хуло Веласко, който господстваше в световния волейбол с италианците през деведесетте. Критиката се завършва с въпроса защо е необходимо да се възприема западната мода, като може да се черпи опит точно от родните кадри и се призовава руснаците да се обърнат към своите корени.