Салпаров: Клубният волейбол в България е близо до смърт

Клубният волейбол в България умира, казва либерото Либерото на националния отбор по волейбол и на руския гранд „Зенит”. Теодор Салпаров даде обширно интервю, в което говори за Филип Киркоров, златното поколение на българския футбол и габровските шеги.

Вадим Кузнецов, „Р-Спорт”

- Това ви е второто интервю тази седмица. Първото го направи съотборникът ви Алексей Спиридонов за клубната телевизия. Спонтанно ли стана?

- Да, той дойде да направи видеото преди мача в Германия. Стана хубаво, позитивно. Такива клипове ми дават позитивни емоции.

- Преди „Зенит” бяхте съперник на Спиридонов – и на национално, и на клубно ниво. Какво е мнението ви за него, след като го опознахте лично.

- На игрището е много емоционален, но той си е такъв. Тези емоции му помагат да играе по-добре. Когато си тъжен, стоиш и мълчиш, не се получават нещата. Той знае какво е най-добре за него. А щом му помага и помага на отбора, не трябва да се отказва. А като човек той е добър. Може да се разчита на него.

- Има ли играчи като Алекс в България, Франция и Турция, където сте играли? Толкова емоционално, които говорят открито и не подбират изразите си.

- Има, но са малко. Във Франция са повече, а в България... От старото поколение се сещам за Пламен Константинов. Някой млад не мога да посоча. Старото поколение играеше емоционално, но тогава бяха други времена в българския волейбол. Сега клубният волейбол е близо до смърт.

- Дори ЦСКА?

- От 3-4 г. клубът е без спонсор. ЦСКА набира пари от фенове и играе само с млади играчи. Много трудна финансова ситуация.

- В интервюто Алекс ви нарече Филип заради певеца Киркоров. Това официалният ви прякор ли е в клуба?

- Не, не, нямам прякор. Спиридонов така се пошегува. Споменахме Киркоров, когато говорихме, и Алекс просто след това ме нарече така.

- Киркоров популярен ли е в България сега?

- Знаят го, разбира се, но не бих го нарекъл популярен. Известен е, но не като Димитър Бербатов например. По-младото поколение, което израсна в средата на 90-те, не знае кой е Киркоров.

- Имате ли любима негова песен?

- Не. Не съм фен на такава музика.

- Когато подписахте договор със „Зенит”, знаехте, че ще играете вероятно само в Шампионската лига, т.е. най-много 10-12 мача. Имате няколко мача в руската Суперлига през ноември, но само толкова. Не ви ли е скучно без игрова практика?

- Вече съм опитен играч и знаех какво ме очаква. Преминаването в „Зенит” е моят шанс да спечеля Шампионската лига. Имам сребро и бронз, но нямам злато. В „Зенит” имам шанс да го спечеля. Това е един от най-добрите клубове в света като организация, състав и се съгласих да играя само в Шампионската лига. Не сбърках. Не съжалявам, че играя предимно в Шампионската лига. „Зенит” е много добър отбор. Треньорът даже няма нужда от коментар. Работил съм с Владимир Алекно още в „Динамо”. Той е един от най-добрите треньори в света. Съставът също. Всички момчета са добри и на терена, и като хора. Щастлив съм, че подписах.

- Семейството ви в Казан ли е?

- Не, синът ми започна в първи клас. Беше записан във френско училище, но след това дойде предложението от „Зенит” и трябваше да го запишем на училище в България. Семейството ми е там сега. Те са добре вкъщи, а в Казан аз мога да се концентрирам върху работата и да се опитам да реализирам мечтата си. Когато семейството е при теб, е трудно да си професионалист на 100%. Например аз обичам да спя между тренировки, за да се възстановя по-добре. И когато си сам, е много по-лесно да се придържаш към режима на професионалистите.

- Какво правите през уикендите или когато тимът пътува? Работите - спите, спите - работите. Това еднообразие може да е вбесяващо.

- Правя доста неща. Трябва да пера, да ходя в супермаркет, да ходя на кино. Приятел съм със Саша Волков, понякога се виждаме. Повярвайте, уикендите минават много бързо. А и така става, че пътувам с отбора. Мат Андерсън вече не е в Казан и е невъзможно да тренирам.

- Как е Волков? Чухме, че тренира с тима.

- Тренира на специален режим. Понякога с тима, понякога сам. Надяваме се да помогне на тима в Шампионската лига и руското първенство. Дано да се върне. Може да даде още много на руския волейбол. Не знам дали може да се върне още този сезон. Зависи как се чувства. 

- Вие имахте подобна ситуация с контузия през 2011.

- Не играх 8 месеца. Беше тежка травма. Докторите казаха, че е добре, че съм либеро. Ако бях нападател, нямаше да мога да продължа кариерата си. Имах скъсани връзки в лявото коляно, увреден менискус, сухожилие. Беше много сложен психологически момент. Исках да се върна възможно най-бързо, но в същото време трябваше да се държа професионално и да спазвам програмата за възстановяване. В басейн работих два месеца, след това на велоергометър, правих различни упражнения. След това почнах постепенно да ходя, трябваше да се науча наново да бягам. Вярвах, че ще се върна и ще играя на високо ниво. И успях. Най-важното нещо е в главата. Ако си психически стабилен, възстановяването от такива контузии е по-лесно.

- Пламен Константинов 7 г. ви беше съквартирант по време на лагерите с националния отбор, а сега е треньор на националния отбор. Сигурно го разбирате по-лесно.

- Всички играчи знаят, че сме добри приятели, така че трябва да тренирам два пъти повече от останалите. За да не каже някой, че съм в отбора само защото съм приятел с треньора. Това са глупости. Вече 13 г. играя за националния отбор на България, имам доста успехи с отбора. В началото се замислих за това, но след това всичко се разви добре, с изключение на резултатите на световното първенство. Бях оптимист преди началото на световното, защото Пламен намери правилния път за работа с играчите. Камило Плачи направи много за нашия отбор, но той не е човек като Пламен. Не е толкова строг. И не пасва на нашия манталитет. Пламен има твърда ръка и преди световното тренирахме много добре, всички го слушахме, никой не е работил само на 50-70%. Всички даваха 100%. Мисля, че изборът му за националния отбор е правилен и се надявам да постигне добри резултати с тима. Особено на европейското първенство в България. Трябва да играем добре. Трето-четвърто място би било успех. 

- Пламен се отличава със своята емоционалност. Разкажете ни забавна история за него.

- Играех в Сургут, а в същото време той игра в Гърция за „Ираклис”. Когато ми се обаждаше, казваше: „Как е там при вас – хладно?” А аз му отговарях: „Изглежда нормално. Минус 57 градуса”. Той каза: „О, пиеш антифриз, за да не замръзнеш? На следващия сезон той подписа договор с „Газпром-Югра” и се шегувах с него за това. Аз донякъде помогнах за съгласието с „Югра”, той направи страхотен сезон, а след това стана главен треньор.

- Четох, че като дете сте играли футбол и следите спорта. Помните ли Вацлав Крондъл?

- Не.

- Съдията на квалификацията за световното през 1998 г. в София, в който Русия падна с 0:1 от България, макар че можеше да даде 3-4 дузпи срещу вас.

- И след това Трифон Иванов вкара.

- В България обсъждате ли този въпрос?

- Честно казано, за първи път чувам за това. Не се е говорило. Сигурно, защото сме отишли на световното. Всички бяха в екстаз. А вестниците не са писали за дузпи.

- В момента волейболът е спорт №1 в България, но през 90-те беше футболът. Кой е любимият ви играч от онази епоха – Стоичков, Балъков, а може би Костадинов?

- Целият отбор беше прекрасен. През 1994 г. цяла България излезе по улиците, след като стигнахме полуфинал и спечелихме медал. Нямам любим играч. Балъков, Стоичков, Лечков, Любо Пенев... Всичките са добри. Беше страхотно време, а сегашните играчи са далеч от това ниво. Имаме още добри играчи – Стилиян и Мартин Петрови, Бербатов...

- Благой Георгиев от „Рубин”.

- Да, и той. Имаше играчи, но все нещо им пречеше да постигнат резултат.

- Да не би това „нещо” да са бързите пари? Когато млад играч подпише голям договор, е трудно да го мотивираш да продължи да работи. Например Валери Божинов.

- Познавам го. Той е приятел с Благо. Даже празнувахме Нова година заедно. Игра за „Ювентус”, „Ман Сити”, „Фиорентина”. На 15 беше най-добрият млад играч в Италия. А парите... Така са нещата. Когато човек получава 200 000 евро на седмица, тогава... Но зависи от човека.

- Играли сте за ЦСКА. Служили ли сте в армията?

- Бях в спортната рота, но 40 дни бях нормален военнослужещ. След това давах наряди от 6 до 12, а след това тренирах. Армията е голям плюс за всеки. Имало ли е тормоз? Така е навсякъде, но аз нямах проблеми.

- Предложиха ви руски паспорт, докато бяхте в „Динамо”, но отказахте. Това принципна позиция ли е?

- Не точно са ми предлагали. Но тогава си мислех дали да си извадя руски паспорт или не. Но не защото исках да играя за руския национален отбор. Просто исках да съм в Суперлигата не като чужденец. Половината си живот прекарах в Русия. Родителите ми работеха в република Коми, когато бях малък. Бил съм на 2, когато са ме взели. Там съм ходил на детска градина и в училище до 6-и клас. Сега съм на 32, а 15 г. от живота ми са минали в Русия – почти половината. Исках да взема паспорт, но се отнесох несериозно. Брат ми се ожени за руско момиче, бизнесът му е в Москва. Можеха да ми помогнат с паспорта, но... Ако сега се върна назад във времето, но с тези неща, които сега зная, щях да си изкарам руски паспорт.

- Какво правеха родителите ви в Коми?

- Тежка работа. Много българи работеха в Съветския съюз. Те работеха там от 1984 до 1993 г., а аз бях с тях.

- Роден сте в Габрово, столицата на хумора в България. Вярно ли е това, или е измислица?

- Разбира се, това са приказки, но е донякъде вярно. Има много вицове.

- Кажете виц за габровци.

- Звучат смешно на български, но с превода е трудно да се разберат. И все пак ето един: Двама приятели на 80 г. Единият чете вестник, стига до страницата с некролозите. Другият го пита какво прави. А първият казва: „Преглеждам Фейсбук”.

Превод: 7 дни спорт