Реал ще трябва да преживее "ефекта Моуриньо"

Всички напоследък говорят за слабата игра на Реал Мадрид. „Белите“ са на трето място в класирането на Примера с 28 точки – 6 зад лидера Барселона и 5 зад градския съперник Атлетико.

В групата си в Шампионската лига пък столичани нямат особени проблеми и имат пълен актив от 9 точки след 3 изиграни мача.

Не в класиранията на отбора в различните надпревари, обаче, е проблемът в момента за тях, а по-скоро слабата им игра.

Ако трябва да съм по-точен, бих използвал друга дума – не слаба, а непостоянна игра на отбора. В един мач Реал показват зашеметяващ футбол – вкарват 5, 6, дори 7 гола.

Роналдо тича с усмивка на лицето, флиртува с публиката и Сеп Блатер, а „100-милионния“ Гарет Бейл показва сърчица наляво и надясно.

В друг мач пък „белия балет“ трепери като дебютант на осемдесет хиляден стадион, а Анчелоти маха като регулировчик в час пик до страничната линия. Погледите и претенциите към съдията също са част от картинката.

Признавам обаче, че често имат основания за това, но темата за съдиите няма да я засягам в тази тема.

Тъжната физиономия на емблемата на клуба – Икер Касияс, обаче, вече е нещо нормално на „Сантиаго Бернабеу“.

Защо Реал играе толкова колебливо на моменти? Анчелоти ли е виновен? Продажбата на Йозил? 100-те милиона за Гарет Бейл ли развалиха баланса в тима? Всяко от тези твърдения има логика.

Най-често злото не идва само, то е поредица от фактори и събития. Гледайки назад, ми се струва, че основната причина не е сред горе изброените. Става въпрос за „ефекта Моуриньо“.

Специалния напусна Мадрид, за да отиде в Лондон и своя любим Челси. Нормално нещо във футбола – едни треньори идват, други си отиват.

И с играчите е по същия начин. При Моуриньо обаче е друго. И Челси, и Интер страдаха много след напускането на Специалния. При „сините“ от Лондон, тръгването на Моуриньо бе много драматично, неочаквано, дори шокиращо.

И „ефекта Моуриньо“ си каза думата. Челси смени дузина мениджъри в търсене на „нещо“. Дали го намери е спорно да се каже. Да, Челси продължи да печели титли, но обликът и манталитетът на отбора не бяха точно желаните от Абрамович.

Португалецът бе оставил такова „наследство“ на мениджърите след себе си, че половината бяха на нож с опитните играчи (Лампард, Тери, Дрогба), които Моуриньо „подхранваше“ със смс-и.

Публиката на „Стамфорд Бридж“ пък не спираше да пее името на своя Бог. Да, на „Стамфорд Бридж“ Щастливия е Бог.

В Интер Жозе пристигна и спечели „скудетото“ по инерция, но една година му бе нужна, за да сформира „Интер на Жозе Моуриньо“. След това – требъл, невиждан успех за „синьо-черните“.

Страшилището Интер мачкаше всичко по пътя си, до един момент – моментът, в който „Гранде Жозе“ си тръгна и остави тима от Милано „да живее без мозъка си“.

Матераци, Снайдер и компания не можеха да сдържат сълзите си, но логичното се случи – португалецът потегли към „клуба на клубовете“ - Реал Мадрид.

Мечта на всеки треньор е да ръководи „белия балет“ и това не е мое мнение, а всепризната истина от много велики мениджъри.

Реал са нещо като Ферари във футбола. Е, Жозе върна титлата в столицата, побеждавайки може би най-силната Барселона в историята. Спечели и Купата на краля, но не успя да донесе „десетата“.

А в крайна сметка той затова бе нает. Малшанс имаха играчите на Реал при дузпите срещу Байерн, а Моуриньо не успя да развали „немската прокоба“, която тегне над испанците срещу Борусия (Дортмунд) през следващия сезон.

И от неуспехите в „турнира на богатите“ дойде разделението – половината играчи го подкрепяха, другата не; половината фенове го подкрепяха, другата не; половината ръководство го подкрепяше, другата не.

Закотвянето на скамейката на Касияс бе демонстрация на мускули от страна на Специалния, което вече тотално разкри каква е атмосферата в съблекалнята. После и Кристиано Роналдо го потвърди, впрочем.

И сега Реал берат плодовете на цялата тази история. И те няма да бъдат подминати - съдбата на Челси и Интер ги очаква.

Като при човешките отношения – едни преживяват раздялата по-трудно, други по-лесно, но е факт, че сътресения винаги има, особено когато любовта е била силна.

А с Моуриньо, питайте феновете, тя винаги е силна. Сега Карло Анчелоти ще трябва да се справи с духа на Жозе в съблекалнята, напрежението в Шампионската лига и очакванията на феновете, защото в Реал да си втори просто не е вариант.

Димитър Делчев, Sporta.bg