Разпадът на ЦСКА-София е необратим! Ганчев няма да се промени

Може ли да бъде спрян разпадът на ЦСКА-София, тръгнал от драмите след мача с Верея? Унижението на ударите след мача, бойкотът на агитката спрямо чужденците, псувните и деленето в отбора. Все по-слаба игра и все по-оредяваща публика. Този въпрос си задавам от няколко дни, следейки внимателно събитията на стадион "Българска армия". И то без да отчитам неминуемите решения на ФИФА и УЕФА по няколко казуса около фалита на 31-кратните шампиони, закрил клуба на 9 септември. Има ли сила, която да спре анархията в Борисовата градина, довела до по 500 зрители средно на мач в последните кръгове? Отговорът ми е по-скоро отрицателен, освен ако не настъпи някаква радикална промяна в мисленето на Гриша Ганчев и ръководството. Но човек трудно, почти никога не се променя, когато 20 години е правел едно и също. И то му е носело успехи, макар и в съвсем друга среда. Прогнози е трудно да се правят, особено когато футболен казус е омесен здраво с бизнес и политически интереси. Затова ще представя причините, довели до земетресението, бутнало къщичката за птиченца на Ганчев в София. За прогнозите има време.

1. Подмяна на "червеното" ДНК

Въпреки клетвите за запазването на ЦСКА през годината във "В" група, Гриша Ганчев направи точно обратното. Фактите са печално известни. Той привика куп легенди и попита хиляди в сектор "А" преди повече от година: Искате ли да преместя Литекс, или да се борим за ЦСКА? Около 99% от феновете ревнаха като лъвове за запазване на автентичния армейски клуб. Следваха година декларации на сектор "Г" и всички възможни групировки в тази посока. Изведнъж това лято ръководство и една-две фракции се обърнаха на 180 градуса. Как и защо, нямам доказателства. Нито за това дали голямата подмяна не започна още по-рано с умишленото неплащане на 800 000 лева за лиценза за "А" група. Смешна сума, но потвърдена публично пред мен и още над 10 души от Ивайло Манджуков на Националния стадион броени минути след финала ЦСКА - Монтана (1:0). И други помнят.

2. Загърбването на армейските любимци

Ганчев и компания имаха възможност да замажат завоя бързо със създаването на изцяло армейската атмосфера на стадиона. Дори при уволнението на Христо Янев и прогонването на няколко футболисти, което беше ясно и на врабчетата в Борисовата. Да, в ЦСКА-София някои хора трябваше да преглътнат егото си и да се обадят на Любо Пенев или Стойчо Младенов. Като подготвят "червена" селекция още през лятото. Говорим за попълнения, минали под една или друга форма през ЦСКА, било то юноши, било то чужденци. Да, пак нямаше да е същото, но пък когато на "Армията" излезе Ел Голеадор, последван (примерно) от Сашо Тонев, Спас Делев, Мишо Александров, Ивайло Чочев, Антон Карачанаков, Иван Караджов или Иван Иванов, малцина можеха да намерят аргументи против. Но както споменахме, когато имаш натрупвания от времената в Ловеч, а и междувременно Стоичков се е скарал с Пенев, не обича Младенов и т.н., нещата стават сложни. Караш тоталния анонимник Едуард Йорданеску при също толкова анонимните Перес, Кулма, Пинто, Педро, Виана и Арсенио.

3. Бойкотът на ветераните

По никакъв начин ЦСКА-София не успя да привлече ветераните на своя страна. На стадиона останаха само легенди, които получават заплати за целта. Това го знаят всички. Пенев и Жеков си взеха парите от делата за фалита. Георги Велинов беше назначен за скаут в школата. Пост, който в България е равнозначен на друго - наш човек, на когото търсим работа. Друг не стъпва. Дори не говорим за тези, които се обявиха тотално срещу подмяната, като Ради Здравков, Зафирови, Сашо Станков. Умерени в началото величия като Джеки Димитров забравиха къде е стадионът. Няма ги Стойчо Младенов, Емо Костадинов, няма го даже Любо Пенев, който е в близки отношения с Гриша Ганчев. Или поне беше, защото май му писна да играе на иди ми, дойди ми.

4. Платената любов

Авантата свърши, изригна прочут привърженик на проекта на Гриша Ганчев спрямо друг. На "Армията" през лятото наистина се появиха неизвестни никому личности, които пропагандираха всеки ден и час каузата "ЦСКА-София". Никой не беше чувал доскоро и за Протестъра, и за дамата от Шумен, нито за още няколко индивиди, които започнаха да сипят пропаганда. В хора се включи старият обслужващ персонал от Ловеч, сменил безброй фланелки и каузи. Един вечен борец за права и свободи пък се уреди с хубав кабинет и 5 бона месечно, за да проповядва. Нямаше обаче как тази любов да продължава вечно. Още повече че прислугата се мразеше от самото начало помежду си. И явно при първата спряна субсидия се изпокара. Това им е лошо на платените. Не видят ли парите, любовта спира. Едни стават злобни, самоизяждат се. Други търсят друг богат чичко.

5. Разстоянието от Ловеч до София

То е 151 километра според Гугъл, но в някои отношения е светлинни години. Представяте ли си Васил Божков или покойният Илия Павлов да слизат на терена и да нареждат удари по празна врата? Боже! Първият щеше да си дърпа от пурата, ако ще Чико Цветанов да беше забил гол от Колодрума онзи ден. Дори Титаните не биха си позволили подобни унижения. За да ръководиш отбор с името ЦСКА, се иска нещо повече от пари. Трябва да гледаш отвисоко на нещата, да имаш усет, финес, елегантност на решенията. По-просто казано, селските номера не вървят. Те работят за момента, но после връхлитат обратно с тройна сила. И водят до разрушение като това, което е започнало на "Българска армия". Както след мача с Верея, те са спонтанни. А който е учил малко повече, знае какво означава това - необратими. Като да имаш 35 000 зрители с Монтана до 500 с Верея. И вероятно стотина с Пирин, което слага моралния край на проекта.

Ивайло Йолчев, в-к 7 дни спорт

Забележка: Заглавието е на редакцията на Sporta.bg