Радуканов: Четях за КГБ, исках да съм следовател

С Милен Радуканов разговаряме в паузата на първенството. Треньорът на ЦСКА изглежда напълно спокоен, въпреки че е допуснал първата си загуба в "А" група. Разговаряме в ресторант до "Армията", който се е превърнал в нещо като столова и офис за "червените". Няколко пъти спираме интервюто, защото Милен се захваща с поредния проблем. Апостол Попов минава и се оплаква заради откраднатото си БМВ. Помощниците уточняват програмата. Медии търсят връзка с 38-годишния треньор по повод поредния слух.

- Г-н Радуканов, равносметка на тези месеци, в които водите ЦСКА?
- Поех отбора в много тежко състояние, стабилизирах го. Знаете от миналия януари насам какво беше отношението към тима, към шефовете, към футболистите. ЦСКА беше сринат със земята! Успяхме да завъртим колелото, да тръгнем по възходяща линия. Сега и шефовете по-спокойно вършат своята работа. Хората се върнаха, футболистите се раздават. Нескромно е, но и аз имам дял за всичко това.

- Преди година и половина работехте във "В" група, мечтаехте ли толкова скоро да скочите не в "А", ами буквално на върха?
- Да, но е и толкова бързо.

- Научихте ли нещо от Йоан Андоне?
- Голям професионалист! Научи ме, че нещата трябва да се приемат спокойно, а не като в България.

- Защо не успя?
- Остана твърде кратко, а и страшно му повлия случката в Мездра. Оттам беше абсолютно разколебан.

- Той ли е най-добрият ви учител?
- Откакто съм треньор, може би. Иначе съм работил с доста специалисти, винаги съм попивал. Признателен съм на Паро Никодимов, при когото дойдох в ЦСКА. После Цецо Йончев. Добре работех в Левски с Вячеслав Грозни.

- Как приемате етикета Българския Моуриньо?
- Интересно ми е. Единствената прилика е, че започнах като преводач. Явно всеки трябва да си има прякор. Направо съм изумен, когато чета за Коце Ангелов. Пишат го Лаптопа, името му не споменават дори.

- Кой е любимият ви стил?
- Привърженик съм на немската дисциплина, себераздаване, борба до последна секунда. Фен съм на Бундестима от времето на Матеус, Бреме, Мьолер, Клинсман.

- В Правец се видяхте с Матеус?
- Не е за първи път, но не успяхме да се запознаем. Иначе в детската стая имах плакати на Бундестима от онези години, както и на Байерн. Заради Бреме, Матеус и Клинсман станах фен и на Интер.

- Четох, че от дете сте цесекар, пътували сте за мачове с влака от Видин?
- Самата истина е. Най-силни спомени имам от мачовете с Панатинайкос, Рода. Събирахме се десетина приятели от училището.

- Поддържате ли контакти с тях?
- Повечето съм ги забравил. С някои държа връзка. Разбира се, с брат ми, който също пътуваше по мачове. Ставахме рано в 5,00 ч., съм 12,00 ч бяхме в София. 20 минути
преди полунощ хващахме "Мазния"

- Известен и като "Пиянския" влак заради типовете, които слизаха по гара Бов и околните села. Легендарен е за агитките от Северозапада?
- Така беше.

- Какво дете бяхте?
- Добро. Старателен ученик, завърших с отличен спортното във Видин.

- Любимият ви предмет?
- История.

- Историк ли искахте да станете?
- Не, следовател. По онези комунистически времена четях книги за КГБ, беше ми интересно. То и много други нямаше. Дядо ми беше юрист, така че имах пример.

- Какво работеха родителите ви?
- Баща ми беше моряк по Дунава, накрая изкара 20 години на ферибота. Майка ми 35 години преподаваше български и руски.

- Брат ви с какво се занимава?
- Мирослав е полицай. Иначе беше лекоатлет. Спортна фамилия сме. Снаха ми Златка Радуканова е участничка на 100 и 200 м бягане на Олимпиадата в Атланта.

- Децата?
- Двете дъщери тренират художествена гимнастика в Левски-Триадица. Малката Мадлен стана републиканска шампиона. Голямата се казва Лилия.

- Да се върнем към влака. От него скочи директно в ЦСКА на Паро Никодимов?
- По онова време само мечтаехме. Като стъпих на "Армията", не мога да го опиша. Нито договор ме е интересувал, нито дали ще играя, просто
исках да съм в ЦСКА, подписах празен лист

- Колко беше първата ви заплата?
- 4000 долара на година. Малко над 300 долара на месец. Сега някои казват, че биха тръгнали пеша за "Армията", но бързо се променят. Така бяхме възпитани, играехме за честта на ЦСКА.

- За фланелката!
- Не го обичам този израз. Просто огромна любов.

- Вие сте щастлив човек, първите две професионални мечти са изпълнени?
- Играх в 3-те най-силни отбора на София, само Славия ми липсва за голям шлем. Жалко само че не отидох в по-голям отбор в чужбина.

- Какво ви дадоха Гърция и Румъния?
- Много. Видях какво е отношението към чужденците. Искат да си професионалист на 100%. Никой не те чака да се интегрираш. А ние тук ги галим, чакаме! Аз гръцкия го научих за месеци, хайде, румънския си го знам по рождение.

- Как по рождение?
- Родителите ми са от едно село до Дунава - Връв. Първото, ако влизаш в България по реката. Прабаба знаеше само румънски. Тя ме отгледа. От нея го научих. Кога съм си мислил, че ще ми потрябва! А свърши работа. На Запада има глоби, ако до 6-ия месец не научиш езика. Ние 2 години ги чакаме. Ако ти не искаш да се научиш, да се интегрираш, аз как мога да те накарам! Не те ли дреме!

- Не им дреме, защото идват за парите и бягат?
- Така е при някои, а после се оплакват по медиите и правят революции. Има и добри момчета от чужбина - бързо се виждат!

- Третата ви мечта в ЦСКА?
- Трофей с ЦСКА като треньор.

- Край на темата "футбол". Как разпускате, какво ви зарежда?
- Семейството. При повече време отскачам до родния край.
Дунав ме зарежда най-добре

- Ловите ли риба?
- Когато имам време. Хващал съм сом 5 кила.

- Учите ли с децата вечер?
- Уча, разбира се. Децата имат нужда от внимание. В България всеки се оправдава с този или онзи. А най-важното е възпитанието в семейството, и то първите 7 години. Всичко тръгва от него. Не може да виниш после учителя.

- Съпругата ви Наташа дразни ли се, ако цяла вечер гледате мачове?
- Не, за 20 години свикна. Не съм и от маниаците. Напоследък дори нямам време за други срещи, тъй като въртя записи на ЦСКА или на съперниците.

- Мислили ли сте за емиграция?
- Не. Но съм мислел, че може би ще е хубаво децата ми да емигрират. А никак не ми се иска! Затова мечтая да си оправим нещата тук, в България. Възхитен съм от професор Чирков, гледах го при Слави Трифонов. Искам всички хора в България да гледат позитивно, стига смеровичкали само негативното. Той е пример. Човекът иска да направи нещата тук, в родината си.

- За мнозина футболът е синоним на чалга, какво слушате вие?
- Не и чалга, но като отидем с компания на клуб, слушам я. Иначе съм фен на Мадона. Бях на концерта. Очарован съм. Казах, че повече няма да стъпя на концерт, тъй като мечтата ми беше да видя Мадона и Майкъл Джексън. За съжаление, Майкъл умря.

- Какво се слуша в автобуса на ЦСКА?
- Не е чалга. Ретро, хаус, диско.

- Как реагират играчите?
- Свикнаха, една година вече е така. Който иска чалга, слага слушалките.