Радо Стойчев: Готов съм да си тръгна от националния

Дълго време с Радостин Стойчев се свързваха големите надежди на волейболните фенове за титла от голямо състезание. След дълги увещания най-успешният ни клубен треньор прие да води националите, но при първата му година начело стигнахме до 5-о място в Световната лига и 6-о на европейското. Наставникът на клубния хегемон Тренто има договор до другото лято, но е много вероятно да напусне поста. Дузина журналисти очакваше Стойчев на летището, но от Чехия той пое директно към Италия. Специалистът все пак се съгласи да говори пред "24 часа".

- Как се чувствате след европейското?

- Ако феновете и хората, които ни подкрепяха, са много разочаровани, то при нас това чувство на неудовлетворение е още по-силно. 4 месеца всички, свързани с националния отбор, дадоха максималното. И е нормално сега да сме много разочаровани. Не успяхме да реализираме мечтите си. Ако се върнем назад, можем да открием пропуски и грешки. Но не мога да хвърля вина върху играчите, защото съм убеден, че дадоха всичко.

- Какво им казахте след отпадането от Русия?

- Че съм доволен от старанието и усилията, които вложиха.

- Къде сгрешихте?

- Основната грешка бе мачът със Словакия. В личен план се чувствам най-зле от това, че не успях да науча състезателите да разпознават важните моменти в една среща. Там бяха необходими максимални усилия, такива, каквито положихме в следващите два мача срещу Полша и Германия. В този първи мач бе ключът към класирането и аз го знаех от самото начало.

- Може ли за няколко месеца да научите един състезател да реагира по точно определен начин?

- Големите отбори го правят. Знаят, че са важни първите точки на гейма, слабите мачове. И че първенствата се печелят от резервите. Видяхте какво стана на финала между Русия и Сърбия. На два пъти влезе резервен играч и направи точки от сервис в най-важния момент. Това не е никак случайно.

- Отчитате ли като грешка участието на дебютантите Костадин Гаджанов и Тодор Скримов в този така важен първи мач?

- Не, категорично. Гаджанов показваше много добри резултати, а Теодор Тодоров имаше физически проблеми. Колкото до Скримов, той влезе на мястото на Тодор Алексиев, който не успя да се справи. И именно с негова помощ ние успяхме да обърнем мача и да стигнем до тайбрек. Но не успя да забие последната точка и да се превърне в герой. Това е тънката граница между осанна и разпни го. Ако беше забил тази топка, щяхме да говорим за Скримов като за новата звезда на волейбола. В избора си на състезатели винаги се ръководя от това кой каква работа може да свърши в дадения момент.

- По време на мача с Русия, когато нещата излязоха от контрол и нямахме противодействие, вие казахте на състезателите: "Забравете тактиката. Имаме 10 минути да спечелим мача." Кога тактиката губи значение?

- Имам мачове и моменти, в които тактиката наистина не струва. Тогава трябва да дадеш нещо от себе си, да забиеш или да спасиш невъзможна топка. Това направи Сърбия. Без да ги обиждам, сърбите нито бяха най-добрият отбор, нито най-тактически подготвените. Но те компенсират с огромно желание и себераздаване. И Бразилия е толкова време на върха, защото националното им чувство е страшно силно. Те не са толкова близки помежду си, но като влязат на игрището, са все едно един. Ами сърбите сами се изправиха срещу Америка. Ние способни ли сме на подобно нещо? Май не.

- Може ли да се създаде, или изостри такова чувство у един състезател?

- Трудно е, но може да се получи. Разбира се, не е като да научиш някого на елементи от волейбола. Но аз, ако не вярвах, че е възможно, нямаше да се захващам.

- Само с характер ли спечелиха сърбите титлата?

- В един дълъг турнир има много изненади. Получиха се странни резултати и много зависеше от подредбата на мачовете. Важно е и дали в решителния момент съдията няма да свири в твой ущърб. Видяхте, че на финала италианците получиха жълт картон и практически им отнеха две точки. По закона на Мърфи веднага след това сърбите направиха ас. В такава ситуация може всичко да се обърне, независимо колко си подготвен.

- Само ден след първенството се появиха индикации, че ще напуснете...

- До този момент не съм имал разговори с никого. Звънях два пъти на президента Данчо Лазаров, но той не вдигна. Разбира се, че съм мислил по този въпрос. Нормално е след толкова усилия, време и работа да се направи анализ. И то на трезво, без емоции. Единственият ми мотив да поема националния бе да помогна. Ако това не може да стане, значи няма никаква причина да остана на поста. Аз ще взема решение, след като чуя мнението на хората от федерацията.

- Някои от членовете на Управителния съвет са недоволни от постигнатите резултати. Очаквате ли просто да ви съобщят, че договорът ще бъде прекратен?

- Вижте, аз до момента не съм имал проблеми с ръководството. И, честно казано, не сме имали много допирни точки. Каквото и да се коментира или пък вие сте разбрали, аз не съм го чувал. Но е ясно, че когато има неуспех, трябва да се направи анализ и да се открият причините. Това е нормално и така стоят нещата навсякъде. Няма да бъда изненадан, ако ме освободят. Готов съм за това още от първия ден, в който поех поста. Дошъл съм да направя нещо добро за българския волейбол. Ако не мога да се справя, трябва да напусна. То е елементарно.

- Имате ли желание да продължите работата си?

- Вече казах, че разочарованието, което изпитах от европейското, е наистина огромно. По един начин може да се разочарова някой фен, люпейки семки пред телевизора, и по съвсем друг начин треньорът и състезателите. Много хора го подценяват това. Мислят, че ние някак си сме над нещата. Затова ми се иска да мине малко време, да преценя внимателно нещата, плюсовете и минусите. Да преценя дали има смисъл да продължавам, дали можем да подобрим нещата.

- Все още ли вярвате, че можем да спечелим титла на голямо състезание?

- Мнението ми не се е променило. В световния волейбол има два отбора, които са по-добри от другите. И още 5-6, които са на близко ниво. През тези няколко месеца се опитвах да подобря малките детайли, които могат да ни дадат предимство. Да предвидя ситуации и евентуални проблеми, които променят хода на едно първенство.
Но очевидно не съм успял, щом като паднахме от Словакия. Ако ние бяхме били, най-вероятно сега с вас нямаше да го водим този разговор. А пък ако миналата година бяхме спечелили една точка срещу Куба, Силвано Пранди още щеше да е начело на националния. Всяка година се повтаря тази ситуация - липсва ни една точка. И щом като и сега се повтори това - да водим с 14:12 в тайбрека при обърнат мач и да загубим, значи аз не съм се справил. Всичко друго са интерпретации. Но пак ви казвам - нашият отбор е добър, но има още 5-6 тима на неговото ниво. И резултат може да се постигне, ако наистина има саможертва и от абсолютно всички.

- Получава се сериозно разминаване между федерацията и вас самия. От БФВ казват, че са поставили пред отбора като цел класиране за финала. Вие обаче отричате...

- Никой не е говорил с мен по този въпрос. То е и смешно да се коментира. Целите може да са вътрешни, но не официални. Това не е сериозно. В спорта не може да се поставят цели и да се изпълняват. Да не мислите, че бразилците и руснаците имат поставена цел да станат първи. То е ясно, че всеки иска да отиде по-нагоре. Тази дума "цел" се преекспонирана от журналистите и от федерацията. Според вас дали в "Барселона" имат поставена цел да спечелят първенството, купата и Шампионската лига?

- Най-вероятно имат цели и своеобразен план "Минимум/максимум".

- Според вас може да има, но аз ви казвам, че няма. Но да не дълбаем в тази посока. На мен никой не ми е поставял цели.

- Коментирахте ли въобще с някого от БФВ дали не е по-добре да паднем тактически от Германия?

- Не, категорично. И ако се върна назад, пак бих играл за победа. Съжалявам, че някои хора не разбраха метафората в изказването ми, че не мога да обясня на сина си как сме загубили нарочно. В моите представи спортът трябва да има социална функция, да показва на младите нещо благородно. Наистина победата е важна и аз не я слагам на заден план. Но не и да кажа пред отбора излезте да паднем.

- Преди време се получи подобна ситуация на мач с клубния ви отбор Тренто. Някои ви обвиниха, че сте паднали, за да избегнете Сислей Тревизо...

- Ще ви обясня. Действително имаше такъв мач, но и дума не може да става за симулативна загуба. Отидохме да играем за победа и до 4-ия гейм беше жестока сеч. В тайбрека се контузи Никола Гръбич и един от състезателите каза, че Мачерата са загубили, за да ни прецакат, и се започнаха едни приказки между състезателите. Наистина един играч би симулативен сервис и аз го смених веднага. Загубихме, но след това имахме 2 часа събрание в съблекалнята с ръководството и аз бях бесен.

- В семейството ви как приеха постоянното ви отсъствие покрай двойния ангажимент?

- Бих предпочел да не засягам тази тема. В момента си имам проблеми по този въпрос. Личните неща са си лични и не искам да ги правя достояние на останалите хора.

Стефан Чолаков, 24 часа