Пътят на Денис Родман – част III: Докосване до величието

Екипът на sporta.bg ще направи поредица от четири материала, с които да запознае българксата публика с баскетболните успехи на един от най-доминиращите играчи в историята на НБА.

Публикациите ще са със заглавие "Пътят на Денис Родман" и ще представят:

трудностите, през които преминава в тийнейджърските си години, за да достигне до шампионските пръстени с Детройт;

периодът, в който Родман започна да показва своята същност с отбора на Сан Антонио Спърс;

периодът, в който е част от великия отбор на Чикаго Булс;

периодът, в който приключва с баскетболната си кариера и се отдава на кеча, филмите и звездния живот след баскетбола.

Сан Антонио решава, че няма нужда от скандалния Денис Родман в състава си и той е трансфериран в отбора на Чикаго Булс, който по-рано през годината се бе завърнал в НБА. Той трябва да запълни дупката, която Хоръс Грант оставя през предния сезон.

Много анализатори смятат, че идването на Глиста може да има лош ефект върху състава на „биковете", но той бързо оправдава доверието, което Фил Джаксън му гласува. За аклиматизацията на скандалното тежко крило помага и приятелят му от Спърс Хейли, който също попада в състава на Чикаго.

Родман записа 5.5 точки и 14.9 борби, което за поредна година му извоюва титлата за най-добър борец под кошовете. Освен това този сезон е най-добрият за Чикаго, който записва 72 победи в редовния сезон - рекорд, който никой до сега не е подобрил.

За Джордън и Скоти Пипън той казва: „На корта аз и Майкъл сме спокойни и можем да водим разговор. КОлкото до живота - ние сме двете крайности. Той отива на север, аз - на юг. Скоти е златната среда, която балансира нещата".

Въпреки че страда от различни контузии, Родман успява да овладее 20 или повече борби в 11 срещи, а освен това прави първия си трипъл-дабъл срещу Филаделфия - 10 точки, 21 борби и 10 асистенции. Благодарение на сърцатата си игра той попада сред топ 5 на най-добрите защитници в лигата, като към него се присъединяват и Джордан, и Пипън. Това се случва за първи път в историята - трима от един отбор да попаднат в най-добрия отбор на защитниците.

Все пак, изцепките му продължават да са топ тема за американската преса. На мач срещу Ню Джърси той удря с глава съдията Тед Бърнард и е изгонен за 6 мача и глобен с 20,000 долара. По време на плейофите записва 7.5 точки и 13.7 борби средно на мач и е с основна заслуга за победата над несъществуващия вече Сиатъл Суперсоникс в 6 мача. Във втория двубой той хваща 20 борби, 11 от които в нападение. В мач №6 грабва 19 и отново хваща 11 в атака.

За играта на Глиста треньорът на Сиатъл казва: „Като оценим сериите, Родман спечели два мача. Контролирахме го в 4 срещи, но в мач №2 и тази нощ той беше причината Чикаго да победи".

И в двата мача, в които записа по 11 офанзивни борби, изравнява рекорда по този показател в НБА Финали на Елвин Хайс.

През следващия сезон отново нямаше изненада - 16.7 борби средно на мач и шеста поредна титла при борците, но не успява да се класира сред най-добрите защитници. Но така или иначе всички се занимаваха със скандалното му поведение. В мач през януари той пада върху оператор на телевизия и вместо да се извини, го рита в слабините. Решава, че е незабелязан, но дни по-късно е глобен с 200,000 долара и наказан за 11 мача. Той изпуска още 13 срещи заради контузии, 3 мача заради изгонване и не е сред най-ефективните по време на плейофите. На финал Чикаго Булс излиза срещу Юта Джаз и Карл Малоун. Родман обаче успява да неутрализира до някаква степен звездата на „джазмените" и „биковете" печелят втора поредна титла.

Денис продължава да доминира подкошието в НБА и през следващия 1996/97 сезон. Той записва 15 борби средно на мач и си осигурява седма поредна титла при борците, което е рекорд за всички времена в „лигата на извънземните". Дори на 37-годишна възраст той продължава да е важна част от могъщото трио на Чикаго Булс. Отново записва 20 или повече овладени топки в 11 срещи, а срещу Атланта Хоукс овладява 29, от които 15 в нападение. Чикаго отново стига финалите в лигата, където среща старите си познайници от Юта Джаз. В първите три мача Глиста играе перфектно срещу Карл Малоун, но преди двубой №4 решава да отиде на кеч турнир, в който да се бие заедно с Хълк Хоуган. Това шокира всички в НБА и неговият отбор и е глобен с 20,000 долара, което е много малка част от заработеното по време на кеч двубоя.

Въпреки решението си Денис се завръща за мач №4 и буквално „изяжда" Карл Малоун за 3:1. В следващата среща обаче звездата на „джазмените" избухва с 39 точки, за да доведе серията до 3:2. №6 обаче се оказва последен, след като Майкъл Джордан вкарва един от най-важните си кошове с перфектно движение срещу Брайон Ръсел. Това печели на „биковете" 3-а поредна титла, а Родман става един от най-титулованите играчи, печелейки своя пети пръстен в кариерата.

Това обаче се оказа и последния сезон за великия отбор на Чикаго Булс и носителя на 11 пръстена в лигата Фил Джаксън. Чикаго започва грандиозен план за подмладяване на отбора, като той е напуснат от Майкъл Джордън, Скоти Пипън, Стийв Кър, Джъд Бучлър, а точно преди началото на скъсения заради локаут сезон напуска и Денис Родман.

Това слага край на големите успехи на Глиста в „лигата на извънземните". От чистач до шампион, от Тексас до Чикаго, той покорява сърцата на всички фенове с борбената си игра и скандалното си поведение. След престоя си при „биковете" той преминава през още няколко отбора от НБА, за да започне кариера като кечист, актьор и какво ли още не. НБА скоро се сбогува с една от най-доминиращите личности, но Родман не излиза от първите страници на вестници и списания.

Иво Вецев, sporta.bg