Прощалното писмо на Стилиян Петров

Големият капитан Стилиян Петров обяви днес, че спира с футболната си кариера. Стенли  направи това с прощално разчувствено писмо, което беше публикувано на страницата на Астън Вила.

Последната една година в живота на Стенли настъпиха много промени. Капитанът ще се раздели с голямата си любов футбола, но той ще съсредоточи усилията си в борбата с тежката болест.

Стилиян Петров ще помага на хората с тежка диагноза, създавайки фондация. Той е разбрал какво е нужно на човек в този тежък период.


Вижте прощалното писмо на Стилиян Петров, с което той се обръща към всички своите приятели, фенове в България и света:

„Никога не съм бил личност, която прави големи изказвания. Винаги съм си вършил работата заобиколен от най-добрите съотборници, страхотни хора и най-вече фантастично семейство. Те бяха най-силното ми оръжие с подкрепата, която ми оказваха, когато имах най-много нужда от тях през изминалата една година. На моята жена - Паулина и синовете ми Кристиян и Стилиян, Обичам ви много и винаги ще го правя. Вие не спряхте да ме подкрепяте и обичате в най-важния момент."

"Също така до моите родители, брат ми, майката на Паулина и хората, които бяха най-близко до мен в последната година - те си знаят кои са - ОБИЧАМ ВИ ВСИЧКИ. Всеки ден благодаря на Господ за възможността да съм все още с моето семейство."

Футболът е другата голяма любов в моя живот и затова с болка на сърцето обявявам своето оттегляне от тази игра. Емоциите от футбола винаги са били поразителни за мен, но подкрепата на моите приятели ще ми помогне да премина от тази фаза към друга. Това е нещото, което най-много съм правил досега и знам най-добре.

Готов съм да предприема ново предизвикателство и то ще ми помогне да направи този процес по-лесен. Откакто бях диагностициран с левкемия през март 2012 година, разбрах какво огромно влияние има тази болест върху всички хора. Аз мога и искам да помагам като направя фондация, която да подкрепя хората с тежката диагноза. Това ще бъде моето ново предизвикателство, което посрещам с огромен ентусиазъм.

Помня, когато бяха млад футболист в ЦСКА София се интересувах само от по-добър живот. Тогава дойдоха от Селтик и аз се преместих в Глазгоу. Една нова държава, един нов свят. Аз не говорих езика и си мислех, че това може да ми се случва. Не познавах никой. За мой късмет срещнах хора, които ми помогнаха да обърна живота си наобратно, показаха ми правилния път, по който трябваше да мина за да стана сериозен професионалист. В Селтик и след това в Астън Вила имах привилегията да се състезавам на най-високо ниво във футбола, който обичам и бях подкрепян от всички ентусиазирани фенове.

След това се случи нещо ужасно, нещо което първоначално си мислех, че е обикновена настинка, то обаче се обърна в нещо много сериозно, което промени живота ми изцяло. Помня, че играх 90 минути за Вила срещу Арсенал на „Емирейтс" и се почувствах доста изморен. След това диагнозата на д-р Ричард Ловел бе истински шок за мен.

Близо 7 600 човека са диагностицирани с левкемия и около 2300 с остра форма на левкемия. Аз имах възможността да взема много бързи решения и започнах лечение веднага. Сега моята болест е в ремисия и аз приключих с интензивното лечение с химиотерапия. Сега продължавам на по-леката терапия, която продължава две години с хапчета. Чувствам се късметлия. Не всеки обаче е такъв късметлия като мен.

За това искам да благодаря на професор Дейвид Линч от Университетската болница в Лондон и негова асистентка Тереза Макдоналд. Както и на всички сестри и целия медицински екип. Благодаря още на професор Чарли Крадък, Санийп Нарпа и всички сестри и медицински лица, които се грижеха за мен в болница „Кралица Елизабет" в Бирмингам.

За живота, който живях във футбола винаги ще бъда много благодарен. Може да е странно, но и тази лудост с болестта ми донесе нещо, за което по някакъв странен начин пак съм благодарен. Тази болест докосва хората по един различен начин и няма как да си същия човек след това. Искам да променя това нещо в положителна насока и това ще бъде най-голямото ми предизвикателство в живота ми.

Искам да благодаря на феновете на Астън Вила и президента Ранди Лернер, изпълнителния директор Пол Фолкнър, мениджъра Пол Ламбърт, както и на всички фенове на Селтик. Благодаря много на всички фенове в България и феновете на футбола от цял свят, които ме подкрепяха през последната година. Тяхното подкрепа и начинът, по който го правеха е нещо невероятно за мен. Благодаря на всички мениджъри и съотборници, с които съм работи, както и всички агенти. Обичах много да играя футбол и той винаги ще има място в моето сърце. Сега продължавам напред и съм много ентусиазиран. В сърцето ми винаги ще остане една радост и наслада от това, което постигнахме заедно, не през последната една година, а през всички години заедно.